С Лора Асенова, Димитър Карчев и Ерослав Илиев от певческо-танцовия ансамбъл за автентичен фолклор от видинското село Връв си говорим днес в рубриката "Общество" в "Посоките на делника". Гъдуларят Ерослав Илиев е новото попълнение в ансамбъла. Той е студент по музика в Софийския университет "Свети Климент Охридски", първи курс.
Повод за този разговор ни даде специалната награда, която ансамбъл "Върфяна" получи на националния събор "Празник на народния обичай и автентичната носия" в Рибарица. А темата е за признанието, което наградата им даде, и за цената на този успех.
"Нашият състав за първи път излезе от пределите на нашата община и още на първото си национално участие се върнахме със специалната награда на домакините- Община Тетевен. Участваха близо 70 групи от цялата страна, които бяха разделени в два формата- за автентичен и за обработен фолклор. Ние участвахме с автентичен фолклор- с две танцови групи- малки и големи, певческа група и две индивидуални изпълнения- едното мое, а другото на нашия гъдулар", обяснява Лора. А на въпроса ми дали вече имат финансово спокойствие отговора така:
"Не. В продължение на 4 месеца събирахме средства за това участие. Началото на кампанията ни беше на 3 март. Хубаво е, че хората откликват на нашата кауза. Помагат. Родителите на децата от малкия танцов състав пътуваха до Рибарица с нас. Беше много хубаво! Когато пристигнахме там, очите на децата грейнаха. Мисля, че те осъзнаха с какво сме се захванали, когато усетиха атмосферата на събора."
Лора Асенова е от хората, които не позволяват на делничните битки за хляба да угасят мечтите им, а ги следват. И ги постигат. Заради себе си и заради всички нас, които сме избрали, по силата на една любов- упорита и необяснима, да останем да живеем тук- в нашата България, всеки в своя край, в своя град или своето село. Така представих в навечерието на 3 март 2016 година в "Калейдоскоп" младата жена- основен двигател на новосъздаденото Сдружение за народни песни и танци "Върфяна". Лора работи с женската вокална група и певческия квартет "Пендари". С детския танцов състав и с представителния танцов състав работи хореографът на сдружението Димитър Карчев. Митко е завършил висшето си образование, а Лори това лято ще се дипломира.
"За мен това беше много важна проверка. Исках да видя какво мога. Децата, с които работим, не са танцували. А когато говорим за автентичен фолклор, прецизността на изпълнението е задължителна. Подкрепям Лори в мечтата й и ние във Видинско да имаме един престижен национален събор. Зная, че няма да е лесно. Но вече и аз мечтая и почвам да го виждам- нашия събор", казва хореографът.
"Искам нашият събор да е свързан с Дунава. Не на думи, а буквално. Да е на брега на реката. Да е в реката. Както в Рибарица чуваш със сърцето си гората, така ми се иска в нашите гости да чуят реката. Знаеш ли, когато нашият гъдулар свири, аз чувам в музиката вълните на Дунава", признава Лори. Веднага след нейните думи Ерослав засвири. Първо хорото "Върфяна", дало име на ансамбъла. А после и старинна автентична мелодия от нашия край.
"Ерослав много ни помогна. Наложи се за десетина дни да научи целия ни фестивален репертоар. И той го направи- 10 хора, две песни на нашите певици, негови две песни и мои две песни. Много сме му благодарни. Искам да благодаря на нашите певици- бяха бетон! Събрали сме се само млади хора и ще продължаваме напред", казва Лори.
Моите сутрешни коментатори са избрали за своя професия, за своя съдба и за свой път изучаването и представянето пред публика на автентичното музикално и танцово наследство на България. Лори много иска един ден да пее в професионалния ансамбъл "Дунав", където е нейният любим учител Живка Сливенова. Но за сега с Митко са се "главили аргати" на полска работа, както се пее в народните песни. Двамата се усмихват широко, когато се опитвам да се пошегувам, че на нивата живеят част от живота на лирическите герои от народните песни, които обработват и поднасят на сцена. За да отидат на Рибарица, младежите организираха благотворителен концерт в началото на март и през цялото време от тогава, до деня на заминаването им за националния събор, не са спирали да търсят възможности да обезпечат финансово пътуването на своите танцьори, певци и инструменталисти. Както и съществуването на своя млад ансамбъл.
