Да носиш в сърцето си гора

публикувано на 26.01.19 в 19:15

Иво Стоянов

Снимка: Радио Видин

Иво Стоянов, лесничей

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интересният житейски път на Иво Стоянов представяме в това издание на "Калейдоскоп". Повечето хора го познават като Горския, защото вече 36 години той работи в системата на горското стопанство. Детството му, следването му, работата му, съдбата му, целият му съзнателен живот е свързан по магически начин с гората.

Той е роден през 1964 година в Раковица, село в полите на Стара планина. Основното си образование завършва в училището в село Раковица. Следва техникума по горско стопанство "Христо Ботев“ в град Велинград специалност "Горско стопанство и дърводобив“. След като завършва средното си образование през 1982 година, започва работа в системата на горите в "Горско стопанство" град Белоградчик. От 1984 година се прехвърля в град Видин. В момента е помощник-лесничей в Държавно Горско стопанство - Видин. Живее в град Кула. Семеен е, има две внучета. Детството на Иво минава между двете близки села Киреево и Раковица, които са сгушени в полите на Западна Стара планина. През ваканциите стои повече в Киреево при баба си и дядо си по майчина линия. В спомените му те са най-добрите баба и дядо, които му разказват вълшебни приказки и му прощават всички бели. А спомените за необикновените приказки, които той слуша всяка вечер, се връщат отново в неговото съзнание, и той решава да напише съхранените приказки в паметта си. Така се ражда книгата "Приказки от дядо и баба".

Детството

"Баба ми и дядо ми в Киреево те бяха хора земеделци и знаеха много приказки над 100 и много увлекателно ги разказваха. Те ги бяха чули от техните баби и дядовци, това се е предавало във времето и не са били писани. Те бяха много мили хора. Затова и аз прекарвах времето си при тях. Родителите на баща ми бяха овчари. Помагах на дядо и на колибата съм седял, нямаше ток тогава. Това са едни мигове, които са незабравими, остават за цял живот в съзнанието. Сегашните деца не могат да ги изживеят. От дете обичах природата, това ми повлия и ме насочи към тази професия - лесовъдството. Но тогава беше ограничен приемът. За нас беше Тетевен и Берковица. Посъветваха ме да си изпратя документите в Министерството на горите и горската промишленост. Аз ги изпратих, но отговорът се забави много и аз изпуснах срока да ги подам във Велинград. И бях принуден да се запиша в Берковица. ...На другата година се преместих във Велинград. Там имам много приятни мигове, намерих много приятели. Този град ми остана в сърцето."

Професията "лесничей"

"Защото гората е животът, без нея и ние не бихме съществували. Тя отделя кислород, с който живеем. Не мога да си представя да работя нещо друго, вече 36 години. Всеки ден ми минава различно, имаме залесяване есен или пролет, разнообразна дейност, с всичко е свързана. Има залесяване, но то се извършва в държавния горски фонд от нашето държавно горско стопанство. Всяка година имаме залесяване на акация, топола от порядъка на 500 дка. Нашата територия е 34 000 хектара, голяма, но разкъсана територия и обхващат 8 общини. Най-голям е горският фонд в Балкана на Раковица, Подгоре, Киреево. Най-интензивното залесяване е било от 60-80 години с иглолистни гори, най-вече от черен бор и смърч. Най-добре виреят широколистните гори в нашия край."

Животните в горите

"Има увеличение на фазана, на дивата свиня, сега вече почти няма елен - лопатар. Не се планува отстрел на сърните, за да може популацията да се запази и увеличи. Има много хищници като чакали, които унищожават полезния дивеч. И тук идва ролята на ловеца. Преди години имахме разсадник "Алимана", произвеждахме тополови фиданки, но го закрихме".

Гората

"Трудно е да ползваме гората с разум и в полза на хората. Трудно е, хората имат гората като средство за огрев. Хубаво е, че гората бързо се възобновява, това е хубавото. Доста години трябват, десетилетия, за да се възстанови. Сега на гората се гледа комерсиално, а не като природа, дар Божи. Това откъсване от земята и гората се е отразило на младото поколение. За българина гората е била неговата душа и неговото сърце. И това откъсване е пагубно. Вече е опасно да си горски надзирател, на моменти е много рисковано. Но всеки сам решава и да знае, че има и такъв момент. За да бъде човек лесовъд, трябва да обича гората, да има сърце за това , да носи в себе си обичта към гората. Най-хубавото в живота ми е това, че се посветих на гората. Другите неща са на втори план. Гората е хубава във всеки един сезон и има своя чар."

Приказки от дядо и баба

"Издадох книгата с 25 приказки, които ми ги разказваха баба и дядо. Много обичах да ми разказват приказки. Така спонтанно ми дойде тази идея. Да издам тези приказки в една книга, защото са част от нашия фолклор. За да се запазят за поколенията. Любимата ми приказка е "Баща и син". Всички те са уникални, защото показват човешките добродетели, които трябва да притежаваме."

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Да носиш в сърцето си гора

Галерия

Пуци: Историята на едно диво и щастливо морско свинче

Тебеширеният човек отново е тук!

"Вещица RUN" предизвиква дамите да "полетят"

Видинската математическа гимназия въвежда като избираем предмет религия

Професия адвокат: Законите, хората и изкуството да ги разбираш

Общинските наеми във Видин скочиха драстично

Иво Вълов: Риболовът е наука, която обединява всички останали в едно

За БНР

Радио Видин