Jarda Haž (JIG-AI): Изкуството не трябва да бъде ограничавано

Интервю с Jarda Haž (JIG-AI)

JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от „Autumn Souls of Sofia“, барабанистът на бандата Jarda Haž даде специално за „От другата страна“.

Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 17.02.2025 година.

От другата страна - Привет, Jarda, би ли представил JIG-AI с няколко думи?

Jarda Haž - JIG-AI се подвизават на сцената почти 20 години. Може би са 19, но това е толкова близо до 20... Групата е създадена от музиканти, които преди това са свирил в други банди. Просто са искали да създадат отделен проект или странична група. Няколко години по-късно, обаче, JIG-AI стават доста голямо име в чешката сцена. И в някакъв момент се превръщат в основната група на момчетата, които са я създали. През годините е имало няколко промени, особено на позицията барабанист. Последната промяна в състава е точно сега. Групата има пет албума. Всички те са в типичния интензивен грайнд кор. Музикално в духа на чешката сцена, но темите са вдъхновени от Япония. Нещо по-оригинално от повечето грайнд кор банди. От самото начало JIG-AI правят турнета по целия свят. На някои места по земното кълбо групата е наистина голямо име. Най-вече в южната част на САЩ, Мексико, в Азия. Разбира се и в Европа. Така накратко изглеждат JIG-AI. Убеден съм, че ни предстоят още интересни срещи.

От другата страна - А в Япония?

Jarda Haž - Добър въпрос. Имахме планове за турне в Япония, но всичко пропадна заради Ковид-19. Там имаме много приятели. Също така работим с японски лейбъли. За японците е доста интересно, че има една малка банда от малка европейска държава, която използва за вдъхновение Япония, японския живот и японската история. Интересно е, че постоянно попадам на мнения, че JIG-AI е японска банда. И хората са винаги изненадани, когато разберат, че групата е от Чехия. Наистина връзката между нас и Япония е стабилна.

От другата страна - Последният албум на JIG-AI „Entrails Tsunami“ излезе през 2019. Работите ли по нещо ново?

Jarda Haž - Определено. Това е въпросът, който най-често ни задават. Споменах за промените в състава на групата. Аз станах част от JIG-AI преди пет-шест години. Заех мястото на втория поред барабанист. Преди година и половина групата претърпя огромна промяна, защото един от основателите Brain напусна. Тогава имахме сериозен разговор с Buraak какво да правим. Все бандата е трио и само двамата нямаше как да се справим. Чудехме се дали да продължим. Решихме, че ще се опитаме да намерим най-добрият заместник на Brain. Така попаднахме на Robert, който е познат от някои големи чешки групи, като LOCOMOTIVE и INGROWING. Той се вписа много добре в JIG-AI. Когато има промяна в една банда, винаги отнема време, докато плейлистът бъде заучен наново и тя започне отново да го свири на живо. След като изгладихме всичко това, решихме да започнем работа по нов материал. Все пак 2019 беше толкова отдавна. Така, в момента работим по нов материал и на „Grind Over Sofia 2025“ ще изпълним седем нови парчета. Феновете в България ще имат възможност да ги чуят. Не очаквайте кой знае каква промяна. Може би някои по-бързи неща. Ясно е, че когато е сменен китаристът на една група, настъпват промени в звука й. Мисля, че при нас това проработи в положителна посока. Феновете, които посетят „Grind Over Sofia“ще имат шанса сами да се убедят в думите ми. Накратко – ще се опитаме да завършим работата по новия материал тази година и се надявам, че ще започнем и записите през тази година, а през 2026 вече ще има нов албум на JIG-AI.

От другата страна - Предимство и недостатък да си в група като JIG-AI?

Jarda Haž - Не знам дали има някакви недостатъци. Предимство… Концертите. Започвам с тях. Страхотно е да си част от JIG-AI. Получаваме оферти за концерти от целия свят. Пътуваме много, свирим много, но имаме привилегията да избираме концертите, на които ще свирим. Това е страхотна възможност. Пътуваме, свирим на живо, срещаме се с фенове - най-голямото предимство. Ако трябва да спомена някакъв недостатък, ще се спра на времето. Понякога групата ни отнема много време. Всеки от нас движи по няколко проекта. Не само в музиката, но и в личния си живот. Имаме работа. Работим на няколко места. Липсата на време е недостатък. В ъндърграунд музиката всичко зависи от това какво искаш и какво търсиш в нея. Всичко зависи от личните решения. Участието ни в JIG-AI е по собствено желание. Никой не иска да го прецака и да види края му. Не бих искал да търся някакъв недостатък, но ако е необходим поне един, бих посочил недостатъчното време.

От другата страна - Как би обяснил името JIG-AI в чисто музикален аспект?

