За "мрънкащите" млади хора в Деня на Европа

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 9 май 2016 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Деня на Европа решихме да чуем мнението на младите хора от Северозапада. Само преди дни група ученици от региона посетиха Европейския парламент в Брюксел, като награда за участието си в конкурса за есе на тема: "Искам да живея в родния си град, защото…" на евродепутата Владимир Уручев.

В "Посоките на делника" гостуваха Наталия Борисова, Милена Петрова, Диана Маджарова от Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" и Петър Пеков от Професионална гимназия "Проф. д-р Асен Златаров".

"На 2 май посетихме Европейския парламент, а на 3 май имахме възможността да разгледаме забележителностите на Брюксел. Беше ни представена презентация за дейността на Европейския парламент, за броя на евродепутатите, какви решения се гласуват, по какъв начин институциите съгласуват дейността си. Дискутирахме своите есета с евродепутатите Владимир Уручев, Ева Паунова и с посланика на България в Белгия. Дадоха ни ценни съвети как да планираме бъдещето си, как да се възползваме от европейската интеграция", разказа Петър.

"Заради терористичните атаки в нас имаше известен страх преди да заминем, но всъщност там хората живеят спокойно и не се притесняват от това, че всеки момент може да се случи нещо, което да застраши живата им", добави Милена.

"В Брюксел ни впечатли красивата архитектура и невероятната смесица от народи, езици, култури, които обитават едно място", обясниха младите хора и допълниха:

"Разликите между България и Белгия са големи. Впечатли ни чистотата по улиците, която тук няма как да се види. Но въпреки това, България изглежда мъничка, но много цветна, кокетна в сравнение със забързаното ежедневие в Брюксел. За съжаление не се чувстваме истински европейци, има още много дълъг път да извървим, докато стигнем тяхното ниво, но правим вече малки стъпки. Проблемът ни е в мисленето, а не в средата, която обитаваме- това трябва да бъде променено, за да се чувстваме като истински европейци. При нас има някакво негативно мислене. Тук всеки гледа в собствената си паница. В липсата на диалог се корени агресията в България. Живеем в псевдодемокрация. За нас Европа е нещо далечно. На теория сме в Европейския съюз, но като стандарт и начин на живот- не."

Наталия Борисова е единствената участничка в конкурса, която в своето есе е заложила на антитезата, че няма да живее във Видин, защото е безперспективен град:

"Не виждам причина да остана в България или във Видин. За мен Европа е купа с кал, с деградиращи хора, които се интересуват само от материалното, иронията е, че се доближавам все повече до момента, в който ще живея с тях и се надявам да не потъна и аз. Не виждам мястото си във Видин, не искам да дойде моментът, в който ще се наложи да дарявам кръв, за да си купя хляб, да се чудя как да помогна на родителите си, не искам да съм роб. Вече ме приеха в един колеж в Англия и поне следващите две години ще бъда там. Бих искала хората тук да се отърват от злобата и да се променим коренно, защото българинът е същество, което е свикнало да бъде командвано и когато това не се случи, не знае какво да прави и започва да се оплаква, нещо, което на Запад никога не съм срещала. Ако това нещо се промени, ще можем да се наречем и ние европейци. Пътят ми изглежда труден и обсипан с психическа болка, че съм далеч от семейството и корените ми и цял живот ще бъда чужденец."

"Основата на моето есе беше, че правото на избор е основно човешко право, от което не можем да се възползваме, защото поради една или друга причина ни се налага да напуснем нашия роден край", каза Диана Маджарова.

"В моето есе изтъкнах, че човек трябва да разшири кръгозора си, да се запознае с нови култури, да види как хората живеят в другите страни, за да може да се върне и да приложи това знание по най-добрия начин и да помогне за развитието на собствената си държава. Точно това са и моите планове- да отида, да уча и да се върна. България има нужда от млади хора с нови идеи. Трябва да ни се даде право на глас, не непрекъснато да бъдем тъпкани и цензурирани. Възрастните са се примирили, не искаме да сме като тях", смята Милена Петрова.

"Аз изтъкнах предимствата на нашия град, въпреки че има много негативи. Описах това, което наистина може да ни накара да живеем и да се развиваме тук. Фактът, че има много неща, които ме мотивират да остана тук, не означава, че аз задължително ще остана, но обстоятелствата ще покажат. Аз съм борбен човек, който има амбиции и една от тях е наистина да променя нещо в този град. Бих желал да се открие университет, за който от толкова много време само се говори, да бъдат привлечени инвестиции, да бъдат разкрити нови работни места, да има перспективи, които да накарат хората да останат тук", е мнението на Петър Пеков.

Гостите в студиото на Радио ВИДИН посочиха, че не се чувстват като хора, имащи права и способи да променят средата, в която живеят:

"Нито в училище, нито на улицата, никъде. Винаги има някой отгоре, който ти казва какво да правиш. И ако случайно не направиш каквото ти се казва, биваш потъпкван. Ако излезеш извън рамката, си принуден да станеш чужденец. Всичко тук е по шаблон. Винаги младите хора не са били удобни на политиците, защото те искат глупав народ, който да манипулират. Ако не бъдат предприети крути мерки, смятам, че бъдещето ни е обречено и е много мрачно. Трябва коренна промяна."

По-възрастни слушатели на Радио ВИДИН се включиха в разговора със следната забележка:

"Днес е Денят на победата, не на Европа. Стига мрънкаха тези младежи, това, че правителството не позволява да се развива Северозападът, си е техен проблем... Това са млади мърморещи хора, които са свикнали да живеят и да мислят как повече да съберат медец и прашец. Отидоха да видят къде да потърсят най-удобните местенца, където най-лесно ще спечелят лесни пари. Но парите не растат по дърветата, а трябва много да се трудят."

Отговорът на младите хора:

"Ето това е пример как не ни се позволява да си изказваме мнението, а уж живеем в демокрация. Аз от няколко дена вече живея сама, защото родителите ми заминаха в чужбина и бих попитала този човек той как би се чувствал на мое място. Възрастните живеят със спомените си от преди 60 години- време, което само те си спомнят и разбират. Ние не мрънкаме, дошли сме тук, за да си изразим мнението, мрънкат именно старите хора, мрънкат за това, което е било преди, мрънкат за времето, в което са живели, мрънкат за ситуацията сега, а нищо не правят. Аз мрънкам, за да мога да направя нещо за себе си, за техните внуци и деца. Тези възрастни хора, които се оплакват от нас, са тези, които доведоха държавата до това състояние. Времената вече са различни. Докато не ни се дава възможност да си изразяваме мнението и да предприемаме някакви мерки, ще си останем в това отчайващо положение. Дръжте си на мнението и се борете!"

Ива Иванова и Ники Еленков, ученици от Лесотехническата професионална гимназия в Берковица също бяха част от групата, която посети наскоро Брюксел. С тях се срещна Петя Генова.

"Видяхме много нови неща, всичко беше уникално и остава страхотен спомен за цял живот. Настроен съм критично към нас самите, защото видях, че хората там са с едно ниво над нас и имаме много работа. Трябва да бъдем много по-активни, да имаме повече идеи и да ги осъществяваме. Бъдете активни, учете езици, пътувайте, образовайте се, не се задоволявайте със знанията, които имате, развивайте се постоянно", пожелаха Ива и Ники.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.