Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Знаем ли какво да правим със спестяванията си

Губим ли от депозита в банка и добра инвестиция ли е покупката на имот

Снимка: БГНЕС


Свикнали сме да се оплакваме, че парите не ни стигат за нищо, та камо ли да пестим. Статистиката показва, че 70% от българите не успяват да заделят пари. Данните показват и друго - над 65 милиарда лева са спестяванията на българите, което е повече от 75 % от брутния вътрешен продукт. Финансисти обясняват това с повишената склонност на домакинствата да пестят и в същото време с по-високите доходи и помощта на работещите в чужбина. Очевидно имаме спестявания, но знаем ли в какво да ги инвестираме? В "Посоките на делника" потърсихме отговор от експерти и граждани. Хора, които записахме в центъра на Видин, казаха, че пари се харчат най-вече за имоти, малко се мисли за образование и бизнес:

"Общо взето българинът харчи парите си за текущи ремонти и за подобряване на битовизма си. Трябва да започнем да правим нещо, за малкия бизнес да се мисли, а не само за крупни фирми и милионери. Българинът трябва да инвестира в образованието и в подобряване на знанията си, и след това в бизнес. Прост народ е лесно манипулируем...
От 22 години живея в чужбина и тук всичко ми се струва скъпо. Инвестиции трябва да се правят, но цените вървят нагоре... Аз бих инвестирала в чужбина. Не знам там точно в какво влагат парите си, но са много по-добре и си разбират от това, което правят. А ние малко назад вървим...
Мисля, че не знаем в какво да инвестираме. В този край единствено се строят къщи, вили, обзавеждане и се грижат за децата до последно. Бих инвестирала в образованието най-много, защото ни е много слабо. Много притискат децата, без да знаят какво учат. В образованието е нашето бъдеще."


Финансовият анализатор Светозар Гледачев е категоричен, че българите не знаем какво да правим с парите си. Според него в България има повече пари, отколкото финансова култура и това е проблемът.

"Едва ли обикновеният българин следи статистиката, но той винаги много се оплаква, че е най-беден в Европа, че заплатите и пенсиите са най-ниски от тези в 28-те страни. Но той не прави сметка, че има една класация за финансовите знания на населението в Европа и ние сме на 30 място от 35 страни. Тоест, ние имаме по-малко финансова култура, отколкото пари. Освен това нарастването на спестяванията, които вече са 65 милиарда лева в банките, а извън банките - в пенсионни, животозастрахователни и други компании и форми на спестяване, които не са много популярни в България, над 80 милиарда лева, което е един национален брутен продукт, или страшно много пари. С такива пари не могат да се похвалят нито Щатите, нито Германия, нито която и да е от развитите страни. Тоест, ние имаме повече спестени пари, но не знаем какво да ги правим."

За слабата финансова култура на българина говорят и честите фалити на тото милионери. Печалбата се влага в коли и къщи, които не носят приходи, обясни финансовият анализатор:

"Българинът мечтае да спечели от тото, леля му от Америка да му завещае пари и т.н. Но какво прави той с тях? От 10 души, 9 за една година ще са похарчили всички пари. Само един ще направи повече пари. Даже голяма част от тези 9 души ще са се разорили и ще са взели заеми. Българинът не разбира, че апартаментът и колата са разход, а не инвестиция. Разликата е, че инвестицията носи доход. Схващането, че апартаментът е инвестиция, е голяма заблуда. Затова, както сме на едно от първите места по финансова неграмотност, така също заедно с румънците сме на първо място по недвижима собственост на глава от населението - 93%, докато в Швейцария са едва 52-53%. Това българинът никога не го е разбирал, няма и да го разбере."


Когато не знаем какво да правим с парите си, търсим сигурността на банките. Това също не е добро решение, смята Светозар Гледачев:

"Българинът не може с парите си да прави повече пари и ги дава в банките. В банките не е за дълъг период. Лихвата в банките е под инфлацията. Това стечение на обстоятелствата, че през предходните 2-3 години имаме дефлация и независимо, че сега лихвата е ниска, тя пак е положителна. Но в следващите години тя ще стане отрицателна и всеки, който има пари, ще губи, тоест всяка година ще губим между 2-3% от спестяванията... Всички сметки в България са над 13 млн. лева, тоест при 7 млн. население, ако махнем децата и други, ще видите, че повечето имат по две сметки. Да, 8 млн. лева и нещо са до 1000 лева - пенсии и т.н., но депозитите над 20 000, над 50 000 лева нарастват положително. Спестявания има и те са в много хора, които реват, защото не знаят какво да правят с парите си. Това може да го почуствате по една друга субективна гледна точка - българинът постоянно се оплаква от падането на лихвите. Ако той нямаше пари, нямаше изобщо да се оплаква от това. Но статистиката показва, че има даже много пари в България."

