Поли Трифонова: Зад светлините на прожекторите стои един неуморен труд

Завършва актьорско майсторство за куклено изкуство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", София. През 1992 година става директор на ДКТ- Видин. 

Съдбата насочва пътя на Поли към изкуството. Къде обаче се корени интересът ѝ към вълшебното и приказното? Отговорът е в нейното детство и по-точно в бабата на Поли, която е невероятен сладкодумен разказвач на приказки и различни истории.


Детството 

Френската гимназия

"Трудно се влизаше, аз отидох във Варна, защото там беше районът на Омуртаг. Спомням си, че татко ме заведе във Варна на изпитите. Тогава в тези езикови училища се живееше на пансион. Не мога да не си спомням цялата тази общност от съученици, с които живеехме заедно. Тези гимназии бяха едно място, в което се събираха много будни хора. Учителите ни бяха от строги по-строги и нашите преподаватели, с цялата си строгост, ни насочваха какво да четем, и по някакъв начин са изграждали определен вкус у нас. И понеже беше много високо нивото, ти щеш- не щеш, учиш. И научаваш много добре езика. Срещата ми с театъра беше във Френската гимназия."

Театърът 

"Първо, аз винаги съм имала някакъв афинитет, винаги ми е било приятно да гледам театър, да си представям, че и аз съм там някъде. В нашата гимназия имаше театрален състав, който се ръководеше от великата г-жа Папазова. Много започнах да мечтая да уча във ВИТИЗ. Кандидатствах френска филология, но след това реших да отида на изпитите във ВИТИЗ, които бяха септември месец. Като отидох в София, ме скъсаха, то беше много тъжно. Втората година отново кандидатствах във ВИТИЗ и тогава проф. Островски, който ме скъса, ме препоръча на директора на търговищкия театър да ме назначи като стажант-актьор, защото съм талантлива."

Мечтата 

"Когато човек мечтае, нещо много силно, то се случва. Просто човек не трябва да спира да мечтае. Получих звание актьор по член 9, това беше много сложно нещо."

Видин

"Аз много харесвам града. Освен Жоро, градът беше този, който ме накара да остана тук. Видин има една неповторима атмосфера, носи един дух, който наистина пленява. Хората обаче са различни, хората в моя роден край са по-сърцати."

Кукленият театър във Видин

"През 1980 година лятото се запознах с директора на Кукления театър и той ме покани веднага на работа. Тогава не беше държавен, а беше към читалище "Цвят". Така се е създал кукленият театър. 1981 година театърът беше одържавен. Това беше един добре стопанисван театър. Този директор беше изградил едно пространство много професионално. Проблемът беше къде да бъде настанен Кукленият театър, след като се появи собственик на мястото, на което беше построена сградата на театъра. То беше много мъчителна битка, която продължи година време. Беше доста революционно време. Моята мечта беше да ни дадат бившото Профсъюзно кино... В момента театърът се помещава в Дома на българо-съветската дружба. И всъщност ни дадоха залата, в която имаше малък подиум с една катедра. И там беше мъка, отново ходене по Министерството да ни се отпуснат средства да приспособим пространството така, че да заприлича на театрална зала. В това време активно си репетирахме и играехме представления. Няма и една година и отидохме на първия си голям международен фестивал в Австрия. За мен е нещо много свидно и свято. Театърът е нещо много любимо и нещо много тежко. Кукленият театър е много богат на изразни средства, това дава възможност и провокация. Театърът не е само светлините на прожекторите, зад тази светлина стои един неуморен труд. Аз съм доволна, че успяхме да направим една много добра актьорска трупа с изключително талантливи хора." 

 Публиката

"Когато видиш една зала с неподправени усмивки и любопитство в погледа, ти се зареждаш с такава енергия, с която никой не може да те дари. Нашият театър прави спектакли не само за деца, но и за възрастните. Във Видин това е известно. Работейки за деца, най-важното нещо е да изгражда вкус в малкия зрител. Защото от малки децата трябва да разбират кое е красиво и кое е грозно, кое е добро и кое лошо. Но е много важно как да се поднесе това, по какъв начин. Това, което винаги съм се стремяла да правя като подбор е нашите спектакли да бъдат адекватни на мисленето на съвременното дете. Има смисъл да се прави театър, ако той се прави на съвременно ниво."

Повече можете да чуете в звуковия файл.