През последната учебна година от следването си Лори беше колкото време в Благоевград, толкова в Брегово, че и толкова по влакове и автобуси. Защото през седмицата беше редовна студентка в южния град, а в събота и неделя работеше със своите приятели от сдружение "Върфяна". За попълване на репертоара на певческите групи ползва сборника с народни песни от Северозападна България "От Тимок до Вит", който съдържа текстове на 4002 песни от Северозападна България, всичките нотирани, а също и 74 инструментални мелодии. Издание на Министерството на Народното просвещение на Царство България през 1928 година. Песните, поместени в сборника, са събрани в периода 1915-1928 година от специалисти при Народния етнографски музей. Това са Павел Ев. Стефанов и Иван Камбуров. Ръководител на дейността по събиране и систематизиране на събрания песенен материал е Васил Стоин. В сборника са включени песни от Видинско, Врачанско и Плевенско и са разпределени в следните раздели: "Песни в дни на църковни празници", "Обичайни песни", "Песни на работа", "Песни на тлаки и седенки", "Песни на трапеза", "Хороводни".
Сборникът на Васил Стоин е изключително ценен и с това, че е база за научни и фолклорни изследвания, показва богатството и разнообразието на фолклора от Северозападна България в оригинален вид, източник е на старинни песенни образци и показва спецификата на пеенето и характерните особености на песенния стил на Българския Северозапад. Песни от този сборник в обработен вариант се срещат в творчеството на Николай Кауфман, Стефан Кънев, Красимир Кюркчийски, Петър Льондев, Генчо Генчев. Те са част от репертоара на хоровете при ансамбъл "Филип Кутев", "Мистерията на българските гласове", хор при Северняшки ансамбъл Плевен, хор при ансамбъл "Дунав" Видин. Песни от този сборник звучат в репертоара на много певци от Северна и Северозападна България. Изданието е уникално. И много скъпо. Един екземпляр бе продаден на аукцион на 25 юли 2016 година. Обявеният за продажба в момента екземпляр е с начална цена от 1138 лева... (по лев на страница- сборникът има 1138 страници...) Как мислите, дали нашите млади специалисти по български фолклор биха могли поне да си помечтаят, че ще го имат някога...
"Преснимам, принтирам. Така работим. Бих била много щастлива, ако сборникът се преиздаде и можех да го имам. Той е уникален. Това е сборник с много голяма история. В него са събрани много красиви песни. Васил Стоин е един изключителен фолклорист, който е опитал да събере колкото е било възможно повече от автентичната народна музика на Северозападна България, преди тази музика да се загуби, преди да се отмие във времето", коментира Лори.
Отдаден на идеята за запазване на автентичния вид на българския песенен и музикален фолклор е и гъдуларят на ансамбъла- Ерослав Илиев.
"Тази година завърших националното училище по фолклорни изкуства в Широка лъка, специалност гъдулка. Там се научих на много неща. Да работя в екип. Да бъда отговорен. Да обичам и уважавам народното творчество. Такъв е и сегашният ми избор- продължавам образованието си в СУ "Св. Климент Охридски" със специалност музика. Искам да се занимавам с фолклор", категоричен е младежът.
Духът на младостта е основният източник на енергия за моите днешни събеседници. Нека така да остане. Но все пак- иска ми се и аз да си пожелая нещо: а дано в нашата древна държава настоящите управляващи да преосмислят силата на културата и на народните традиции и да дадат по достойнство възможност на избралите такива професии по сърце и дарба хора, да работят това, в което са силни.
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон. Ще намерят ли партиите формула за управлението? Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси? Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..
Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..
Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч., учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..