Жителите на село Чичил- с носталгия по отминалите времена

Село Чичил се намира на около 12 километра от Кула. През селото преминава река Войнишка. Дива красота- това прави впечатление на дошлите за първи път тук, както

 

обезлюдяването, на което са подложени повечето села от Северозапада. В община Кула край българо- сръбската граница повече от половината населени места са под 100 души. В тях няма магазини за хранителни стоки, няма здравно обслужване, връзката с общинския център се осъществява два пъти седмично. А останалите тук са измъчени, отрудени хорица.

Такова е и село Чичил. Тук са останали около 60 души души, повечето от които са над 70-годишна възраст. Тежи им постоянният недоимък. Магазинът в селото e затворил преди 7-8 години.

"Как живеем- бутаме...Там, горе- само правят магарии за народа. Защо висят на хората на гърба? Това е срам и позор! Като не си кадърен за дадена работа- махай се... Иначе от какво да се оплачем, като нищо нямаме. Магазин в село няма, един кибрит няма откъде да си купиш. Ако не е тази кола под навеса, да ни свързва с цивилизацията- не знам. Идете по другите села- Големаново, Извор махала, Полетковци- пустиняк..."- споделят на чичилски диалект малцината, които срещнахме по обяд на центъра на Чичил. И си спомнят с носталгия времето, когато е имало работа за всички, а децата им не са били по държавите да ядат чуждия хляб.

Трудно е да се направи нещо за селото, след като нямаш собствен бюджет. Това го признават всички селски кметове. За ежедневните трудности и проблеми на хората, с които се сблъсква всеки ден, си поговорихме с кметския наместник на селото Емилия Вълчева. Посрещна ни в скромно обзаведена канцелария, но с широка усмивка.

"Селото е много малко, магазин няма, автобусът слиза два пъти, а хляб карат три пъти в седмицата. Стоки от първа необходимост ни карат приятели по заявка. Другото подсигуряват като дойдат децата от града. Нищо не можем да направим, защото Агенцията по храните забранява да се разкарват с бусове стоки, като разносна търговия. Две госпожи дойдоха на проверка и казаха, че това не е разрешено и че глобата е 1500 лв. Никой не иска да разкрие отново магазин, защото хората са малко. Нямаме и средства да направим каквото и да е. Не разполагаме със земи, да ги отдадем под аренда, да дойдат средства в селото."- каза кметският наместник.

За година и половина, откакто е кмет, Емилия Вълчева казва, че поне е успяла да издейства ремонт на покрива на кметството. Разполагага с една щатна бройка по програмата за временна заетост. Когато по програмата са били двама души, са успели да почистят банкета около пътя, да ремонтират и освежат двата моста над реката.

Така тече животът в бавно опустяващите села на Видинския край. А изнурените хора си пожелават все пак някой ден българските управници да се сетят и за живеещите там хора. А не само да гледат "кой да захапе кокала"...