Jarda Haž - Първоначално останалите са искали да вкарат нещо ново в сцената. Това е била главната цел. Така избират името JIG-AI. Което се превежда като самоубийство. Мисля, че всички са наясно какво е харакири или сепуко. Нали се сещаш, самураят си разпаря корема със самурайски меч. И винаги с него има приятел, който му помага в тази мъчителна смърт, като му отрязва главата. В същото време има подобен ритуал „jig-ai“. При него се използва къс меч „tanto“. С него не си отварят стомаха, а си прерязват гърлото. За това и в унисон с името, музиката на бандата трябва да е много интензивна. Брутално е, когато някои взема ножа и си прерязва гърлото. Само си го представи. Музиката трябва да е брутална. Това е отправната точка. Има чест, има болезнена смърт, има страдание. Тези силин усещания са отразени в живите ни изпълнения, както и в звука на групата. От тук идват основните вдъхновения. Втората стъпка е влиянието на японската култура. В началото са били аниметата. Днес това е животът на японците. Тяхната култура и мислене. Има много кръв, много ритуали и демони. Така с времето JIG-AIпревключиха от аниметата към по-кървавите страни от живота в Япония. За японците това са обикновени неща, но за нас са доста кървави. Забавната част е, че когато се подготвях за това интервю, очаквайки този въпрос, си мислех, че вокалите на Buraak много наподобяват звука, който издава някой, който си е прерязал гърлото с нож. Така и звуково изразяваме японските ни вдъхновения. На това може да се гледа и като на някакво маркетингово решение, но първата идея е била връзката с японската култура, сигнали и символи.

От другата страна - Тази кървава атмосфера как се превръща в музика?

Jarda Haž - Труден въпрос. Не е от най-лесните. Мисля, че се пренася чрез звука и интензивните концерти. Много е трудно за обяснение особено по радиото. Най-добрият начин е да бъде чута музиката на групата и още по-добрият е да бъде посетен концерт на JIG-AI. Ние сме способни да пренесем тази атмосфера на сцената, но въпросът е наистина труден.

От другата страна - Заради цялата тази кървава атмосфера на насилие, трябва ли групите днес да внимават, за да не засегнат някого?

Jarda Haž - Напълно разбирам въпроса, защото днес всеки е наясно с културата на отричане и политическата коректност. Всеки може да проследи развитието на тези въпроси в световен мащаб. Не само в музиката. Но темата е на дневен ред. Между другото има много забавни видеа, в които някой свири парчета на SLIPKNOT или SYSTEM OF A DOWN на представители на Поколението Z, които изглеждат доста учудени какво точно се случва. В такива моменти си мисля, какво ли би било, ако видят едно шоу на JIG-AI. Което е съвсем различна история. Напълно съм убеден, че обикновените хора или тези, които се движат по модата, веднага ще решат, че ние трябва да бъдем затворени в психиатрия или имаме нужда от психиатрична помощ. Въпросът е добър. Темата също. Ако трябва да съм честен, да си гледат работата. За мен музиката е част от изкуството. А когато говорим за изкуство, не би трябвало да има граници и ограничения. Ако не ти харесва, не слушай, не гледай, не посещавай концерти, въобще не си показвай носа в тази сцена. Ако ти харесва, забавлявай се. Коментарите от рода, че е прекалено или някой ще се засегне… Моля ви се. Мисля, че съм твърде стар и твърде възрастен за подобни мнения. Всяка форма на изкуството, не само музиката, визуалната част, филмите трябва да са напълно свободна и открита. Винаги ще се намери някой, който да каже, че нещо е твърде екстремно, че не става, че е боклук. Смятам, че изкуството трябва да е напълно свободно. Особено ъндърграунд музиката. Интересно е, че подобни въпроси са задавани и на Куентин Тарантино заради филмите му. Че са твърде кървави, брутални, вулгарни. Не ги гледайте. Никой не ви кара на сила. Така че, какво да кажа? Наслаждавайте се на живота си. Освободете съзнанието си и се наслаждавайте на живота. Това е.

От другата страна - Провокира ме да те попитам каква е ролята на артиста в обществото?

Jarda Haž - Още един труден въпрос. Това е дълга дискусия. Ролята на артистите е да преминават границите. Да отварят теми, които за някои не са толкова популярни. Отговорът ми на този въпрос, ще е свързан по-скоро с ъндъграунд изкуството. А не за мейнстрийм глупостите и масовата култура. Неговата роля в случая е да прескача границите, да отваря съзнанията на слушателите, на зрителите, на феновете на този вид изкуство. Изкуството е необходимо. То е един от начините да изразиш по-дълбоки мисли и значения. Трябва да отбележа, че особено в ъндъграунд музиката, когато някой реве за смърт, убийства и всякакви кървави теми, той не е убиец. Той „разговаря“ по темата, насочва вниманието към съществуващ проблем, провокира мисли, дава тема за размисъл или просто иска да изрази нещо. Според мен тази част е много важна. Има кръгове от обществото и политици, които искат да ограничат подобен начин на изразяване. Защото се опитват да скрият нещо или да ограничат гражданските свободи. По време на пандемията от Ковид-19 се наслушах на всякакви мнения по отношение на хората на изкуството. „На кого са му притрябвали, ние трябва да оцелеем!“ Това време беше много трудно за музикантите. Те не можеха да работят и да изкарват пари. Но ако няма изкуство, ако я няма музиката, киното, картините, литературата, каква би била разликата между човека и животното? За мен е много важно и интерсено да се потопя в различните култури. За мен лично едно изкуство е от съществена важност. Ако не свиря на барабани повече от седмица, ставам нервен, бързо избухвам, ядосвам е от най-малкото. Ако не слушам музика ден-два изпадам в същите състояния. За мен музиката е нещо като терапия. За това е толкова важна. Ще ти дам един пример. Последния път, когато свирихме във Виена, имаше едно момиче, което дойде на концерта със суитчер на JIG-AI. Той изглеждаше много стар, поне на 15-16 години. Тя поиска да й се разпишем върху него. И ни разказа историята си. През последните четири години е имал психични проблеми. Лекувала се е, но нашата музика й е помогнала да се справи с тях. Помогнала й е да успее, да живее в това общество. Много силна история. Ако е само това момиче и ние сме й помогнали да оцелее, мисля, че ни е напълно достатъчно да продължаваме, да вървим напред. Артистите и изкуството са едни от най-важните брънки на обществото.

