Възпитателен ли е боят

Преди да посегнеш- помисли

Снимка: Радио ВИДИН, архив

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 16 февруари 2017 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поредният случай на насилие над невръстно дете предизвика обществена реакция преди дни. Двегодишно момченце бе прието в реанимацията на столичната болница "Пирогов" в кома след тежък побой, заради което бе арестувана майката- 22-годишна жена.

В същото време проучванията сочат, че мнозинството българи е с "двойствен морал" по отношение на боя над децата, като хем са против насилието срещу хлапетата, хем одобряват прилагането на шамари, дърпане на уши и пляскане като средство за възпитание.

"В никакъв случай шамари- само с добра дума всичко се оправя... Не ми е практика, но трябва да призная, че ми се е случвало да ударя шамар. Смятам, че не е редно, но в този напрегнат живот се случва и това... Не прилагам такива методи...", споделиха видинчанки в анкета на Радио ВИДИН.

Петя Генова пък попита ученици от Берковица какво е тяхното отношение към шамаросването като възпитателно средство:

"Ако детето не слуша, може, но не съм съгласен с психическия тормоз... Аз съм против боя над деца, това не е решението... Всичко може да се реши с разговор... Когато не слушам, са ме били... Били са ме родителите и това въобще не ми харесва, но така осъзнавам каква грешка съм направил и после не я повтарям... Понякога си трябва и бой..."

Прилагането на физическо наказание изразява безсилието на родителя да се справи със ситуацията. Пляскаме децата си в състояние на афект, което изключва разбирането на проблема и правилното му разрешаване, обясняват специалистите. Какво предизвиква агресията на родителите към собствените им деца? Потърсихме мнението на Боряна Ангелова, Весела Начева и Велислава Цанкова, психолози към Общинския съвет по наркотични вещества във Видин:

"Предвид казусите, които шокират общността, в повечето случаи родителят не е готов да бъде такъв. Побоят над собствените деца е архаична система на възпитание, която за съжаление все още се прилага. Желанието да удариш дете най-често е продиктувано от собствения психо-физичен статус на родителя- тревожност, невъзможност за овладяване на гнева... За мен е много важно да поставя акцента върху нуждата от медицински психолози както по време на бременността, така и след раждането. Това е период, който е много важен както за майката, така и за бащата... Не трябва да пропускаме тежките времена, в които живеем и огромните усилия, които са нужни на повечето хора да оцелеят, да се справят, да издържат семейство и в същото време да обръщат достатъчно внимание на детето си. Най-често, когато това не се получава, се отприщва недоволство, неудовлетвореност, която пренасяме върху детето, което няма никаква вина. Наказваме ги заради нас- заради това, че не можем да им дадем това, което искаме."

Видинските експерти обясниха още, че е крайно време работата на психолозите да получи полагащото им се място в системата на здравеопазването и че е крайно несправедливо дейността им да не се заплаща от здравната каса.

Различни проучвания свързват повишената агресивност във възрастните с твърде чести физически наказания в ранното детство. Удрянето на малкото дете е физическо насилие, но има и психологически последици. То унижава детето, накърнява достойнството му, детето свиква, че насилието е начин за решаване на конфликти и постигане на целите, започва да разделя света на биещи и бити, от страх уважава силните, но унижава по-слабите.

"Силно се надявам, че няма човек, който да вярва и да смята, че боят е възпитателно средство. Агресията поражда агресия. Зачестилите напоследък случаи на насилие между ученици са много притеснителни, защото често са в резултат на това, че самите тези ученици са жертви на насилие от свои родители, познати, съседи. Вякакви изследвания показват, че децата, които са жертви на насилие, по-късно стават насилници. Родителите са тези, които дават модела на поведение. Насилието може сериозно да се отрази на детето- може да се проявят чисто поведенчески отклонения, заекване, отчуждение, неувереност. Уверявам родителите, че не това е начинът, а начинът е чрез адекватните послания, които даваме, правилното говорене, не забравяйте, че всеки един от нас е имал своите по-буйни моменти. Боят и агресията само задълбочават проблемите", обясни Теодора Генова, ръководител на Семейно-консултативния център в Берковица.

В България, а и в други страни по света, възпитанието с шамари все още се смята за нещо обичайно и нормално. Почти всички сме плашени като деца с "ще ти откъсна ушите", "ще ядеш бой"..., и сме си обещавали, станем ли родители, никога да не правим така. Но стресът на съвременното ежедневие си казва думата и обещанията често се престъпват.

"Най-добрият начин за реакция, когато детето ни изкара извън нерви, е да има някой, който да ни помогне, който да поеме поне малко от грижата за детето. Да се отделим за час, да се отпуснем, да не сме сами в тази борба по отглеждането", съветва Велислава Цанкова.

"За превенция на насилието над деца обществото има нужда от програми на държавно ниво за обучение на млади родители. Не е правилно да се казва на детето, когато е сгрешило: "ти си лош", "ти си глупав" или "ти се дебел". По-добре кажете: "това, което направи, не е хубаво", като задължително се аргументирайте защо тази постъпка не е правилна. Така детето няма да порасне с понижена самооценка", добави Боряна Ангелова.

"Умението "търпение" се учи не само от майката, но и от бащата, бабата, дядото. Моят апел е бабата и дядото да предадат тези ценности, през които са преминали, на младото семейство. И най-важното- детето да бъде обградено с повече любов", обясни Весела Начева.

Едва 8,9 % от българите не удрят децата си, сочи статистиката. Число, което е повод за сериозен размисъл.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.