Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видинчани: "Изборите в България не са честни"

Снимка: БГНЕС

Преди дни депутатите гласуваха промени в Изборния кодекс след 15-часово заседание. За да запази кворума в Народното събрание, управляващата партия ГЕРБ гласува заедно с ДПС промени в Изборния кодекс, които ограничават преференциалния вот. Против предложението гласуваха от БСП, ВМРО и "Воля" с мотива, че така се обезсмисля преференциалният вот. От ВМРО призоваха президента да наложи вето. Два дни по-късно БСП обяви, че напуска парламента, а вчера ръководството на ГЕРБ ревизира решението си и по-късно внесе в деловодството на Народното събрание нов проект на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, с който се възстановява преференцията.

Насрочено е и заседание на правната комисия на парламента, на което ще бъдат разгледани процедурни правила за избор на нов състав на Централната избирателна комисия.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обаче заяви:

"Не се връщаме в Народното събрание". Тя допълни, че въпреки промяната в позицията на ГЕРБ, условията на левицата не са изпълнени в пълнота и определи промяната в позицията на ГЕРБ и лидера Бойко Борисов като "сценка, на която вече и децата не вярват".

Филип Попов"Случиха се радикални неща по отношение на демокрацията, на правовата държава. Тези неща бяха предизвикани от ГЕРБ и управляващата коалиция заедно с ДПС. Промените в Изборния кодекс осигуряват служебна победа на ГЕРБ в предстоящите избори, диктатура в секционните избирателни комисии. Това е антидържавно поведение, антидемократично и против върховенството на закона в една правова държава. Това е последната капка, която преля наистина чашата и ние следва да защитим именно тези ценности, за които сме се борили- демокрация, правова държава, правов ред. Заради това напуснахме парламента", обясни народният представител от Видин Филип Попов.



"Тази обстановка е нормална част от политическия процес. Партиите търсят всякакъв начин да фокусират обществено внимание върху себе си, за да бъдат "на гребена на вълната" за предстоящите избори. Това е партийно поведение, което, за съжаление, наблюдаваме преди всички избори. Наблюдава се устойчива партийна развала във всички цветове на партийната политическа гама. В целия политически спектър има осезаемо занижаване на качеството, на човешкия капацитет, който да може да изведе страната до нови хоризонти. Това става много по-ясно видимо, когато наближат избори. В последните години ценностният политически дебат се измества от съществените за гражданите въпроси. Често виждаме партиите, когато им е изгодно, да се обединяват, без значение от партийната си окраска и идеологически корен. Видяхме нещо подобно с Изборния кодекс. Всички партии, без изключение, си носят своя кръст за това, че през последните 15 години много девалвира политическото говорене и че много власт взеха партийните апарати и партийните бюра. Това е много вреден процес", коментира изпълнителният директор на Института за модерна политика Петър Кичашки.

На фона на последните политически скандали Генади Вельов попита видинчани: "Честни ли са изборите в България?":

"Съмнявам се. Правят се много машинации в преброяването... Моето мнение е, че не са честни. И на мен са предлагали да си продада гласа. Още не сме узрели за честни избори... По-фалшиви избори от нашите не може да има. Който и да дойде- все си е едно и също. Без значение дали е ГЕРБ, БСП, жълти, зелени- едни и същи са. Нямаме избор... Да има някой вкаран в затвора за нечестни избори? Значи са честни... В големите градове са по-честни отколкото в малките общини, където винаги е имало местни феодали, които разполагат с благата на хората и техните потребности... За всичко лъжат... С тези купени гласове не може да се очаква нищо честно... Не са честни, не ходя вече на избори и няма да ходя..."

Петър Кичашки"С наближаването на изборите партиите ще стават все по-агресивни и ще използват всеки повод за нагнетяване на политическото напрежение", прогнозира Петър Кичашки и добави:

"Ще ми се да има системно желание у повечето партии да отворят изборния процес за гражданите. Това капсулиране, този изолационизъм на партийните ядра, на партийните политбюра от гражданите и от пулса на обществените настроения, в дългосрочен план е вредно за демокрацията. Този процес ще доведе до скъсване на тази вече доста изтъняла нишка на доверие в политическото представителство и тогава, както има много подобни примери в историята, политическата класа ще бъде сменена. В момента вместо да виждаме реално и автентично политическо представителство, виждаме автопредставление- партиите се самопредставляват, а не представляват тези групи от обществото, които търсят своето представителство в Народното събрание."


Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Младите се връщат в село Стубел

Отново сме в Стубел - в миналото голямо и достолепно село, с жители до 3800, днес населението се е стопило до 540 души.  Общо 35 км пък е уличната мрежа, която вече и трудно поддържане. Много къщи са без стопани.  Въпреки това кметът Емилия Йорданова не се отчайва. Тя упорито и целенасочено продължава да ремонтира покривите на големите..

публикувано на 07.06.24 в 12:00
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00