Радиото- магия, емоция и отговорност

Зоя Николова: "Радиото е магия, на която си подвластен"

Снимка: РАДИО ВИДИН

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 07.05.2014 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес отбелязваме Деня на радиото и телевизията. За първи път е отбелязан като професионален празник през 1945 година като Ден на радиото. От 1968 година се чества като Ден на радиото и телевизията. В "Посоките на делника" се ще ви представим мненията на хората за професията- хората, които от години работят като радио водещи, както и оценката за нашата работа на вас- нашите слушатели и читатели. Потърсихме дългогодишни служители от радиоточки от различни общини във видинско.

Зоя Николова 34 години е работила в местното радио в Белоградчик. За него тя казва, че това е нейният живот и голямата й любов. Ето какво още каза тя пред Иванка Петрова:

"Радиото е не само средство за общуване, то е културна сила, която трябва да се съхрани. Радиото е магия, на която си подвластен. Емоция и отговорност, съпричастност към събитията, които отразяваш. За мен бе удоволствие да ходя на работа. Както каза в едно свое интервю великата журналистка Божана Димитрова- радиото има само една дума "вселена", велика вселена. Пожелавам на колегите от Радио ВИДИН да летят смело в тази вселена."

Срещаме ви и с дългогодишния служител в радио възела в град Грамада Здравка Христова, с която разговаря Нора Йоцова. В нашия разговор съвсем естествено се включи и нейният съпруг Христо Христов, който 36 години е поддържал радиоточките в общинския център и околните села.

"Програмни предавания винаги е имало. Всяка вечер имаше определен час за предавания. Нас ни местеха много, първо бяхме в съвета, след това отидохме в читалището. Там имахме и студио, правехме записи. Всякакви предавания е имало- председателя на ТКЗС-то, агрономи, от здравната служба- лекаря, въобще всичко беше засегнато. Работехме двама души- радио оператори. Програмата ни беше около 30 минути, понякога в изключителни моменти е била повече. Отивахме, пускахме радиоуредбата, давахме си съобщенията, тогава даже правехме музикални поздравления. 25 години съм работила в радиото. Имах награда от окръжната радиостанция за дългогодишен служител. Аз много обичам радиото, винаги има музика, новини и театър имаше тогава. За всичко си беше добро", спомня си Здравка Христова.

Снимка

Спомените за работата си тогава разказа и Христо:

"Хората бяха свикнали с радиоуредбата и там имаше новини и всякакви предавания, даже от "Радио София". Беше много приятно това да слушаш радиоточка. И тук във всяка една къща е имало радиоточка и ако някоя се повреди- веднага тичат, оплакват се там да ги поправяме и бяха в много добро състояние. След това като почнаха да се закриват радиоуредбите остана само тука в Грамада. И сега, ако има някой с повредена радиоточка веднага се оплаква. Тук в съвета си имат един, който поддържа радиоточките, защото това е жична работа- ръждясало, прекъснало, това са 30 години откакто е слагано. Но хората си ги желаят много радиоточките тука в Грамада."

Елиза Борисова от 30 години работи към кабелното радио в Брегово. Тя е категорична, че професията е много отговорна, но й дава удовлетвореност, че всеки ден е била част от живота на своите съграждани, била е и част от празниците, и от ежедневието им.

"След толкова години работа с удовлетворение мога да кажа, че да работиш в едно местно радио е преди всичко голяма отговорност. В същото време и огромно удовлетворение, защото ти си онази жива връзка между населението на един град и общината, както и всички други институции в областта и в страната. Тази професия запълва изцяло моето ежедневие и ми носи удовлетворение, особено когато получа отзиви от нашите слушатели и те са положителни. Те ти дават криле на другия ден отново да седнеш пред микрофона и с още по-голямо старание и отговорност да поднесеш и информация, и да поздравиш рожденици. Наистина е голяма радост", разказва пред Ани Цекова Елиза Борисова.

Даваме думата и на хората, които да оценят нашия труд:

"Малко чуваме и по телевизията, и по радиото за хубавите неща, които се случват в населените места. Повече чуваме за трагичните неща, които не могат да накарат населението да се мобилизира в положителни действия. Вие, кореспондентите, трябва да търсите най-малкото положително нещо, трябва да го търсите и да се чуе.... Много са скучни програмите, особено тия реклами. Втръсва на човека от тях. Повтарят все едно и също. Искам да чуя за труд- това е най-ценното богатство, най-красивата дума", казват хората за медиите.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Отбелязваме Деня на радиото и телевизията

Радиото- магия, емоция и отговорност

Зоя Николова: "Радиото е магия, на която си подвластен"

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

За БНР

Радио Видин