"Последната ми изложба беше озаглавена "Масата"- място, където се събират хората, където се решават проблеми, където говорят и си правят планове... Реших тази да я нарека "Път"- в желанието си да покажа работи от изминатия 85-годишен житейски път, в който са и моите 63 години творчески път", казва ми Георги Петров.
"Започвам от студентството- показвам един портрет, който много беше харесан от моя преподавател, световно известния проф. Корнелиу Баба, и няколко пейзажа. Минавам през годините с различни творби, за да стигна в днешни дни до работи, които съм направил и които съм озаглавил "Страх". Това е една тема, която ме вълнува отдавна и бих казал атмосфера, в която живеем през последните години. Имам чувството, че човек, когато е обхванат от страх, той просто не чувства плътта си, тя като че ли се отделя от формата и остава само външният пласт на материята. Във формата продължава да се чувства движението на тялото, без тази функция да се изпълнява от лицето", споделя художникът.
"Човекът се прибира в себе си. Той е станал просто на кълбо. Или с вдигнати ръце се мъчи да излезе... Търси въздух", добавя Георги Петров и признава, че обича постоянно да търси, да експериментира с изразните средства.
"Макар че винаги в работите съм аз- като идея, като разсъждение. Обаче пластично обичам да търся. Това са моментални неща, които стават и благодарение на фантазията на твореца. Не трябва на зрителя всичко да му се дава на готово. Нека го оставим да поумува, да потърси, да стигне до истината сам", обяснява ми художникът. А аз питам за картината "Бялата маса"- какво е тя? Отсъствие? Очакване?...
"Когато човек е на 85 години, илюзиите стават по-големи от възможностите. И аз си имам своите илюзии. Имам своето очакване. Може да се каже, че тази картина е едно усещане за продължение- че на тази маса ще има още нещо, че някой ще дойде... Нека кажем, че тази картина е едно символично продължение на моя път, който смятам да не спре до тук", казва Георги Петров.
"Георги Петров е роден на 6 май 1931 година във видинското село Покрайна. През 1957-ма постъпва в Художествената академия "Николае Григореску" в Букурещ, при проф. Корнелиу Баба- един от големите в европейското изкуство. Учи заедно със своята бъдеща съпруга- една също голяма художничка- Анета Дръгушану. Завършва специалност Живопис и през 1963 година и се завръща в България. В продължение на около 30 години е директор на видинската художествена галерия, като през това време е и председател на видинската група в Съюза на българските художници, а после и творчески секретар на Съюза. Носил е грижата за събирането, съхраняването и популяризирането на фонда на нашата галерия. А този фонд е много богат. Ние притежаваме творби на Дюрер, Гойа, Рембранд, Домие, Делакроа, на големите български майстори, на съвременни признати наши и чужди автори. това е дейност с широк обществен отзвук", припомня художникът Красимир Кръстев, син на Кръстьо Кръстев- художник от поколението на Георги Петров, негов колега и приятел.
В разговора ни с Красимир Кръстев се роди идеята Георги Петров да бъде предложен за удостояване със званието "Почетен гражданин" на Видин. Защото с избора си да остане да живее и твори тук, където е роден, той подарява личната си популярност на своя град, а през годините, в които е директор на видинската художествена галерия, работи за доброто име на града ни и обогатяването на фондовете на галерията, благодарение на което днес във Видин се пазят и показват изключително ценни творби на чужди и наши майстори.
Картини на Георги Петров участват в десетки български и международни изложби: в арабските страни и бившите съветски републики (1965); Зайчар, Сърбия (1982, 1984 и 1986); Ровно, Украйна (1989), галерия "Средец", София (1999) и в Букурещ (2000, 2004); в Международното младежко биенале, Париж (1964); Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово (1992, 1994); Международното триенале на съвременната живопис, София (1996). Видинският художник е участвал в международни симпозиуми в Чехановец, Полша (1977); Шверин, Германия (1986); Белоградчик, България (1986); Тескани в Румъния (2001). Редил е самостоятелни изложби във Видин, София и Белоградчик. Живописецът е специализирал в Унгария, Чехия, Украйна, Франция.
В средата на голямата изложбена зала, под стъкло, Георги Петров е наредил свои ранни творби. Сред тях е едно издание на календар за 1966 година, в които във всеки месец е представена по една творба на различни автори. Календарът е отворен на месец ноември- там е картината "Семейство пред телевизора".
"Тази картина е първата, с която участвах на национална изложба и която, по предложение на Дечко Узунов, получи първа награда. Тази картина има много дълга и интересна история, която може да бъде сюжет за роман. Тя със сигурност е най-много пътувалата по света моя творба. Тя ми донесе много награди. Тя ми донесе и много ядове. Тя стана и повод да получа жилище във Видин. Тя се губи и се намира, беше подарявана и връщана, участва в изложби в различни градове на Европа", разказва с усмивка художникът.
А как се намират Георги Петров и съпругата му- румънската и българската художничка Анета Дръгушану?
"Съдбата ни събра още преди да се познаваме в едно ателие, ръководено от проф. Корнелиу Баба, в Букурещ, в Художествената академия "Николае Григореску". Осем души сме били- седем мъже и аз, единствена жена. Казваха му Георги Петров-Българина. Аз по природа не съм много контактна. Не съм кокетна. По-скоро съм затворен човек. Той ми е казвал, че ме е забелязал как старателно си водя бележки по време на лекции на първия чин. Почнахме да се сближаваме на третата година. Винаги е бил много внимателен с мен, с детето, с родителите си. Такова е било възпитанието и на двамата. Сега, след толкова години заедно, съзнавам, че имаме толкова много общи неща, че не е имало как да не се срещнем и да не се съберем. Мисля си, че ако не ме беше срещнал животът с него, сигурно щях да си остана сама, без съпруг и семейство. Винаги съм мислела за голямото изкуство. Винаги съм искала да стана голям художник. Но не зная дали щях да постигна това, което имам сега, без него. Той е моят дом. Нашият син е далече, в Англия. Намерил е своето място, надяваме се, че е удовлетворен и щастлив. Така и ние сме щастливи", разказва Анета Дръгушану. Съпруга, спътница, сродна душа в живота и творческия път на Георги Петров.
Идете и вижте изложбата "Път". Подредена е в залите на видинската художествена галерия "Никола Петров". Откриването е днес, 19 май, от 17:00 часа.
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон. Ще намерят ли партиите формула за управлението? Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси? Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..
Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..
Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч., учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..