Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жители на село Върба: Основният ни проблем е безразличието на властта към обезлюдяването

| обновено на 26.10.18 в 17:10
14
Снимка: Кристиян Кирилов

Защо малките населени места в Северозапада опустяват? Коя е причината младите хора да не виждат потенциала в тях? Ще успеят ли селата в Белоградчишко да развият селски туризъм и ще възвърнат ли предишната си слава като оазиси на идиличен живот? Това попитахме няколкото останали жители на село Върба. То е разположено на 12 км от Белоградчик, а в близост са пещерата Магура и Рабишкото езеро. В гората близо до селото през 1874 е паднал първият официално регистриран метеорит в България, чиито части сега се намират в музеи в Будапеща и в Лондон.


СнимкаДнес трудно може да бъде намерен жител, който да посочи мястото, където е паднал метеоритът, но пък може да бъде открит свят, който все още живее в кротка идилия, сред наистина прекрасна природа.


"Село Върба е типичен пример за това как да може да бъде наречено райско място, а да няма кой да го види, да сподели живота в селото и възможностите, които то дава", обясни една от местните жени, която се приготвяше да се върне в Белоградчик за зимата, както традиционно правят и други жители на Върба.


Снимка"Селото ни наистина е хубаво, но си отива, защото тук вече няма хора. Останали са 10 души с нас, които идваме през лятото. Ето сега, като се развали времето, аз си отивам, комшийката - също... Тук остават само няколко души. Имаме тук едно младо семейство, което се занимава със земеделие, отдолу съседите, имаме и един възрастен мъж, долу до магазина също едно семейство, фелдшерът и това е...", изброява един по един жителите на селото Цецка Ценова.


"Хубаво е, че поне имаме магазин. В понеделник, сряда и петък ни карат хляба и тогава този, който го кара, отваря и магазина. В него има само най-необходимите продукти- брашно, сол, захар, ориз... В никакъв случай обаче не може да се каже, че тук можем спокойно да живеем, ако разчитаме само на него. Задължително се ходи в града за продукти. Когато някой се разболее, викаме Бърза помощ също от Белоградчик.

Снимка

Тук хората са на доизживяване, а децата ни се пръснаха. Повечето отидоха в чужбина или се изселиха в големите градове. Едната ми дъщеря беше медицинска сестра в белоградчишката болница, но после замина за Лом. Семейството ѝ остана в Белоградчик, но щом се наложи, тя трябваше да замине... Другата ми дъщеря пък е в Чехия. Нямаше работа тук и бе принудена и тя да замине. С една дума, младите хора нямат интерес да живеят в селото.


Върба е чудесно село, по-точно - беше. Толкова много хора имаше тук, кипеше живот, но сега вече си отива. Всички в селото са на доизживяване... Сами виждате на какъв хал е в момента. И това продължава с години... Всички къщи от горната махала са пусти. Ако тръгнеш пеша, не можеш да минеш...


От какво се нуждае селото ли? Ами - от хора. Но, младите не са заинтересовани да градят бъдеще тук. Мъчно ми е, но ги разбирам..."


СнимкаЗащо за младите красивата природа и спокойствието не са достатъчен стимул да се върнат в село Върба, какво ще се случи с него, след като и последните възрастни жители тук си отидат? По тези въпроси разговаряме и със семейство Цецка и Коста Георгиеви. Мъжът бил тракторист в машинно-тракторната станция в Белоградчик, но се наложило да се върне в родния дом, за да гледа родителите си. 

 
"Жена ми остана в Белоградчик, защото работеше в телефонния завод, но когато го закриха, си се прибра и тя. И тук сме вече за постоянно от 1996 година. Не знам защо се случва всичко това със селото, но е голяма трагедия. От първата къща до последната- всичко е пропаднало. Крадци ни откраднаха рекордоманите, портите изчезнаха, съсипаха къщите... Имахме и канализация, но виж какво остана. Никой за нищо не се интересува. Просто лъха някакво безгрижие и те това е...


СнимкаГледам къщите от другата страна на баира и си спомням как изглеждаха те преди и как сега. Преди се виждаха оградите, дворовете- всичко. Сега едва забелязвам комините сред гъсталака. Спомням си и баща си, който седеше отпред на пейката, клатеше глава и все повтаряше с въздишка: "Да не дава Господ да дойде понеделник". Накрая го попитах защо, а той отговори: "Защото тук няма да има живот вече. Не мога да видя и един човек..." Тук не само че никой не остана, ами и никой не иска да идва, защото е пусто. Тежи ми, но какво да направя. На никой не му е зор за селата.


СнимкаИ аз все по-често си задавам въпроса- защо да стягам къщата, като утре, като си замина, кой ще дойде да живее в нея. Гледам и магазина ни- изпопадали тавани, не се чисти, не се мете. Едно време от ХЕИ-то правеха проверки поне. Сага на никой не му е зор за нищо. Просто едно безгрижие, безгрижие..."


"А какъв хляб ни карат- няма да го погледнеш", включва се в разговора и съпругата му: 


"Лош е, но нямаме избор..."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Крайнолявата заплаха се олицетворява от самото статукво

Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от миналите предизборните кампании? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена?  Малко повече от две седмици след началото на обратното броене до 27 октомври основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с  Тома Ушев ,..

публикувано на 17.10.24 в 10:00

Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да..

публикувано на 16.10.24 в 10:45

Институциите декларират готовност за изборите на 27 октомври

Подготовката на парламентарните избори на 27 октомври навлиза във финалната си фаза. Ще успеят ли институциите да върнат доверието в изборния процес? Може ли МВР да гарантира честността на вота и да ограничи купуването на гласове? Подготвени ли са секционните избирателни комисии? Могат ли машините да манипулират изборните резултати? Отговорите..

публикувано на 15.10.24 в 13:59

Политическа стабилност искат българските общини

На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада.  Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман..

публикувано на 14.10.24 в 14:45

Село Винарово съхранява традициите и вярата в младите

Село Винарово ни посреща в хладното есенно утро, което след появата на слънчеви лъчи става все по-топло и приятно. Все още дърветата са със зелената си премяна, която тук-там се обагря в жълто.  Къщите се редят от двете страни на пътя красиви, горди и напети. Жителите на селото се славят със своето трудолюбие и спестовност. Пътували и..

публикувано на 11.10.24 в 12:00
Михаил Митев

Михаил Митев: На практика нищо не можем, а на теория много знаем

Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата.  Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд".  Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си?  Дава ли..

публикувано на 10.10.24 в 10:00

Има ли място изкуственият интелект в училище

Изкуственият интелект променя пазара на труда, сочи анализ на Икономическия и социален съвет.  Препоръката е да се инвестира в обучение, но готово ли е образованието за това? Говорим с преподаватели по информатика в Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" във Видин. Попитахме какво мислят и учениците. Държавата трябва..

публикувано на 09.10.24 в 15:54