От другата страна - Пред какви предизвикателства се изправя днес група като JIG-AI?

Jarda Haž - Не мисля, че JIG-AI е група с някаква дълбока мисия. Правим това, което харесваме. Не сме разпитвали момичето със сиутчера например. А и тя едва ли е коментиралап с какво точно музиката на JIG-AI й е помогнала. Мисля, че като цяло музиката й е помогнала. Не създаваме албуми, за да се грижим за здравето на някого. Може би това е страничен ефект от тях. Което наистина е хубаво. Мисля, че нещата са по-прости от начина, по който е зададен въпросът. Защото според него зад нашата музика трябва да има нещо по-дълбоко. Но ние не влизаме чак толкова навътре в материята и не мислим чак толкова мащабно, когато става въпрос за музиката на JIG-AI. Музиката на бандата е преди всичко продукт, без дълбоки послания. Бих я определил като саундтрак на живота. Понякога излизате и си слагате слушалките. Но мислите за всякакви неща и музиката се превръща във фон. Това е една от ролите й. За нас нашата не е натоварена с дълбоки послания. Може би има фенове, които се потапят в нея, мислят по-задълбочено, но за нас е просто забавление. Ние сме наслаждаваме на живота, на времето в групата, на музиката. Наслаждаваме се на екстремните форми на изкуството. Без да газим дълбоко в него. Не се опитваме да променим света, да покажем нещо повече. Когато се появи вдъхновение за песните, за вокалите, за визуалната част, винаги си казваме – „Хайде да опитаме“. Може да е интересно, да е забавно. Нека да го изсвирим. Нека му се насладим. Това е. Някак си музиката е подправка към живота. Да се насладим на времето, когато я слушаме или преживяваме.

От другата страна - Коя песен от каталога ви описва най-добре JIG-AI?

Jarda Haž - Не мисля, че мога да посоча една единствена песен. Имаме както много бързи и брутални парчета, така и по-грууви. Така че, ако имам две минути, за да опиша групата чрез една песен, а и почти всяка наша композиция е по минута и половина – две, така че две минути ще са напълно достатъчни като пример, едната със сигурност ще бъде „Katana Orgy“. Тя е бърза и взривяваща. Но има душа. В нея е сърцевината на нашето свирене. Другата ще бъде заглавната от албума „Entrails Tsunami“. В нея няма вокали. Но има нещо друго. В нея излиза на преден план по-музикантският ни подход. С нея сме се опитали до създадем по-слушаемо парче за онези, на които тази музика им е далечна. Тези две композиции показват докъде ни се разпростират границите. И в същото време съдържат сърцевината и отношението ни към музиката, мисленето ни, свиренето ни, как тя звучи за нас. „Katana Orgy“ и „Entrails Tsunami“ са отговорът.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Jarda Haž - Добър въпрос. Това може би са някои от забавните моменти на сцената. Но най-забавните са в бекстейджа по време на купоните след концертите или по време на пътуванията. Радвам се, че питаш за рокендрол момент, а не за гор момент. Така... Имаше един концерт, който направихме в много малък клуб. Мисля, че събираше около 70 души, но имаше над 200. Голяма лудница. По време на концерта един огромен пънкар, се качи на сцената и си навря главата в касата. Опита се да вдигне целия сет и да се върне в мош пита. Направо не знаех какво се случва. Бившият ни китарист стана свидетел на всичко и реши да помогне. Вдигна китарата и го удари по врата. Напрежението изведнъж се покачи. Помислих си, че сме покойници, защото явно този пънкар беше местен герой. Имаше 200 приятели, а ние му скочихме. Той извади главата си от касата, показа знака с рогата и се върна в мелето. Тогава се успокоихме. На наш концерт всичко е възможно. Имам доста подобни истории. Също така имаме доста преживявания в бекстейджа, свързани с купоните. Напълно съм сигурен, че феновете на екстремната музика могат да споделят и своя опит, който не се различава толкова много от нашия, но е поглед от другата страна.