"Бели пари за черни дни"

Какви спестявания имаме и защо българинът продължава да внася парите си в банка, въпреки ниските лихви?

публикувано на 14.03.16 в 17:30

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'' от 14 март 2016 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Българите продължават да спестяват и да влагат парите си в банки. Въпреки кризата и ниските лихви, депозитите са се увеличили двойно за последните 8 години, показват данните на Българската народна банка. Само през миналата година сме спестили над 3 милиарда и 300 милиона лева. Спестяват ли видинчани и кой влага парите си в банката? Чуйте техните мнения:

"Какви хора, инженери, бъркат в кофите, нямат пари. Парите на тези в банките са на големците, не са наши... На тези къде управляват, на бизнесмените... Българинът по-скоро харчи. Парите, които са в банките, са на хора с по- високи доходи. Не спестяваме. Аз работя в Италия и не мога да внеса един лев. Помагам на децата и ги харча. Парите в банките не са на такива бедни и трудолюбиви хора... От 300 лева като вземеш заплата, за кое може да отделиш по-напред?", коментираха видинчани.

Според данните на БНБ през 2008 година в банките на влог е имало близо 22 милиарда лева. В края на миналата година сумата е вече над 42 милиарда. Само през миналата година депозитите са нарастнали с над 3 милиарда лева. Финансисти обясняват, че хората, които могат да отделят някаква сума от месечните си доходи, вкарват парите в банка, вместо да харчат всичко или да ги вложат в някакъв бизнес.

Снимка

БНБ отчита още, че през декември хората са вложили най-много пари спрямо другите месеци на 2015 година- спестени са 781 милиона лева- повече от който и да е месец на миналата година. В края на четвъртото тримесечие на 2015 година размерът на тези депозити е 42 милиарда 586 милиона лева, като нараства с 8,5 % на годишна база.

Не само домакинствата са спестявали рекордно - нефинансовите предприятия са добавили 606 милиона лева през декември, с което също отчитат ръст. Фирмите са депозирали 2 милиарда 877 милиона в банките през миналата година.

Въпреки ниските лихви по депозитите домакинствата продължават да спестяват. При фирмите депозитите в банките вероятно се дължат на липсата на изгодни инвестиции, коментират финансови анализатори.

Финасовите предприятия, сред които са пенсионни фондове, инвестиционни посредници, застрахователни компании и други небанкови институции имат влогове на стойност 2 милиарда 915 милиона лева. Сумата е по- ниска спрямо декември 2014-та, но пък само през декември 2015-а са спестили 79 милиона лева. Така общата сума по спестяванията в банките възлиза на над 63 милиарда лева, като прекрачва граница от 63 милиарда за първи път, обясняват от БНБ.

Домакинствата са предпочитали да спестяват главно в срочни влогове, които на фона на общото понижение на лихвените проценти все още представляват източник на известна доходност, както и във високоликвидните депозити. През 2015 г. се запази тенденцията по- голяма част от средствата на домакинствата да бъдат депозирани в местна валута.

На какво се дължи тенденцията през последните близо 8 години българинът да спестява повече във време на несигурна инокомическа среда? Финансист от Видин коментира финансовия пазар.

"Има такава тенденция. Тази тенденция показва един голям ръст на депозитна маса от физически лица в българските търговски банки. Така че може да се каже, че тази тенденция съществува и тя се вижда по самите баланси от БНБ. И се вижда, че масата е доста голяма - близо 63-64 милиарда лева. Българинът все още е със спестовен характер. Той трудно инвестира, винаги предпочита да има една налична сума пари в депозит или в спестовна сметка... Български манталитет. В момента след КТБ всички търговски банки са свръхликвидни. Ценовата ставка на депозитите и спестовните сметки слиза в ниски нива и затова се наблюдава един страхотен ръст, поне за София, за жилищно инвестиране."

В столицата между 10-22% се използват точно депозитни пари за закупуване на имот. Защото доходността от имот е по-висока от доходността от депозита. Доходността от депозитите зависи от лихвата. Въпросът е, че депозитите са обикновено с по-висока лихва от спестовните сметки. Те са с по-малки лихвени нива и се приближават до лихвените нива на разплащателна сметка. В последните десет години се забелязва тенденция потребителите на банкови услуги да стават все по-компетентни и запознати с това как да вложат парите си в депозити, коментират финансисти.

Доверието в институциите, реформа в съдебната система, електронното правителство и стабилна икономическа среда са предпоставките парите, които сега са в банките, да бъдат вложени и инвестирани.

Жители от село Дреновец, в община Ружинци, в предпенсионна възраст от години са без работа, а и не могат да се пенсионират. Разчитат на програмите за временна заетост, които им осигуряват препитание месец за месец. Те не могат да спестяват пари в банките. Как се живее на кредит разказа Евтим Методиев:

"Не съм се пенсионирал, не ми стига възраст. На 62 съм, а до 65 са цели три годинки. На социални съм, почти цяла година и половина. Преди това работех по неколко месеца по заетостта. Сега са обещали нещо през март..."

Евтим Методиев изкарва месеца като взима на вересия храна от магазините. Казва, че и там дават като наближи датата, на която плащат социалните помощи.

Галя Цолова е собственик на един от хранителните магазини в село Дреновец. Разказва, че често й се случва хората да пазаруват на вересия:

"Масово народа няма пари. На някои даваме на вересия цял месец. На повечето даваме хляб, салами, зеленчуци, плодове, други работи не даваме. Трудно ни е и на нас. С някои фирми работим на разсрочено плащане..."

Галя Цолова разчита хората да започнат работа по програмите за временна заетост, за да могат да живеят по-добре, иначе и техния бизнес няма да върви. Средно на месец вересиите в нейния магазин са между 500 и 1000 лева.