Над 20 процента от българите са бедни, сочи проучване

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 2018 година линията на бедност общо за страната ни e 351.11 лева, средно месечно на човек от домакинство. Това стана ясно от проведено преди дни проучване на Националния статистически институт. Размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с предходната година. Това показват данните, които обобщават индикаторите за бедността и социалното включване през 2018 година. Те са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение "Статистика на доходите и условията на живот". Според проведеното проучване, пазарът на труда и икономическата активност са основните фактори, които увеличават риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението. Относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица - 56.1% за 2018 година. Безработицата днес ли е основният проблем за бедните хора- това попитахме икономистът Радослав Георгиев от Видин:

"Притесняващото е че, ако имаме едно нормално четиричленно семейство, в което и двамата родители работят на минимална или малко над минималната работна заплата- автоматично всички попадат под линията на бедност. Това означава, че ние с вече осигурена заетост на гражданите не можем да осигурим нормален начин на живот на семейството ... Когато един човек не иска да работи, обезверен е, тогава по- лесно се приема фактът, че той живее в лишения. Когато, обаче това се случва с хората, които са на работа всеки ден, тогава вече имаме сериозен проблем изобщо с формирането на икономическите процеси в държавата."- коментира Радослав Георгиев.

От 2015 година към основния въпросник на изследването на Националния статистически институт бе добавен и въпросът за етническата принадлежност, като анкетираните сами я определят. През 2018 година най- висок е относителният дял на бедните, сред лицата от ромската етническа група- 68.3%, а най-нисък сред лицата, самоопределили се към българската етническа група- 15.6%. При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери в доходите на домакинствата равнището на бедност нараства до 45.2% или с още 23.2 процентни пункта. Според данните за 2018 година, ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0% до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта. Рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През 2018 година бедните работещи на възраст от 18 до 64 години е 10.1%- това е нивото и от 2017 година. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование- 66.2%. Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%. Висок е и относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Попитахме видинчани, посетили съботния пазар в града, как живеят те днес:

"Хората търсят стоки, които са евтини и които са втора или трета употреба ... Официално бедните са 22% иначе са много повече ... Глупави сме, защото търпим да ни манипулират."- коментираха видинчани.

Къде се нарежда българския Северозапад и какво казват синдикатите по темата? Потърсихме за коментар Вероника Ценова, експерт към регионалния съвет на КНСБ във Враца:

"КНСБ не за първи път поставя въпроса за "работещите бедни", чийто доходи не покриват дори и необходимия жизнен минимум, а разделението на бедни и богати е най- сериозно именно в България от цяла Европа. Ножицата става все по- широка и обикновено бедните търсят решение чрез миграция, вследствие на което районите обезлюдяват. Бизнесът пък се изправя пред все по- тежкия проблем с намирането на квалифицирана работна ръка и се създава едно социално напрежение и допълнително разделение в обществото, което не води до нищо хубаво."- каза Вероника Ценова.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.3%). При едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.3 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 24.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години, показва още проучването на Националния статистически институт. Какво мислят работодателите и има ли светлина в края на тунела, според тях- това попитахме Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"След 50 години работа в една друга система, първоначално социализъм и след това развит социализъм, българското общество така и не може да осъзнае ролята на бизнес сектора, за да реши един генерален проблем. Това е проблемът с нивото на доходите и стандарта на живот. Понеже не мислим предприемачески, имаме много малък дял на предприемачите в България, които създават заетост и осигуряват доходи на тези, за които са поели икономическата отговорност- оттам идва и нивото на нашия стандарт на живот."- коментира Елеонора Негулова.