Първите три дни болнични- кой ще ги плаща?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Бизнесът да не плаща първите три дни от болничните на работниците, както е в момента- подобно искане отправиха работодателите в края на миналата седмица. Темата ще бъде разисквана наесен, при обсъждането на бюджета за 2020-та година. Алтернативите са две- тези дни да бъдат прехвърлени като разход на Националния осигурителен институт или изобщо да не се плащат с така наречения период на изчакване. По думите на Васил Велев- председател на Асоциацията на индустриалния капитал- автори на идеята, преди няколко години практика първите три дни да се поемат от работодателя, не води до намаляване на броя болничните, а до нарастване на злоупотребите с тяхното използване. Така ли е всъщност? 

"На този етап можем само да коментираме в момента как стоят нещата. Към деня на настъпването на общата неработоспособност, лицето трябва да е осигурено за общо заболяване и майчинство, тоест то да упражнява трудова дейност, която да е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено и начислено или неначислено трудово възнаграждение. Всяко лице, за да придобие право на парично обезщетение, трябва да има най- малко шест месеца осигурителен стаж, като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Ако лицето няма необходимият шестмесечен осигурителен стаж, то не придобива право на плащане нито от фонда на Държавно обществено осигуряване, нито осигурителят ще е длъжен да плаща първите три работни дни"- обясни Пламен Георгиев.

Според Васил Велев в сега действащата система расте броят както на тридневните болнични, така и на по-дългите, които се поемат от Националния осигурителен институт. Исканията на работодателската организация ще бъдат поставени за обсъждане от Съвета за тристранно сътрудничество, в хода на бюджетната процедура за следващата година. Какво казват работодателите? 

"Като представител на работодателските организации е логично да застана зад идеята, че не са работодателите тези, които трябва да платят първите три дни болничен. Това са средства, които вече веднъж са удържани, както на работодателя, така и на работника, под формата на осигуровки и според нас тези суми трябва да бъдат поети изцяло от НОИ. Това са суми, които са влезли изцяло в бюджета на НОИ, под формата на данъци"- коментира Красимир Кирилов, председател на видинската Търговско- промишлена палата.

Преди време премиерът Бойко Борисов възложи проверка на издаваните болнични. Тази мярка според Васил Велев би ограничила злоупотребите, а за хората, които използват болничен при действителна нужда, има друг механизъм. Ако въпросното предложение на работодателите бъде прието, могат да бъдат освободени средства и те могат да бъдат използвани за инвестиции и в работния процес на тези фирми. Те могат да отидат в подкрепа на работещите, под всякаква форма, каза още Красимир Кирилов.  

Предложението коментираха и видинчани: "Според мен това предложение не е логично. Какво значи това- работещият сам ли трябва да си го плати? Да си остане така, както беше. Работодателите няма да ги ухапят много, особено с тези заплати, които дават ... Ако няма контрол, то нищо не може да се промени. В нашата държава контрол няма- за нищо, не само за болничните."

Синдикатите също са против направеното предложение от страна на работодателите. Това заяви Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа" и допълни:

Как е в Европа? В 13 от 28- те членки на ЕС първите 1 до 3 дни от болничните не се плащат от никого. Този период на изчакване важи в Австрия, Гърция, Италия, Естония, Испания, Кипър, Франция, Чехия, Латвия, Малта, Португалия, Холандия и Швеция. Мярката цели да се избегнат злоупотребите. Най-строга пък е Ирландия, където работниците не получават нито цент през първите 6 дни. В някои държави има ограничения за самостоятелно наетите лица, където първите дни не се плащат. Така в Дания това ограничение е две, а в Хърватия- шест седмици. В повечето страни работодателят изплаща част от обезщетението за временна неработоспособност, като сроковете са различни. Нищо не плащат шефовете за болнични в Гърция, Ирландия и Португалия. В Словакия държавата започва да плаща 55% от заплатата от 11-ия ден. Обезщетението за болест се намалява наполовина, когато тя е следствие от алкохолна интоксикация или употреба на други вещества, довели до пристрастяване. Обезщетението е между 50 и 70% в Австрия, Белгия, Гърция, Кипър, Испания, Италия, Словакия, Португалия, Унгария, Чехия, Франция, Германия, Естония, Холандия и Хърватия. Какво ще се случи у нас - предстои да разберем.