Разказахме ви и историята на Сара и Християн от Видин, които са родени в Крайдунавския град и са избрали именно него, за да се реализират и тук да създадат своето семейство. В момента им помагат техните родители, съвсем наскоро те са закупили къща и в момента я ремонтират. Сара е на 20, а Християн на 26 години и извършват ремонтните дейности по новия си дом напълно сами - без майстори и приятели. "Това ни е първият дом и ни доставя удоволствие да знаем, че сме вложили усилия и труд, защото за всички е ясно, че парите не сме ги изкарали ние, а са помощ от нашите родители ... Вече две години уча в София, но просто не мога да свикна там. Отивам, защото просто тук няма къде да уча. Имаме приятели, които също искат да останат във Видин и да живеят тук. Имам чувството, че се създава фалшив образ на този град, че тук много лошо се живее, а това не е така." - коментираха Сара и Кристиян.
Йорданка Маринова е родом от Видин, но днес тя живее в София. Срещнах я случайно с нейна приятелка, докато правех анкета по темата. Тя ни разказа как нейният син е успял в живота и как трудолюбието винаги стои в основата на успеха за всяко начинание. "Живели сме 18 години в Лондон, но аз имам ревматично заболяване и синът ми се върна тук заради мен. Той остана сирак, когато стана студент и успя сам да стане това, което е. В момента е доктор на юридическите науки и говори три западни езика. Трудът е в основата на всичко."
Днес много млади хора напускат родината си, в името на по- добрата работа и по- доброто трудово възнаграждение. Сътрудникът ни в Лом Владимир Недев се срещна и разговаря с 30-годишен жител на Крайдунавсдкия град, който е работил зад граница, но днес отново се върнал в родния си град и живее самостоятелно, но поддържа непрекъснат контакт със своите родители. Майки на млади мъже от Криводолско пък се оплакват, че синовете им, след отмяната на казармата, нямат нормални навици и не искат да се женят. Преди време дори група от най-напористите баби бяха писали до местен депутат с настояване за връщане на казармата. Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров се включи коментар по темата ни днес: "Преди 2 години, откогато е тази история, идеята за връщане на казармата звучеше доста екзотично, но след влизането на патриотите във властта, военното обучение изглежда все по-възможно и реално. Друг е въпросът дали авторките на прошението не са имали предвид приемането на децата им в бившите Строителни войски, а не просто във войската. При демографската криза, която като октопод задушава Северозапада, лансирането на подобна идея може да спечели някой и друг глас на едни бъдещи парламентарни избори, но едва ли би могла да се реализира в действителност." - коментира Жоро Александров.
Потърсихме и мнение на социолог. Разговаряхме със Светлин Тачев от столичния Институт по социология "Иван Хаджийски": "Първият и най- важен е икономическият фактор. Колкото е по- нисък стандарта на живот в едно общество, толкова по- трудно младите хора могат да се отделят в собствено домакинство. Именно това се наблюдава и в България. Образователните тенденции се отнасят за по- малките населени места, където няма висши учебни заведения и младите хора са принудени да напуснат семействата си, за да продължат своето обучение." - коментира Светлин Тачев. През миналата 2017 г. младите хора, напускали родните си домове най-рано, са шведите (21 години), датчаните (21.1 години) и финландците (21.9 години). Най-дълго при родителите си остават младежите от Малта (32.2) и Хърватия (31.9). В България това се случва на средна възраст 28.9 години, показва проучване на Евростат.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.
Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот? Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание? Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи? Статуквото дискутираме с Георги Драганов , създател и редактор на сайта..
Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..
Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще" със съдействието на аналитичен клуб..
На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни. Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..
Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула. Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..
За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент. Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната? Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска? Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала? Действащото..
Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..