Днес трудно може да бъде намерен жител, който да посочи мястото, където е паднал метеоритът, но пък може да бъде открит свят, който все още живее в кротка идилия, сред наистина прекрасна природа.
"Село Върба е типичен пример за това как да може да бъде наречено райско място, а да няма кой да го види, да сподели живота в селото и възможностите, които то дава", обясни една от местните жени, която се приготвяше да се върне в Белоградчик за зимата, както традиционно правят и други жители на Върба.
"Селото ни наистина е хубаво, но си отива, защото тук вече няма хора. Останали са 10 души с нас, които идваме през лятото. Ето сега, като се развали времето, аз си отивам, комшийката - също... Тук остават само няколко души. Имаме тук едно младо семейство, което се занимава със земеделие, отдолу съседите, имаме и един възрастен мъж, долу до магазина също едно семейство, фелдшерът и това е...", изброява един по един жителите на селото Цецка Ценова.
"Хубаво е, че поне имаме магазин. В понеделник, сряда и петък ни карат хляба и тогава този, който го кара, отваря и магазина. В него има само най-необходимите продукти- брашно, сол, захар, ориз... В никакъв случай обаче не може да се каже, че тук можем спокойно да живеем, ако разчитаме само на него. Задължително се ходи в града за продукти. Когато някой се разболее, викаме Бърза помощ също от Белоградчик.
Тук хората са на доизживяване, а децата ни се пръснаха. Повечето отидоха в чужбина или се изселиха в големите градове. Едната ми дъщеря беше медицинска сестра в белоградчишката болница, но после замина за Лом. Семейството ѝ остана в Белоградчик, но щом се наложи, тя трябваше да замине... Другата ми дъщеря пък е в Чехия. Нямаше работа тук и бе принудена и тя да замине. С една дума, младите хора нямат интерес да живеят в селото.
Върба е чудесно село, по-точно - беше. Толкова много хора имаше тук, кипеше живот, но сега вече си отива. Всички в селото са на доизживяване... Сами виждате на какъв хал е в момента. И това продължава с години... Всички къщи от горната махала са пусти. Ако тръгнеш пеша, не можеш да минеш...
От какво се нуждае селото ли? Ами - от хора. Но, младите не са заинтересовани да градят бъдеще тук. Мъчно ми е, но ги разбирам..."
Защо за младите красивата природа и спокойствието не са достатъчен стимул да се върнат в село Върба, какво ще се случи с него, след като и последните възрастни жители тук си отидат? По тези въпроси разговаряме и със семейство Цецка и Коста Георгиеви. Мъжът бил тракторист в машинно-тракторната станция в Белоградчик, но се наложило да се върне в родния дом, за да гледа родителите си.
"Жена ми остана в Белоградчик, защото работеше в телефонния завод, но когато го закриха, си се прибра и тя. И тук сме вече за постоянно от 1996 година. Не знам защо се случва всичко това със селото, но е голяма трагедия. От първата къща до последната- всичко е пропаднало. Крадци ни откраднаха рекордоманите, портите изчезнаха, съсипаха къщите... Имахме и канализация, но виж какво остана. Никой за нищо не се интересува. Просто лъха някакво безгрижие и те това е...
Гледам къщите от другата страна на баира и си спомням как изглеждаха те преди и как сега. Преди се виждаха оградите, дворовете- всичко. Сега едва забелязвам комините сред гъсталака. Спомням си и баща си, който седеше отпред на пейката, клатеше глава и все повтаряше с въздишка: "Да не дава Господ да дойде понеделник". Накрая го попитах защо, а той отговори: "Защото тук няма да има живот вече. Не мога да видя и един човек..." Тук не само че никой не остана, ами и никой не иска да идва, защото е пусто. Тежи ми, но какво да направя. На никой не му е зор за селата.
И аз все по-често си задавам въпроса- защо да стягам къщата, като утре, като си замина, кой ще дойде да живее в нея. Гледам и магазина ни- изпопадали тавани, не се чисти, не се мете. Едно време от ХЕИ-то правеха проверки поне. Сага на никой не му е зор за нищо. Просто едно безгрижие, безгрижие..."
"А какъв хляб ни карат- няма да го погледнеш", включва се в разговора и съпругата му:
"Лош е, но нямаме избор..."
Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от миналите предизборните кампании? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена? Малко повече от две седмици след началото на обратното броене до 27 октомври основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с Тома Ушев ,..
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да..
Подготовката на парламентарните избори на 27 октомври навлиза във финалната си фаза. Ще успеят ли институциите да върнат доверието в изборния процес? Може ли МВР да гарантира честността на вота и да ограничи купуването на гласове? Подготвени ли са секционните избирателни комисии? Могат ли машините да манипулират изборните резултати? Отговорите..
На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада. Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман..
Село Винарово ни посреща в хладното есенно утро, което след появата на слънчеви лъчи става все по-топло и приятно. Все още дърветата са със зелената си премяна, която тук-там се обагря в жълто. Къщите се редят от двете страни на пътя красиви, горди и напети. Жителите на селото се славят със своето трудолюбие и спестовност. Пътували и..
Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата. Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд". Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си? Дава ли..
Изкуственият интелект променя пазара на труда, сочи анализ на Икономическия и социален съвет. Препоръката е да се инвестира в обучение, но готово ли е образованието за това? Говорим с преподаватели по информатика в Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" във Видин. Попитахме какво мислят и учениците. Държавата трябва..