Иван Иванов, кмет на Стакевци: "Българчета от цяла Европа идват в Детския ни приключенски лагер"

"Възстановеният летен лагер дава възможност на децата не само да преживеят едно незабравимо лятно приключение, но и провокира творческия им потенциал. В продължение на седмица децата завързват нови контакти, учат се да общуват, да работят в екип, свикват да бъдат по-самостоятелни, да се справят сами в различни ситуации, добиват увереност и израстват. Тук те се учат и забавляват сред природата, яздят, стрелят с лък, рисуват и спортуват"

Първите лагерници тази година ще дойдат на 16 юни. 

"Тогава в селото става интересно, защото ние нямаме деца и изведнъж идват такива от цяла Европа. Това са българчета, чиито родители работят в чужбина. Даже миналата година в магазина ми направи впечатление, че едно дете превеждаше на друго и аз останах с впечатлението, че то не е българче. След като попитах обаче разбрах, че то също е българче, ама не знае български. Представяте ли си? Ето- това е трагедията ни..."

В "Добро утро, кмете" Иван Иванов каза, че в селото се живее много спокойно, няма престъпност. Проблемът е, че хората са малко, постоянно живеещите в Стакевци са около 120 човека.

"Вярно е, че останахме малко и то повечето жени", обясняват и местни жителки, насядали по пейките пред къщите си в ранния следобед. Оказа се, че това тук е стара традиция и както и кметът по-късно каза- "единственият вариант за обмен на информация или "селският телефон".

"Весело е с бабите. Много са духовити и много им е специфичен и езикът- това е т.нар. турлашки диалект. Във връзка с това мога да кажа, че родените тук, където и да ги отведе животът- София, Варна, Хасково, върнат ли се в родното място, веднага превключват и започват на турлашки. Сякаш никога не са напускали това място..."  

свен работата в градинката и в двора, други занимания за преобладаващото възрастно население в селото липсват. В Стакевци няма пенсионерски клуб. Това обаче явно не пречи на жителите му да изживяват спокойно стрините си:

"Ние сме пенсионери, дошли от града. Доволни сме- гледаме си градинките, имаме и възможност за допълнителна работа. Тук има къщи за гости и ходим да чистим там... Към селото имахме певческа група и винаги сме били първенци. Ходили сме навсякъде- в Русе, във Варна, в Копривщица сме ходил два пъти. В Горно Сахране взехме първа награда. За съжаление вече сме възрастни, а и две от певиците починаха... Аз си гледам прасе и няколко кокошчици, имам си градинка и от всичко по малко. Спокойна съм, защото нямаме кражби. Ние сме последно село по пътя и няма как крадците да се измъкнат, ако рекат да дойдат... Природата ни е прекрасна и много хора идват да си почиват. Дори сега завърши поредният пленер на художници, които идват тук всяка година да рисуват... Тук имаме много диви животни- лисици, чакали, диви прасета, които обаче правят малко пакости в картофите. Иначе са много вкусни задушени точно с картофи... Тук сме останали повече жени и понякога ни е трудно. Няма кой да накоси сено, няма кой да свари ракията или да свърши друга мъжка работа. Трудно е дори за това, че няма на кой да наготвиш... Малко сме наистина. Другите измряха. Младите пък не поемат щафетата от нас. По-лесно им в чужбина. Моите и двете деца са в Мюнхен... Не винаги има всичко, както е в градовете, скучно е малко, но се живее сравнително добре...", обясняват местни жители.  

В Стакевци има ловна дружинка, кметът също е ловец: 

"За миналата година сме отстреляли 26 прасета. Доста сговорна дружинка сме. Тук теренът е великолепен, гледките са невероятни, много е красиво. На лов обикновено ходим около 20 човека, но на брой сме около 45- 50 ловци. Не всеки може постоянно да идва. Но имаме един дядо например, който вече е на осемдесет и няколко години, който редовно идва с нас. Имаме и човек на 92 години, който пък също редовно си поддържа билета... Най-интересният ни трофей беше един глиган от 180- 200 кг. Иначе рецепти за приготвянето на прасета има много, но са си наша тайна. Мога да кажа само, че най-важното след лов е шишът- шишът да се върти там на огъня- това е приятният момент на лова. Както и многото приказки разбира се. Нали знаете кога най-много се лъже- на избори и на лов..."  

В Стакевци е роден и световно известният учен, професор Виден Табаков. Българинът е ключова фигура в американската космическа програма. Виден Табаков учи в Германия и Австрия, след това участва в разработката на свръхзвукови самолети в Аржентина, а за  Съединените щати заминава по покана на "бащата" на американската ракетна техника- Вернер фон Браун. Участва в екипите, осигурили безопасността на полетите на ракетите "Сатурн - 5" и космическите кораби "Аполо". Превръща се в един от най-титулуваните учени от НАСА и американските военновъздушни сили.

Във връзка с третата годишнина от смъртта му, на фасадата на родната му къща в началото на седмицата бе поставена паметна плоча. Виден Табаков умира на 95 години на 6 юни 2015 година в САЩ.

Как местните опазват природата и традициите, предадени им през вековете. Какви са спецификите на турлашкия език и кухня, как се приготвя Бел муж и други характерни за този край рецепти, как приготвят дивеч и притеснява ли местните новината, че в околността се е появила мечка. Какво се знае в родното село за Виден Табаков и как го помнят земляците му- чуйте в звуковия файл