Василовчани- пазители на вяра, памет, дух

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Репортаж на Йорданка Герасимова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"...Обичам те, Василовци,
наш роден дом- Василовци!
Изпълваш ти сърцата ни
с нежност и любов- мило село!..."

Пазители- на вяра, памет и дух- това са хората от брусарското село Василовци. Наскоро там бе открит нов параклис, наречен "Свети Дух". Божият дом се намира в началото на селото, до войнишкия паметник. Параклисът е изграден с доброволния труд и дарения на местните хора. Това е третият храм в селото, в който василовчани ще намират покой. "Със своето трудолюбие и любов към родното място, Василовци може де бъде пример за всички", каза видинският митрополит Даниил, който освети параклиса.

"За мен е благословение, че има такива хора като вас, които показват, че напускането на нашите селца е тогава, когато загине любовта към родния край и грижата един към друг. Няколкото човека, с които през годините сте полагали грижа за храмовете тук, показва че с постоянството, тр,долюбието, и най-вече пламъка и любовта в сърцето- за тях няма трудност и непреодолимо препятствие. Благодаря ви, че давате пример, нека с вашето усърдие повлечете и други. Но първо е необходимо да се погрижим за обновлението на нашите души. Бог да помага на всички ни и да изпълним нашия дълг, да допринесем за това- да пребъде България."

Сред основните инициатори и двигатели на инициативата и градежа на параклиса е семейството на Цветанка Трайкова. "Това е един параклис, който ще грее на нашия площад и ще утешава душите ни. Ние доказахме, че когато всички сме заедно, нещата се получават", каза тя и връчи благодарствени писма на дарителите, участвали със средства и труд.

За по-малко от две години за построяването на параклиса са събрани около 10 хиляди лева. Голяма част от средствата е дарил почетният гражданин на Брусарци-онкологът проф. Иван Гаврилов, който е родом от Василовци и е сред радетелите за съхраняване и възобновяването на селото. "Вярата ще ни спаси, и не трябва да забравяме завещанието на дедите ни- да бъдем заедно", каза родолюбецът:

"В Библията пише: "По делата ще ги познаеш, Господи, и по делата ще ги съдиш!" Село Василовци е единственото село, в което има три действащи храма- това значи вяра. А вярата значи спасение- не само духовно, но и физическо. Единственото нещо, което ще спаси България на сегашния етап, това е вярата. В България много неща ще се случат, но трябва да сме единни и да се борим заедно, като народ- така са завещали дедите ни."

Над 90 души са финансирали параклиса с доброволни дарения, 15 са проектантите и строителите - "безсребърници". Дарен е кръстът, дарени са иконите, с доброволен труд параклисът е изографисан. Това са онези малки жестове, които поддържат вярата в селото. А тя е нужна на всички ни, за да оцелеем, убедени са хората от Василовци, за които откриването на параклиса "Свети Дух" се превърна в малък празник:

"Трябва да сме единни и да не забравяме България. Когато нещо се прави и има маса, това е сила. Аз се радвам, че сме като една лавина и когато трябва да пометем лошотията, ще бъдем заедно... За нас е голям празник, Василовци има голям дух, за идеята се втурнаха много хора- с пари, с труд- така, както са го правели нашите предци. Василовци ще пребъде през вековете...."

Празникът, посветен на освещаването на параклиса, продължи с изпълнения на вокалната група, с ръководител Йорданка Велева. Изпълнението на песента за родното Василовци предизвика умиление сред хората. Професор Гаврилов подари на Видинския владика няколко книги - "Василовци сред Поломието" от авторски колектив, с ръководител Милан Миланов, книга за Киприян и "Аз, грешният и недостойният"- за Поп Пунчо от село Мокреш. На всички присъстващи бе раздаден курбан.

По-късно в Парка на героите, до църквата в центъра на селото, бяха открити и два паметника- с образите на герои, загинали в Първата световна война- полк. Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк, загинал при Червената стена и на Марко Качов, който е родом от с. Василовци и е загинал при връх Чеган. Със сълзи на очи, неговият правнук- проф. Иван Гаврилов, посочи:

"Те са на вечен страж далече от дом и род, но останаха верни на клетвата си: "Вярвам в Бог, вярвам във вечната му правда. Вярвам в освобождението на поробените братя и възкресението на Велика България. Амин!" Тази клетва се е произнасяла всяка вечер, и всяка сутрин, в продължение на десетки години. А когато беловласите вече войници стават дядовци, те я завещават на внуците си."

