България през следващия програмен период

''Актуално'' в ''Посоките на делника'' от 31 декември 2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази година Европейската комисия представи проекта си за многогодишна финансова рамка за периода след 2020 година. Според тази нова многогодишна финансова рамка регионалната политика остава една от основните политики на Европейския съюз /ЕС/. Към нея са насочени около 370 милиарда евро от бъдещия бюджет на ЕС.

Председател на комисията по регионално развитие в Европейския парламент е Искра Михайлова от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Отговорностите на членовете на комисията се фокусират върху оперативните програми, които се финансират от европейските структурни фондове във всички страни членки. Това е от порядъка на 358 милиарда евро за сегашния планов период за всички страни- членки до 370 милиарда, около 1/3 от бюджета на ЕС като цяло. Комисията за регионална политика отговаря за наблюдението дали разумно се използват тези средства, дали се спазват правилата и как се изпълнява общата политика на ЕС за сближаване на регионите.

"Нашата работа е да изработим заедно, на база на предложенията на Европейската комисия, регламентите, които ще управляват тези пари след 2020 година. Общо програмите, свързани с многогодишната финансова рамка са 47 разпределени между всички комисии в парламента. Ние отговаряме за четири от тях и работим по още 17-19 становища по другите програми. Т.е. цялата работа на комисията Реджи е фокусирана върху това как ще се разпределят парите в ЕС и как те ще се управляват, контролират, насочват", коментира Искра Михайлова.

Отговорността е много голяма, претенциите и очакванията на всички страни са различни. Ако хората искат да има готови програми в цяла Европа, това трябва да бъде свършено до 23 април, защото след това започва предизборната кампания. Дотогава с многогодишната финансова рамка трябва да е готова позицията на европарламента.

"Европейският съюз и страните членки се сблъскват с нови проблеми. Ако попитате европейските граждани кое е най- важно за тях те отговарят категорично: сигурността. Те вече поставят различията между отделните региони на по-задно място. На първо място е сигурността, защитата на границите, опазването на околната среда и превенция на измененията на климата и чак след това е конкурентноспособност и изравняване на различията между регионите. Т.е. нашата любима политика на сближаване, която финансира оперативните програми в България и представлява 70% от инвестициите в страната, не е първият и основен приоритет на ЕС. В продължение на година и половина моята основна работа беше да доказвам, че има нужда от тази политика. Какви борби с изменение на климата, като ние нямаме пътища? Как ще се справим с околната среда, като не сме си изградили системите за отпадни води и пречистване на отпадните води? Как ще бъдем конкурентноспособни, ако ние не инвестираме в социални мерки и не повишим качеството на трудовия ресурс в България? Ние имаме нужда от тази подкрепа. Добрата новина е, че я има кохезионната политика, има я политиката на сближаване и ние продължаваме да работим за нея", допълни българският евродепутат.

Бизнесът е споменаван много често в две направления - за подкрепа на нови предприятия, за да може да се преодолее проблемът с безработицата в Европа. Ще има мерки, които да подкрепят новосъздадени фирми. Бизнесът ще получи сериозна подкрепа по линията на няколко програми, свързани с образование и иновации:

"Старата програма "Хоризонт 2020" вече се казва "Хоризонт Европейски съюз". Тя си увеличава бюджета и бизнесът ще получава подкрепа за изследвания и иновативни решения във всяка една бизнес среда. Бизнесът може да участва и в програма LIFE, която е за околна среда и иновации. Бизнесът би могъл и индивидуално да ползва новите финансови инструменти на ЕС, като продължението на Плана Юнкер. Но, аз разчитам на това, че българското правителство ще направи национална платформа, за да гарантира кредитите, които бизнесът ще тегли", заяви Искра Михайлова.

През новия програмен период ще продължат и трансграничните проекти, считани за много успешни:

Дали Европа ще върви на две скорости и през следващия програмен период зависи от всяка страна:

"България трябва да реши - ние ще си караме кротко и ще сме си по-назад или ние ще положим усилия, национални."

Очакванията от новия програмен период от 2021-2027 година коментира и евродепутатът от групата на европейската народна партия Светослав Малинов:

"Този бюджет е много добър за България, защото в него има няколко големи увеличения, които пряко ни облагодетелстват - Еразъм, надявам се това е очевидно. Има повече пари за охрана на граници, за увеличаване на сигурността, от което ние пряко ще се възползваме и още нещо - това винаги се въздържам да го казвам публично, но вече явно ще трябва да го казваме - ние сме абонирани за онези фондове, които са за най-бедните и неразвитите. Затова да не се гордеем, че на нас ни се увеличават парите."

Евродепутатът посочи, че България изостана от Румъния през последните години:

"България толкова изостана от Румъния, че откровено да ви кажа, никога не съм го вярвал. Когато се водеха преговори за присъединяване, където участвах и видях отблизо каква беше разликата между България и Румъния преди 17-18 години. Това е абсолютно поражение. Че ние допуснахме една държава като Румъния, която драстично изоставаше, беше смятана за теглеща назад България като част от двойката. В момента ни изпреварват по най-важния принцип - доходи."

По повод протестите в България, които тръгнаха от високите цени на горивата и прераснаха в масово недоволство Светослав Малинов заяви:

"Европейският съюз има изключително слаби възможности да влияе в много сфери. Те са оставени на държавите. И като видим как нещата, които зависят от европейските регулации са по-добре от онези, които не зависят от европейските регулации, започва да става ясна картината, че където бъдат оставени българските граждани да се самоуправляват през своите политици, нещата не се развиват. Това е и тайната, защо в България доверието към ЕС е едно от най-високите."

Темата Брекзит евродепутатът коментира така:

"Ние имаме готово споразумение и още при неговото изготвяне първо беше поставен въпросът за защита на правата на всички пребиваващи европейски граждани в Обединеното Кралство. Какво ще стане, ако не бъде подписано никой не може да ви каже, защото предстои да се урежда с вътрешно законодателство. Абсолютно равнопоставени са българите с германци, французи, с холандци. Тук не може да има специално третиране на някакви граждани от ЕС, всички са равни. Тази защита беше осигурена и фиксирана в това споразумение, където бяха фиксирани и куп други неща, включително и вноската, която трябва да платят или по- скоро сумата, тъй като вече не е вноска, всичко беше подредено. В момента, в който самото споразумение се поставя под заплаха, всичко вече е разрешено. Какво ще решат британците, когато напуснат без споразумение, никой не може да ви каже."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

Споделете

България през следващия програмен период

БНР подкасти:

Галерия

Буковец: Голямо село с млади хора

Тома Ушев: Ако трябва едно правителство да е Слейър, това прилича повече на чалгаджийска формация

Как ще се отрази на ресторантьорския бранш колебливата ставка на ДДС?

Петко Петков, "Галъп": Предстои връщане на фокуса към човека, а не върху крайни и либерални идеологии

Защо има дефицит на кадри в строителството

Професията "Туроператор" влиза в училищата

На какво се дължи недостигът на кадри на пазара на труда

За БНР

Радио Видин