"Най-големият проблем на Северозападна България е ниското ниво на инвестиции и относителната непривлекателност на тази част на страната за инвестиции, и интензивната емиграция от тези области, защото хората не намират препитание и причина да останат там. Дългосрочните решения са в частните инвестиции- те създават работни места, те задържат хората и ги привличат дори и от други области. Виждаме, че малка област като Габрово успява да привлича значителни частни инвестиции и вече стои наравно със София по икономическо развитие. Това е един пример, който би могъл да послужи за ориентир как една по-малка област с лоша демография от Северна България успява да се развива, да привлича инвестиции, да създава работни места. Има ги работещите решения, въпросът е и политиките да бъдат в тази посока. За съжаление обаче, това, което виждаме в последните години като регионална политика, не работи и разликите в социално-икономическото развитие на регионите в България се задълбочават. И ако София вече е на средноевропейско ниво, то останалите региони в страната са с 4-5 пъти по ниски нива на благосъстояние, повечето области се струпват на нива около 20-40% от средноевропейския стандарт на живот", добави Десислава Николова.
"Днес (7 декември 2016 г., бел. ред.) от трибуната на Народното събрание вицепремиерът, който отговаря ресорно за тази тема, г-н Томислав Дончев, отговори, че тази програма е направена, изготвена е, предстои да се приеме, да се гласува и да се разгледа на Министерски съвет. Ние, по-голямата част от народните представители от Северозапада, подписахме писмо-обръщение към министър-председателя, без значение колко още заседания има Министерски съвет в този му вид, поне да приемат тази програма, която все пак е една рамка и както и да се преформатира правителството и управлението, от тази рамка не би могло да се избяга. Тя може да се ползва, ще бъде един добър документ и мисля, че ще има ефект. Надълго и широко бихме могли да дебатираме защо не се случи тази програма. Може би и ние- народните представители от Северозапада, не бяхме достатъчно настоятелни, но ако трябва да сме откровени- какво да направим повече- колко искания за срещи, колко разговори, колко парламентарни инициативи предприехме, настоявахме да се случат нещата макар и частично, защото изоставането на нашия регион е чувствително. Усещането е такова, че предстоят избори и се притеснявам, когато отидем при гласоподавателите и те ни попитат "Какво се случи през тези две години?", как точно ще им отговаряме. В тази връзка истински съжалявам колегите от управляващото мнозинство, защото ангажиментът беше техен", каза заместник-председателят на Народното събрание и депутат от Враца Явор Хайтов.
"Регионалните политики по начина, по който се правят в момента- да се пишат планове и стратегии и на базата на това да се "усвояват" европейски средства, не дават резултат. Това, което препоръчваме от Института за пазарна икономика, е да се възроди мисленето за истинска децентрализация и повече фискална самостоятелност на ниво Община, където всъщност се случват бизнеспроцесите. Това би дало повече стимул на местните власти да работят за повече и по-дългосрочни инвестиции в производството. В противен случай администрацията ще продължи да бъде зарита с европейски проекти, фокусирана изцяло върху това. А основният поток от инвестиции у нас са частните инвестиции, а не еврофондовете. Заради това от години настояваме част от преките данъци да остават в общините, така те ще осъзнаят, че имат повече полза за своите бюджети, когато на тяхна територия има повече фирми, повече заети и ще работят за по-добра бизнес среда. Ще имат стимул да помогнат по-бързо на дадена фирма да започне работа, без излишна бумащина и бюрокрация. В противен случай регионите ще бъдат обречени на една нездрава зависимост от тези "хеликоптерни" пари от европейските фондове, които падат от някъде, но в повечето случаи след тях не остава нищо", смята икономистът Десислава Николова.Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..
Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..
Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..
"Иска ми се малко по-рано да започнем планирането на следващия бюджет, където да включим и препоръки и идеи на жителите на Видин за развитието на града." Това каза в студиото на Радио ВИДИН заместник-кметът по "Финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо развитие" Мартин Дончев, след като изслуша анкета с жители на града. "Ние от около 8..
В навечерието сме на 27 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път. Какво показват последните социологически данни за електоралните нагласи? Могат ли везните да бъдат наклонени от предизборната кампания? Какви са изводите от нея и зададени ли са вече следизборните посоки? Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков..
Разкъсана облачност
Ясно