Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чичо Краси, пускай филма!

Снимка: Радио ВИДИН

Съществували в близкото минало професии вече са забравени, а по- младото поколение дори не е чувало за тях. Причината е в технологичния напредък и промените, които настъпиха в страната ни.

В Белоградчик имаше завод за производство на телефони, който вече е закрит и не произвежда апаратите, с които преди години разполагаше всеки дом.  

Сашка Тодорова работи в телефонния завод от 1975 година, като монтьор на комутатор. Той се състои от пластмасова основа, на която се редят 3 броя перца. Горната страна се затваря с пластмасово прозорче и раменце. След това се юстирова и се предава на работниците, които сглобяват телефонния апарат.

Снимка
"Беше малко трудничко, а ние млади, с маникюри. Изрязвахме си ноктите, за да може да работим. След това ме прехвърлиха на телефон. На една лента минават полуфабрикатите, взимаш си дъно, платката, звънеца, завиваш с въздушна отвертка, сглобяваш телефона и пускаш на пистата. ОТК-то проверява след това. По 500-600 броя сме правили на ден. На една писта сме били по 15-16 човека, а в зала сме били по 2 писти. В телефонния завод имаше около 2800 човека"
, спомня си Сашка Тодорова. Там работи до 2008 година. Обучили я на място колежките- как да монтира комутатора и след това телефона. Напуска, защото плащали малко. Сега работи в местната Община.

Петко Трифонов е работил като бригадир в железопътния превозвач. Пенсионер е от 1995 година, сега живее в село Дреновец, община Ружинци. Срещаме се с него и съпругата му Параскева в дома им. Жената е живяла, както сама ни разказа, с всички негови работни неволи. Петко Трифонов и съпругата му разказват за работата на кантонера:

Снимка"Бил съм техник по линията. Кантонерите цел ден с ключа на рамо обикалят. Наблюдават джонтовете с болтове. И тесат пътеките от края, редат камъчета и варосват. Имало е и градинари, които, вие виждате по линията колко има дървета, това е поддържано от самите градинари. Трева е косена през летото, а тези израстъци, къде сега ги виждате, това не е съществувало изобщо. Това да допуснеме храст- съсипваха кантонерите."

Спомня си и за кантонерите, които са седели в машините за снегопочистване до шофьора и са отговаряли за цялостна поддръжка на пътищата. Те са били хората, които са решавали къде и кога да се чисти като падне сняг.

"Като тръгне от Дреновец до Воднянци пристига измръзнал."

СнимкаНалбантите са майстори- занаятчии, които са подковавали работните животни, като коне, магарета и волове. Сега тези майстори са на изчезване и много трудно се намират. Във видинската занаятчийска камара, например, няма нито един налбантин. За изчезналите занаяти си говорим с председателя на Регионалната занаятчийска камара Кольо Николов.

"Ето, някои занаяти просто отмират. На мен ми е много мъчно, че трудно намираме бъчвари. Всички тръгнахме да търсим бидони от пластмаса. Дървените съдове са много по- издръжливи, не излъчват токсични вещества, могат да оцветят течността вътре, особено ракията. Във Видин нямаме хора, които да тъкат. Няма и гайтанджии. Занаятите са 57. Но иначе те бяха 129."

Отмрял занаят е и коларството, защото нямаме онези волски коли, които е имало някога. Видинските майстори си спомнят и за бай Цветко Денчев от Арчар- един от най- добрите майстори в България. Занимавал се е с грънчарство и керамика.

Част от хамбара на Плаширибови, където за пръв път е прожектиран филм в Ново село през 1920 г.В България кино за първи път е прожектирано през 1905 година. А в Ново село- през 1920-а в хамбара на Канча Плаширибова. Цяла година кинотехникът Георги Пунчев е прожектирал филми. След като построяват читалището в Ново село през 1932 година, започват по- постоянни прожекции, близо 3 години, като е бил взет под наем киноапарат. Чак през 1937 година културното средище купува нов апарат и започват да прожектират филми.

