Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Грижим ли се за паметниците на културата в Северозапада

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

18 април е обявен от ЮНЕСКО за Международен ден за опазване на паметниците на културата. Денят е повод да се привлече общественото внимание във всички страни към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Дали в Северозапада се грижат добре за паметниците на културата и в какво състояние са те? 

Да обясним- паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите в България /отменен с влизането в сила на Закона за културното наследство от 2009 г./, е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. След 2009 г. терминът е заместен с "културна ценност". Националният институт за паметници на културата - НИПК /сега Национален институт за недвижимо културно наследство - НИНКН/, към Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело. Министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният Обект.


261 е бройката на декларираните паметници на културата, това съобщи преди време пред радио Видин главният архитект на Община Видин Ангел Недялков:

"261 е бройката на декларираните паметници на културата. Между декларирани и регистрирани паметници има съществена разлика. От НИНКН са имали задължение да проверят всички декларирани паметници, а след това да са регистрират, ако имат необходимите качества. Това не е направено, но не само тук, а и в цяла България. Само пет от тези декларирани паметници са с отнет статут на разрушени. Останалите 256 съществуват ефективно под различни форми. Общо 24 са паметниците от национално значение в Община Видин. Това са знаковите паметници, познати са на всеки. Сградите в центъра на града са комбинирани в ансамбли..."  

Промяната на собствеността не означава смяна на статута паметник на културата, когато става въпрос за частни имоти. Единствено Институтът за недвижими културни ценности има право да дава или да сваля статут. Независимо кой е собственик, той трябва да знае, че даденият обект има статут- така коментира за Радио ВИДИН Пламен Иванов, регионален инспектор по недвижимо наследство към Министерството на културата. "Грижим се за паметниците", каза и директорът на регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова:


"Недвижимото културно наследство е много голямо във Видин... Някои се намират в добро състояние, а други не. Все пак те се нуждаят от почти ежедневна грижа... Знакови паметници бяха ремонтирани, между тях и "Кръстата казарма"... Очакваме по проект ремонти и на замъка Баба Вида и на Синагогата..."

Общият брой на паметниците на културата от национално значение на територията на цялата област Видин е 36.

Наскоро Видин се сдоби с още един паметник на културата, но от местно значение-  бившата дизелова електроцентрала във Видин. До обявяването на зданието за паметник на култура се стигна след подписка на видинчани, инициирана от политика и университетски преподавател проф. Вили Лилков. Попитахме го какво се случва сега с електроцентралата?

"Оттук нататък съдбата на централата е в ръцете на собственика, а именно Министерството на енергетиката. Тя трябва да се прехвърли като собственост на видинската община. След като вече е обявена за културна ценност, тя трябва да се извади от активите на търговското дружество и да се прехвърли на държавата или на Общината... Красивата сграда може да стане международен център заради близостта на Видин с Калафат и Зайчар...Трябва да се инициира дискусия за бъдещето на дизеловата електроцентрала с общественици във Видин..."

28 са паметниците на културата от национално значение на територията на област Монтана. Повече за състоянието им разказа д-р Ваня Иванова, директор на монтанския музей:

"Опазването на паметниците е дело на собствениците. Ако това е частно лице, то то е освободено от плащането на данък сгради... От доста време регистъра не е актуализиран и в него попадат и такива паметници, които нямат вече функции- къщи на партизани и ятаци. Пример е музея на Септемврийското въстание в Монтана, който отдавна не функционира, а вторият етаж дори е реституиран... Не винаги собствениците на такива паметници имат средства да ги поддържат и би следвало държавата да помисли да отпуска средства, които да минат през общините, за да се ремонтират..."

44 са паметниците на културата от национално значение на територията на област Враца. Темата коментира директорът на Регионален исторически музей- Враца Георги Ганецовски:

"За самия град има два изключителни паметника. Това са двете отбранителни жилищни кули- кулата на Мешчиите и Куртпашовата кула. При изкопни работи за подземен паркинг на хотел бе разкрит и тунел, свързващ двете кули и друг, който води до река Лева. Сега са запечатани. Тук има потенциал да се развият по-добре като обекти...Обичам да казвам, че ходим върху история, но трудно се намират средства за адаптация, реставрации и социализация... Археологическото наследство също е голямо в региона...Трябва държавата да дава пари и на Северозапада, за да може и тук да се инвестира в археология и история, като цяло..."

Анкета с жители на Видин показа, че са доволни от грижата за паметниците на културата в града.
Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56