Паметниците бяха осветени, а признателните потомци от Василовци поднесоха венци и цветя. С делата си василовчани доказаха, че Отечеството няма да загине, защото то е в сърцата ни, каза родолюбецът. За да пребъдем обаче, трябва да се образоваме, да укрепим вярата си и да сме заедно:

"Едно време нашите деди са давали всичко от себе си, за да изучат децата си. Човек, който е с образование, има възможност да мисли, да избира, да разбере кой е правилния път, има възможност да решава съдбините на България. Не мога да давам рецепти, но мога да препоръчам- по-страшната диагноза от рак е наличието на безвремие, на липсата на родова памет, на мисълта за всичко онова, което се нарича Отечество"- каза с болка професорът. Според него, родолюбивите клубове и клубовете за народни хора през последните години изпълняват ролята на посланици на българщината, защото в тях е пламъчето, което ще поведе хората:

"Бих препоръчал да следят постановките на Ансамбъл "Българе", не само защото Христо Димитров е председател на Сдружение "Пазители на българщината", а и защото танцът нагледно показва завещанието от нашите прадеди - хорото, което означава: "Дръжте се здраво един за друг, иначе ще загинете. Ако сте здраво един за друг, никой не може да ви разбие." Едновременно с това- Клуб "Традиция"- едни млади, сърцати, на различна възраст хора, които възкресяват различни исторически събития."

Двата паметника, които бяха открити, са част от родолюбивите инициативи на проф. Гаврилов за възкресяване паметта на загиналите. За него липсата на паметен знак за полк. Стефан Илиев е отдавнашна болка:

"Не само полк. Стефан Илиев- много са. Малко са хората от онези 126 хиляди загинали, които имат образ, паметник или гроб... Моят дядо също няма. Това са герои, незаслужено забравени... Емилия Кожухарова, внучка на полк. Стефан Илиев, ми завеща една болка, която се опитах да притъпя, доколкото мога, защото във Видин, където е роден, няма паметен знак- нито на мястото, където е била родната му къща, нито на гимназията, в която е учил, нито където и да било, а той е дал живота си, за да живеем ние... На Гимназията, където бях поел инициатива да поставим плоча, не разрешиха, защото сградата била архитектурен паметник и на фасадата не може да се поставя каквото и да било. Питам властимеющите- дали ако не беше загинал полк. Илиев и там имаше румънска, сръбска или каквато и да е реч, щеше да има паметник на културата и спомен за героите? Нямаше да има. Всички трябва да се срамуваме...Радвам се, че във Василовци оживяха образите на моя прадядо и на полк. Стефан Илиев- той от 100 години е имал само един гипсов бюст в Белоградчик, където е основан Ломсикя полк, а след 9 септември е захвърлен в дерето като ненужен царски офицер- същият онзи, който поведе войниците си и даде живота си с името "България" на уста."

На младите родолюбецът заръча: "Да вярват в себе си- така, както аз вярвам в тях, защото те са хората, които ще коват съдбите на България. Да не вярват на политиците, да вярват на сърцето си и да не хулят държава си. Защото държавата- това сме ние, хулейки държавата, ние показваме собственото си безсилие и безсмислено съществуване на тази територия."

Вяра и памет се свързаха във Василовци- едно не съвсем голямо село, но с хора, с големи сърца, които с общи усилия си построиха параклис "Свети Дух"- третият храм, в който да намират утеха. Така доказаха, че Василовци е в сърцата им!

В Инициативната група за построяването на храма са: Видинска света митрополия; Църковно настоятелство- село Василовци; Община Брусарци;
Проектантска група: ръководител архитект Пенка Господинова-Монтана;: арх. Катя Ангелова- с. Василовци; инж. Детелина Станчева- Монтана; инж. Орлин Иванов-Монтана- изработил проект геодезия и замервания на място; инж. Маргарита Върбанова;
Основни двигатели на инициативата- Стефан Тодоров Тодоров, съпругата му Цветанка Петрова Трайкова и синът им- инж. Тодор Стефанов Тодоров- участвал от първа копка до строителството; с финанси и труд участва Валери Тодоров Тодоров- член на църковното настоятелство, и инж. Тодор Иванов Тодоров- изработил кръста на кубето на храма и парапета.
Основната част от финансирането на параклиса се поема от: проф. Иван Гаврилов; кмета Огнян Йорданов; Пепи Цветанов Михайлов, арендаторът Тошко Методиев Павлов, Първан Кръстев Първанов- хлебопроизводител; Йорданка Велева- извезала кръста, дарила сума и подготвила хористите с песни, подходящи за тържеството. Всички са работили безвъзмездно, а събраната сума е около 10 хиляди лева. Трудът е безценен.

Ще пребъде Василовци, ще пребъдат и жителите му!

Споделете

Василовчани- пазители на вяра, памет, дух

Галерия

Наематели на общински жилища във Видин протестираха пред Общината

Кога ще бъде завършен параклисът в село Владиченци

Дневният център за хора с увреждания в Монтана представя коледна изложба-базар

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

За БНР

Радио Видин