Отговорността на политическото говорене и влиянието му в обществото

публикувано на 29.05.18 в 16:05

Снимка: БГНЕС, Колаж: Радио Видин

''Гледна точка'' от 29.05.2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дискутираме темата в "Посоките на делника" с Петър Кичашки, директор на Института за модерна политика, Борислав Василев, общински съветник и член на етичната комисия към видинския Общински съвет и Мартен Калеев, писател и общественик.

По думите на Петър Кичашки, "политическата, ако можем да го наречем с цялата тази условност на думата класа, има една тежка отговорност пред хората и това е отговорността да си мерят, така да се каже, приказките. Да внимават в изказа си и в поведението си. Разбира се, това не означава, че политиците не са живи хора. Те също имат право да се пошегуват или да кажат нещо по-пиперливо. Проблемът, недоверието идват оттам, че всъщност понякога, уви в последно време твърде често, сякаш виждаме как политиците говорят и създават, насаждат напрежение. Дори си служат с фалшиви новини, с фалшиви тенденции. Много хора излизат, политически активни, на висок пост, хвърлят в пространството една идея, едно предложение. Това води след себе си гигантски последствия за хиляди хора. Всъщност, една част от политиците не осъзнават отговорността на думите си. Има политическо противопоставяне, което през годините се задълбочава. Има липса на културата на говорене. Виждаме, че има дефицит на оратори. Дефицит на хора, които да изразяват и да защитават една теза по аргументиран и достоен начин, без да унижават и принизяват опонента си."

Според Борислав Василев "политическото говорене отдавна буди сарказъм и усмивки у хората и нещо повече- буди недоверие. Тъй като с годините у нас като емблема, като начин на говорене, що се касае за политиците, са т. нар. приказки на кило, особено по време на избори. Наложи се да се говорят неистини, понякога откровени лъжи. И още по-лошо, този, който ги говори знае, че това, което говори не би могъл да го изпълни, но въпреки всичко той откровено мами, лъже хората с едничката цел да постигне някакви резултати. Политическото говорене има и друго измерение. Става въпрос за т. нар. морално или етично измерение. Това е политическото говорене в пленарната зала- независимо дали е на местно ниво или е парламентарната зала. И тук се забелязват не особено интелигентни изказвания. Нещо повече! И на едното място- в общинските съвети, и в парламента понякога се изказват откровени обиди, говорят се нецензурни думи. Да не говорим за лексиката, граматиката на политическия език, която всеки знае, че е под всякаква критика. В нормалните държави дълго време се учат на политическо говорене, на риторика. Имат дипломи за политици или поне за професии, близки до политиката. При нас нещата са по-различни."

На Мартен Калеев му е трудно да каже какво представлява политическото говорене, защото "бих могъл да използвам един нашенски термин- тюрлю гювеч. В някаква степен се оказва, че политическото говорене трябва да създава някакви политики, да подпомага държавността, управлението на държавата, но се получава нещо много забавно. Такива арбитър елегантиарум, както са се казвали някога, аз не виждам сред днешните политици. Това е по-скоро нещо като тийнейджърско ерчене в много случаи, когато някой влезе в някое студио и иска да надприказва някой. Т.е. няма спокоен изказ, няма елегантност, няма дълбочина. За съжаление, поради процесите, които се развиват не само у нас, разбира се, но на много места, на случайни места, които са високо отговорни, попадат случайни хора, хора на връзките и това създава една дистанцираност. Всеки следващ ден трябва да е по-добър за българина от предишния, а това, за съжаление, ние не го виждаме, не го усещаме и как да го вярваме тогава."

Още за политическото говорене чуйте в звуковия файл.