Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светлана Караджова: "Католическата църква запазва общността на банатските българи"

Дни след интронизацията на новия глава на римокатолическата църква папа Франциск, обръщаме поглед към католицизма в България. Това е четвъртото по численост вероизповедание в страната ни след православното християнство, исляма и протестантството.

© Снимка: facebook.com/groups/bardarski.geran

Банатските българи изповядват католическото християнство и до днес. Селата Гостиля, Брегаре и Асеново (Плевенско), Бърдарски геран (Врачанско), и Драгомирово (Великотърновско) са основани от българи католици, завърнали се от среднодунавската област Банат след Освобождението на България през 1878 година. През 1890 г. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства, които идват от пределите на Австро-Унгарската империя. Главно това са потомци на преселилите се след Чипровското въстание от 1688 г. българи. По вяра банатските българи са католици, които използват латинския обред в храмовете. Заедно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства.

"След въстанието, в Чипровци не остават католици, защото последователите на вероизповеданието били преследвани от турците. Тогава от региона се изселват около 2000 души, оцелели след потушаването на въстанието. Затова е нормално сега там да няма хора, които изповядват тази вяра. В Чипровци, сегашните жители, нямат нищо общо с хората в Бърдарски геран. Нашите предци са от селата в Северна България, които също са били католически",
разказа Светлана Караджова- кмет на белослатинското село Бърдарски геран в разговор с Ваня Минева. Хърватски католици са били първите мисионери в България. Те учат хората да пишат на латиница, на този език са били и всички молитвени книги. Затова, когато българските католици се преселват в Австро-Унгария, за тях вече е естествено да пишат на латински, разказа още кметът на селото.

"Католическата църква спасява нашата общност, защото бежанците са предвождани от свещениците. Заселвайки ги на новите места в Банат, епископите са се чувствали отговорни за хората, знаели са че трябва да ги предпазят от външни посегателства. Затова свещениците създават механизми, с които да запазят общността. Един от тях е образованието, което дават на децата", допълни Светлана Караджова.

© Снимка: facebook.com/groups/bardarski.geran

Във връзка с честването на покровителя св. Йосиф, католическата енория в Бърдарски геран приюти мощите на блажени Евгени Босилков- епископ, който като млад свещеник, 12 години е служил в селото и е оставил незаличими следи, както в съзнанието на хората, така и в обществения живот. За живота на Евгени Босилков разказва енорийският свещеник отец Койчо Димов:

"Евгени Босилков служи в черквата от нейното освещаване през 1934 година до 1946 година. Енорийският свещеник успява да приобщи всички хората към църквата. Организирал е множество спортни и развлекателни инициативи, като ходенето на лов, излети, по време на които е успявал да предава евангелието. Също така, вярата вече е имала и дълбоки корени сред хората в Бърадски геран, което е улеснило приобщаването им към църквата."

© Снимка: РАДИО ВИДИН

На 11 ноември 1952 година монсеньор Евгени Босилков, който тогава е епископ на Никополската епархия, е екзекутиран задно с още трима католически свещеници- Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Свещениците били обвинени в шпионаж от тогавашната власт в България. На 15 март 1998 година във Ватикана папа Йоан-Павел Втори провъзгласява монсеньор Евгени Босилков за блажен.

"Като ходя на църква се моля за него. ... Когато видяхме мощите му, като че ли почувствахме мъката, която е преживял, докато е бил в затвора. ... В годината, в която се омъжих, убиха епископа. Той беше приятел със свекъра и свекървата ми, които скърбиха тогава за него. Като момиче пеех в църковния хор и помня песните, които свиреше Евгени Босилков. Когато идваха в храма, хората ставаха весели и радостни. Той беше добър човек"- си спомнят за Евгени Босилков някои от по- възрастните жителки на Бърдарски геран- Мария Петкова, Катерина Тошкова и Мария Тошкова.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

През 1930 г. започва изграждането на католическа черква в Бърдарски геран- "Свети Йосиф", който е най-големият в Никополската епархия. Черквата е завършена и тържествено осветена на 16 април 1934 г. от епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, управлявал 31 години Никополската епархия. Вътрешното оформление на новата църква било завършено през 1936 г. На 19 март т.г. бе отслужена тържествена литургия в чест на св. Йосиф. Енорията посрещна многобройни гости от другите католически енории в страната.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Църквата е трикорабна и в себе си има вплетени няколко стила- романски, новоготически и класически",
разказва за храма отец Койчо Димов.

В тържествената седмица църквата "Св. Йосиф" бе широко отворена, за да могат вярващите да отправят своите молитви, търсейки застъпничеството на блажения.
По публикацията работи: Ваня Минева и Пламен Коцев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио . Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива..

публикувано на 20.03.25 в 12:21

Успя ли бойкотът на хранителните вериги?

Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни..

публикувано на 19.03.25 в 10:45

"Синя България": Само обединена десница може да оттласне българската политика от дъното

Преформатирането на състава на Народното събрание разтърси за пореден път политическия живот у нас. Доверието в изборния процес и в политическата класа в България удари дъното. Това коментира във Видин д-р Петър Москов , лидер на партия "КОД" и представител на коалиция "Синя България":  "Ако до този момент в българското общество имаше абсолютната..

публикувано на 18.03.25 в 13:57

Андрей Вълчев: Решенията на КС и ЦИК по никакъв начин не повишиха доверието в изборния процес

Близо пет месеца след парламентарните избори, Народното събрание увеличи броя на партиите в състава си . "Величие" влиза в 51-ия парламент с 10 депутати, реши Централната избирателна комисия (ЦИК) след постановление на Конституционния съд, което променя резултатите от изборите за Народно събрание проведени на 27 октомври 2024 г. Парламента напускат..

публикувано на 18.03.25 в 12:28

Промяната на потребителското поведение- гаранция за повече и по-достъпни блага

Потребителите трябва да бъдат уверени и подкрепени в своята централна роля за нужните още днес промени, които да гарантират наличието на достатъчно и достъпни за всички ресурси в утрешния ден. Необходима е фундаментална трансформация в начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна. Това заяви Габриела Руменова от платформата..

публикувано на 17.03.25 в 13:54
Ивайло Иванов, кмет на с. Долна Вереница

Кметът на Долна Вереница: Болно ми е, че се изгуби връзката със селото

Долна Вереница е малко, живописно село, едно от близките до Монтана, само на около 7 км. Това, че е близо до града, е и причината много млади семейства да си закупуват къщи и да избират спокойствието на селския живот, пред шума на града, дори към момента, броят на местните е по-малък, за сметка на придошлите в последните години. Животът в Долна..

публикувано на 14.03.25 в 12:04
Павел Петков

Павел Петков: Нужни са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките

Необходими са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките при преброяването на резултатите. Това коментира Павел Петков, бивш председател на Районната избирателна комисия във Видин по   повод делото в Конституционния съд за законността на изборите за 51-во Народно събрание. Павел Петков обясни и възможните причини за..

публикувано на 13.03.25 в 15:10