Пролетно почистване започна в Ново село

Пролетно чудо ли беше това, но няколко улици във видинското село Ново село, като че ли изведнъж се разшириха – с два и повече метра. Защото започна пролетното почистване. Общинското предприятие „БКС“ и част от хората на социални помощи се включиха в чистенето. Обикновено се започва от главната улица- „Архитект Илия Попов“. След това се прехвърлят на най-оживените артерии, които водят до площада или детската градина. Сред щастливците, пред чиито домове беше почистен пътят, са живеещите на ул. „Добруджа“, защото оттам минава великденско шествие „По кръсти“. Ваканцията беше повод служителите в училището да съберат зелените отпадъци в двора му, да излязат на тротоара и да приведат в ред градинките.

Но заедно с казионните пролетни операции, които сме свикнали да виждаме по това време, се появиха група ентусиасти, които се заеха да облагородят своите улици. Не просто да преметат тротоара и да насадят нови цветя пред дома си, но и да почистят улицата от зимните боклуци. Първи се заеха Мими и Нети от ул. „Мусала“. Тя е съвсем близо до площада, а изоставеният разграден двор в началото ѝ се превръщаше през лятото в Мусала от боклуци, треви и паразитни дървета. Втора година те почистват цялата улица със собствени сили и средства. Нов вид има и отсечката на улица „Преслав“ между „Добруджа“ и „Арх. Илия Попов“. До преди две години на нея живееха три семейства. Но сем. Крагуеви останаха единствените жители на малката отсечка. Независимо, че са на работа в града, те успяха да възвърнат на общината и на себе си по един метър от ширината на улицата. И от двете страни. И не само пред дома си.

И си спомням думите на стария ми съсед бай Линчо. Всяка пролет той хващаше мотика, лопата и кофа и започваше да чисти пред къщата си. 

„Като мине някой, да си помисли, че в този дом има млади хора“, казваше бай Линчо. Но хората по неговата ул. „Добруджа“, които превърнаха тротоарите в цветни градинки, с подкастрени дървета и боядисани бордюри, съвсем не младеят. И една от първите, които даде тон, беше покойната вече Снежана. До последно обаче жената чоплеше в двора и градинката на тротоара, раздаваше цветя и усмивки, защото я поддържаше младежкият дух и вроденото ѝ естетическо чувство. Или по човешки правеше разликата между двете максими- „Моето си е мое, а общото е наше“ и „Моето си е мое, но и общото е наше“.