"На следващата година купуват и нафтов мотор с динамо.  До тогава са ползвали ток от мелницата на Дръндови. По това време кинотехниците се били двама- Иван Душанов и Авакум Георгиев Бондов /дядото на моя мъж/. На тях не им се е плащало нищо, а роднините им са могли да гледат безплатно филми, затова и бабата беше голяма киноманка", разказва Светла Бондова, сътрудникът ни в Ново село. В историята на киното там е записан и един пожар. Запалва се лентата на филма "Розмари", понеже филмите са били лесно запалими. Струпват се хора на изхода, а един от зрителите /Кръсто Радин/ в бързината да излезе, скача от балкона. Инцидентът се е разминал без жертви. Последната прожекция в новоселското кино е била през 1991 година.

Лятното кино в Ново село сегаВ Ново село е имало и лятно кино. Местен жител- Петко Гилов, дава собствената си градина до река Дунав, за да се построи киното. Затваря врати преди в началото на промените.

Красимир Петров е работил малко над 9 години като кинооператор в киното към читалището в Ново село. Започва работа 1984 година, две години след казармата. Тогава се  прожектират филмите от големите ролки в железните кутии, тежки по 15 килограма.

Филмите се прожектират по график. На всеки 3 дена е получавана нова лента. Всяко едно копие като дойде във Видин, е прожектирано 7 дни. Като се извъртят в окръжния град, отиват в Белоградчик, Димово, Брегово. И тръгват по селата...

Снимка"Тук ми беше първата работа. Работил съм я професията с желание, с мерак. Отначало бях помощник кинооператор, след това вече изкарах курсовете и станах киномеханик. Филмите идваха с автобуса и ние трябваше да ги чакаме на спирката. Почти във всяко село имаше кино. Много пъти с личната си кола носех филмите в Гъмзово. Това са големи ролки в железните кутии. Във всяка една имаше по 5 броя. Те бяха около 15 килограма една. Един филм беше 9 или 10 ролки. Имаше и малко по- дълги филми, когато идваха 3 кутии по 5 ролки. Това беше 2 часа и нещо. Ние тук имахме грижата да ги пренавием. Ние обръщахме ролките отначало. Това е работата на кинооператора- да захване точно и когато едната лента свърши, да пусне другата. Една ролка се зареждаше за 2-3 минути, с тренировка", разказва  Красимир Петров.

Новоселяни си спомнят как като деца са чакали да започне кинопрожекцията- като се напълни салонът и викат:

"Чичо Краси, пускай филма!" Киното е било единственото забавление по селата. И е доставяло радост на малки и големи. Сега тези емоции няма как да се върнат, просто защото времената са други и се радваме на други, нови технологии.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Крайнолявата заплаха се олицетворява от самото статукво

Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от миналите предизборните кампании? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена?  Малко повече от две седмици след началото на обратното броене до 27 октомври основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с  Тома Ушев ,..

публикувано на 17.10.24 в 10:00

Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да..

публикувано на 16.10.24 в 10:45

Институциите декларират готовност за изборите на 27 октомври

Подготовката на парламентарните избори на 27 октомври навлиза във финалната си фаза. Ще успеят ли институциите да върнат доверието в изборния процес? Може ли МВР да гарантира честността на вота и да ограничи купуването на гласове? Подготвени ли са секционните избирателни комисии? Могат ли машините да манипулират изборните резултати? Отговорите..

публикувано на 15.10.24 в 13:59

Политическа стабилност искат българските общини

На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада.  Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман..

публикувано на 14.10.24 в 14:45

Село Винарово съхранява традициите и вярата в младите

Село Винарово ни посреща в хладното есенно утро, което след появата на слънчеви лъчи става все по-топло и приятно. Все още дърветата са със зелената си премяна, която тук-там се обагря в жълто.  Къщите се редят от двете страни на пътя красиви, горди и напети. Жителите на селото се славят със своето трудолюбие и спестовност. Пътували и..

публикувано на 11.10.24 в 12:00
Михаил Митев

Михаил Митев: На практика нищо не можем, а на теория много знаем

Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата.  Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд".  Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си?  Дава ли..

публикувано на 10.10.24 в 10:00

Има ли място изкуственият интелект в училище

Изкуственият интелект променя пазара на труда, сочи анализ на Икономическия и социален съвет.  Препоръката е да се инвестира в обучение, но готово ли е образованието за това? Говорим с преподаватели по информатика в Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" във Видин. Попитахме какво мислят и учениците. Държавата трябва..

публикувано на 09.10.24 в 15:54