Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кварталната клюка - типична българска черта или неизменна част от живота

Както е казал американският филмов актьор Уил Роджърс, единственият случай, в който хората не обичат клюките е, когато те се отнасят за самите тях. Доколко обаче клюките са се превърнали в част от нас и защо се дразним, когато някой говори по наш адрес, седнал на пейката пред блока или на чашка с компания. Каква е психологията на клюката и какво мислят обикновените хора по темата ? Попитахме трима приятели, седнали на сянка на хубава неделна трапеза в квартално заведение във Видин. "Дори и в световен мащаб клюките са номер 1. На мен лично не ми пука, но има хора, които ежедневно се занимават с клюки ... Аз живея в по- малко населено място във видинска област, но нещата са същите - младите прихващат успешно този занаят от по- старите клюкари ... Просто на хората им доставя удоволствие да обсъждат чуждия живот." Срещнахме леля Дора, която седеше пред входа на блока в който живее в квартал на Видин. Тя беше скромна. "Не ме интересува кой какво говори, но ги чувам от терасата долу пред блока как клюкарстват. Ставаше въпрос за едни тръби от парното, които сме изрязали преди време и предали за вторични суровини. Само коментират и по цял ден кой какво е направил. Аз не съм отишла на вратата на никого все още да искам пари назаем." - каза леля Дора.

Кварталната клюка отдавна се е превърнала в начин за информиране. Нещо повече, хората на пейката или в беседката пред жилищния блок, са най-търсени, когато човек има нужда от експресна информация по даден въпрос. Достоверността невинаги е гарантирана, защото агенция от рода на "Една жена казала ..." не може да се приеме за сериозна, но винаги дава някаква информация по случая. "Всъщност, като се вгледа човек в съвременните медии, особени в някои жълти информационни сайтове, започва да се чуди кой е техен собственик и дали „една жена казала...“ не е техният основен източник на информация. Примерите са толкова много, че даже ми е неудобно да споменавам някои от тях. Като че ли най-важното в т.нар. „сензационни новини“ е да се съобщи нещо жълто. По принцип забъркването на такава „новина“ си е изкуство, тъй като истината в нея трябва да е между 10% и 30% вярна, за да има основание потребителите да й повярват. Само най-изкусните майстори могат да правят от мухата слон, затова никой не бива да подценява тези истински майстори на „съвременния къс разказ“. Напротив, обществото тлябва да ги разпознава и да знае кога тиражираните от тях материали са измислени." - сподели в коментара си по темата сътрудникът ни Жоро Александров.

Потърсихме мнението и на специалист. "Клюките не са типична българска черта, а напротив - срещат се на почти всички географски ширини. Има хора, които все още вярват напълно, но има и хора които разбраха, че някой прави бизнес от клюките. Всеки човек носи в себе си клюката, но в различно количество." - така психолога Мадлен Алгафари коментира темата ни. "Пълно е с клюкари и по- голямата част от тях изненадващо са мъжете." - споделиха жители на Видин, решили да напазаруват в квартален магазин. Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56