Финансистът Иван Георгиев е на противоположното мнение. Той смята, че от банковите депозити не се губи, изключение може да се получи само при най-малките депозити, каквито вече почти няма.

"Категорично не се губи от депозитите. Към момента лихвите са по-ниски в сравнение с миналите години. Да, има такси по банковите сметки, но категорично от депозитите не се губи. Може да се каже, че има нещо такова за депозитите, които са много дребни - 100, 200,300 лева, но хората вече не държат толкова малки депозити. Към банковите депозити и в момента продължава да има интерес, включително и от хората, които не са решили какво да направят с парите си - нещо да си купят, нещо да инвестират, бизнес да направят. За тях депозитът си е едно добро решение, а и така хората си спестяват, да си имат за "черни дни", както се казва."

 
Расте интересът към кредитите за покупка на недвижими имоти. Фирмените кредити също са търсени, каза още Иван Георгиев:

"Кредити се теглят за много неща. Обикновените хора теглят да си направят ремонт, да си купят кола, особено младите хора много държат да имат кола. Напоследък става все по-търсен кредитът за закупуване на жилище. Цените започнаха полека да растат. Лихвите по кредитите продължават да падат и съответно нормално е хората да използват спестените си пари или кредити за закупуване на имот. Продължава българинът да търси сигурността в собствено жилище. Наблюдава се и търсене на фирмени кредити. В момента лихвите са много приемливи за фирмите. Конкуренцията между банките е много сериозна, в момента е много удобно за фирмите да потърсят своите бизнес решения."

Българинът не знае в какво да инвестира, но това не е и нужно, смята финансистът. Според него, ако човек следва принципа "Не слагай всички яйца в една кошница", никога няма да сбърка.

Снимка

Собственикът на агенция за недвижими имоти Мариета Пекова също смята, че познанията ни в областта на финансите не са големи, затова предпочитаме да държим парите си в банки. Някои хора купуват имоти, но те не са много. От покупката на имоти може да се печели, обясни тя:

"Покупката на един имот винаги е добра инвестиция, но с тази забележка, че това е една дългосрочна инвестиция и не може да разчитаме, че ако днес закупим един имот, след два месеца ще го продавам на много по-висока цена и по този начин ще спечелим. Покупката на имот гарантира запазване на покупателната способност на парите, които имаме. Ако гледаме на тази покупка като на инвестиция, то ние можем да печелим от покупката на този имот, например като го отдадем под наем. Доходността в момента от покупката на имот и отдаване под наем е доста по-голяма, отколкото парите да стоят в банка, защото лихвите по депозитите са паднали много и може би не е изгодно да се държат в банка. Но българинът има друго мислене и предпочита парите да са му под ръка."

Всичко по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Крайнолявата заплаха се олицетворява от самото статукво

Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от миналите предизборните кампании? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена?  Малко повече от две седмици след началото на обратното броене до 27 октомври основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с  Тома Ушев ,..

публикувано на 17.10.24 в 10:00

Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да..

публикувано на 16.10.24 в 10:45

Институциите декларират готовност за изборите на 27 октомври

Подготовката на парламентарните избори на 27 октомври навлиза във финалната си фаза. Ще успеят ли институциите да върнат доверието в изборния процес? Може ли МВР да гарантира честността на вота и да ограничи купуването на гласове? Подготвени ли са секционните избирателни комисии? Могат ли машините да манипулират изборните резултати? Отговорите..

публикувано на 15.10.24 в 13:59

Политическа стабилност искат българските общини

На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада.  Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман..

публикувано на 14.10.24 в 14:45

Село Винарово съхранява традициите и вярата в младите

Село Винарово ни посреща в хладното есенно утро, което след появата на слънчеви лъчи става все по-топло и приятно. Все още дърветата са със зелената си премяна, която тук-там се обагря в жълто.  Къщите се редят от двете страни на пътя красиви, горди и напети. Жителите на селото се славят със своето трудолюбие и спестовност. Пътували и..

публикувано на 11.10.24 в 12:00
Михаил Митев

Михаил Митев: На практика нищо не можем, а на теория много знаем

Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата.  Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд".  Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си?  Дава ли..

публикувано на 10.10.24 в 10:00

Има ли място изкуственият интелект в училище

Изкуственият интелект променя пазара на труда, сочи анализ на Икономическия и социален съвет.  Препоръката е да се инвестира в обучение, но готово ли е образованието за това? Говорим с преподаватели по информатика в Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" във Видин. Попитахме какво мислят и учениците. Държавата трябва..

публикувано на 09.10.24 в 15:54