Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изчезват ли народните художествени занаяти?

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Преди дни, на Петровден, отбелязахме Деня на занаятите. Занаятчийството у нас е стара традиция. Практикуването й включва много дейности, свързани с ръчната изработка на вещи и предмети. 

57 групи дейности се приемат за занаяти, показват данни на Камарата на занаятчиите. Те са разделени в две категории - "Народни художествени занаяти" и "Други". Имат ли бъдеще народните художествени занаяти в днешния глобален и технологичен свят- това е дискусията в "Посоките на делника". За перспективите пред занаятите говорим с Тони Симитчиева- председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив и заместник председател на Националната занаятчийска камара. Всъщност Пловдив е добър пример за това как се пазят занаятите:


"Трудно е на занаятчиите с художествени занаяти. Някои са принудени да променят това, което правят, за да могат да го продават...Необходимо е и държавата, и общините да помагат на занаятчиите...Ние в Пловдив сме добре- имаме улица на занаятите, правим изложби и хората ни работят...Могат още да се подобрят нещата...В другите градове не е така, а трябва да се даде шанс на майсторите...Деца трябва да се водят при тях..."


Митко Младенов е председател на управителния съвет на Регионалната занаятчийска камара във Видин. 

"Във Видин от години има идея за улица на занаятите, но по една или друга причина все още не е осъществена. Имаме членове на камарата, но много от тях не са си платили членския внос и на практика не са легитимни. Но това е защото нямат пари...Трудно е. Трябва намеса на държавата...Улицата на занаятите, която толкова искаме все още не можем да я направим..."


Петър Иванов е майстор ковач. Работилницата му се намира в село Дъбова махала. Той смята, че липсата на пари също води до това занаятите да изчезват. Изделията, които той изработва са скъпи и като материал, и като работа, и като краен продукт. 
"Само българи, работещи в чужбина имат пари да купят порти, огради и парапети от ковано желязо. В нашия край всичко загива... Да се надяваме ние да оцелеем...Хора, които работят в чужбина и имат заделени пари, са клиентите ми...Няма интерес към занаята..."- смята ковачът.

В регистъра на занаятите са посочени 57 такива в две категории:

I. Народни художествени занаяти

1. Художествена обработка на кожа; 2. Изработване на изделия от кожа; 3. Изработване на накити; 4. Изработване на изделия от ковано желязо; 5. Художествено леене; 6. Звънчарство; 7. Ножарство; 8. Изработване и ремонт на старинно оръжие; 
9. Везбарство; 10. Художествено плетиво; 11. Изработване на национални кукли; 12. Изработване на художествена керамика; 
13. Грънчарство; 14. Художествена обработка на дърво и дърворезба; 15.Изработване на художествени тъкани; 
16. Гайтанджийство; 17. Изработване на национални костюми; 18. Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти; 19. Художествена обработка на камък; 20. Бакърджийство /медникарство/; 21. Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство; 22. Ръчно килимарство
II. Други

23. Леярство на камбани; 24. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло; 25. Рисуване и гравиране върху стъкло;
26. Ръчно книговезване; 27. Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях; 
28. Изработване и ремонт на изделия от мед /бакър/ и сплавите й; 29. Часовникарство; 30. Гравьорство; 31. Изработване на камини, кахлени печки; 32. Изработване на елементи и монтаж на облицовки на стрехи; 33. Покривни работи - редене на керемиди, поставяне на улуци, изграждане на комини; 34. Коминочистене; 35. Тенекеджийство; 36. Калайджийство; 
37. Ковачество; 38. Изграждане на кладенци; 39. Каменоделство; 40. Точиларство; 41. Ключарство; 42. Бъчварство; 
43. Коларство; 44. Кошничарство, изработване на рогозки и метли; 45. Тъкачество /платно, аби, пътеки, черги, китеници и сродни/ и мутафчийство; 46. Седларство и сарачество; 47. Обущарство; 48. Шапкарство; 49. Въжарство; 50. Производство на боза /бозаджийство/ и шекерджийство, производство на изделия от захарен сироп; 51. Вулканизация; 52. Поправка на велосипеди; 53. Шивашки услуги; 54. Тапицерство; 55. Ръчна изработка и ремонт на мебели; 56. Ръчна изработка на табели и реклами; 57. Фризьорство
 
 
Куман Жеков е грънчар. Той е от Харманли, но от почти три години е във Враца. Наскоро получи награда от община Враца в кампанията "10 причини да остана в моята Враца". Настроен е оптимистично за бъдещето на занаятите.

"Наградата ме изненада. Все пак аз съм от Харманли...Работа с деца и интересът е голям...Ще разкрия три работни места за направата на сачове, а аз ще си работя керамиката... Хората идват не само да купуват, но и да гледат...Откакто работя в етнографския комплекс, идва и майстора на кованата мед- в неговото ателие и има хора...".

Според видинчани, има още фактори, които влияят на бъдещето на занаятите:

"Изчезват занаятите. Като няма къде да се видят, то няма и как да си купиш нещо...Китайските ментета също пречат на майсторите...Има майстори в махалата. Правят подкови. Хубаво е да има майстори занаятчии..."

Предстои времето да покаже дали държава, община и занаятчии ще заработят заедно, за да запазят за идните поколения богатството от труда на златните майсторски ръце. 

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56