Dwid Hellion (INTEGRITY): Не се опитвам да променя света

Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY)

INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата на RAINNING BULLETS, RUGGED и REJUVENATION. Със съдействието на организаторите лидерът на INTEGRITY Dwid Hellion даде специалното интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Dwid Hellion (INTEGRITY) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 18.11.2024 година.

От другата страна - Привет, Dwid, с INTEGRITY имате концерт в България. Как върви турнето до момента?

Dwid Hellion - Турнето се получава страхотно. Изкарваме си чудесно. До момента сме направил няколко шоута, но те се получиха фантастично. Преживяването за всички е страхотно.

От другата страна - Кое прави един концерт специален за INTEGRITY?

Dwid Hellion - Предполагам, че онова, което прави един концерт специален за INTEGRITY, е моментът, в който по време на свиренето, напускаш тялото си. Духът ти напуска затвора на плътта и преживяването се превръща в религиозно. Тук не става, разбира се, въпрос за някоя от установените религии, а за преживяване, при което усещаш, че си свободен от плътските окови и си се превърнал в едно цяло с музиката. Това е състоянието, към което винаги се стремя. Обикновено, когато публиката участва, когато и тя направи контакт с музиката и се свърже с нея, когато полудее и всеки започне да говори на един и същ език, да танцува, да започне, да изпитва онези прекрасни емоции, които я отвеждат далече от тази земя, вече знаете, че не сте в капана на разложението.

От другата страна - Това естествено ли се получава или по време на концерт има известно търсене на момента?

Dwid Hellion - Бих казал, че се придвижвам към него. Опитвам се да се вкарам в това състояние на ума, в това състояние на съзнанието. Музиката помага на всички в клуба да изпаднат в тази лудост. Такива са намеренията ми. За публиката един концерт е бягство. При тежка седмица или труден житейски опит, който те събаря, работа, която мразиш, родители, които са твърде строги или живееш в общество, което те ненавижда, защото си различен, идват петъкът или съботата, отиваш на концерт, където се разбиваш. Изваждаш тези лоши емоции от тялото си, докато се наслаждаваш на музиката. Празнуваш с останалите, които имат същото отношение като теб към музиката и живота. На един концерт можеш да изхвърлиш целия негативизъм натрупан през седмицата, месеца или няма значение за какъв период говорим и да си проясниш главата. И се надяваш, че ще бъдеш пречистен чрез музиката.

От другата страна - Важно ли е за музиката на INTEGRITY съзнанието да е в по- специално състояние, за да бъде слушана или създавана?

Dwid Hellion - Настроението се предизвиква от целенасочено творчество, от проектирането на моята представа за него или от избора ми. Това става с определен набор на песни, които съм направил, за да го създам, използвайки също така определени аспекти и компоненти. Един от тях може да е съдържанието на текстовете. За да бъде самото настроение целенасочено създадено по конкретен начин, песните, които пишем, трябва да са пълни със страст, искрени и истински. Не в смисъл, че това е животът и той е труден и истински, а в смисъл на истинските чувства, които изпитваме, на дълбоките чувства, които имаме към музиката. И се надявам, че това се предава и на публиката, пред която изпълняваме песните.

От другата страна - Мнозина смятат, че музиката е за забавление, но колко е важно за INTEGRITY да разпространяват послания със своята?

Dwid Hellion - Много музика е чисто развлекателна и аз нямам никакъв проблем с нея. Не съм критикар в това отношение. Всеки има различни причини и намерения заради които създава песни. Съществува поп музиката, в която наистина няма душа и сърце. Но на мен не ми пречи да я слушам и тя да ми носи удоволствие. Това е като здравословната храна. Можете да си я приготвяте и тя да ви кара да се чувствате добре и заредени с енергия. И след като приключите с яденето, да си вземете бонбон или да си отрежете парче шоколадов кейк. Така изглежда за мен поп музиката. Просто някакво сладко лакомство, което хората могат да изядат и да се почувстват добре за кратък период от време. Докато прочувствената музика продължава вечно. Като здравословна храна. Това е начинът, по който виждам положението. Въпросът обаче има два отговора.Това е първият - за музиката без душа. Вторият е - дали за мен е важно да създавам музика с душа? Разбира се. Това е много важно. Много е важно за INTEGRITY. Но знаеш, че за други групи не е така. В дет метъла има банди, които се концентрират върху зомбитата и яденето на бебета. Самите музиканти не са зомбита и не се хранят с бебета. За тях това е вид забавление като филмите на ужасите. За INTEGRITY са по-важни духовните аспекти, както и онова, в което вярваме. Или по-скоро онова, в което аз вярвам и предавам на хората и на себе си, повече на себе си, отколкото на всеки друг, как се чувствам относно общуването ми със света и как светът съществува в този момент в моето въображение или в моето съзнание. Това, разбира се, може да се промени с времето. Свиря в тази група от 36 години. INTEGRITY съществуват от 36 години. Така че за толкова много време нещата могат да се променят.

От другата страна - Защо избра екстремната музика, за да разпространяваш послания, които с по-леките стилове могат да достигнат до повече хора?

Dwid Hellion - Защото не се опитвам да променя света, да спечеля „Грами“ или да свиря в поп група. Просто изразявам себе си. Това е изкуство, арт терапия. Създаването на музика за мен и психологическа терапия. Не го правя, за да съм поп звезда или да бъда обичан и приет от света. Не съм отчаян. Чувствам се добре на мястото си. В същото време искам да използвам музиката като моя платформа, за да изразя какво чувствам по отношение на света. И ако има хора, които да се свържат с това, е страхотно. Но не се опитвам да влияя на останалите, не се опитвам да обикалям наоколо, за да набирам последователи или да променям мнението на хората, да ги карам да мислят като мен, ако са на противоположни позиции от моите. Аз съм защитник и голям поддръжник на индивидуалността. Не подкрепям конформизма. За мен той е твърде сляп и пагубен за човечеството. За мен индивидуализмът и индивидът, който мисли сам, са по-важни от всичко друго. Защото те са важни и за музиката, живота, философията или каквото и да минава през съзнанието ти. Важно е да правиш онова, което смяташ за правилно. Не оформям музиката си по начин, който ще ме направи известен. Няма да променя песните си заради това, че през този месец е популярно регето и всеки прави реге песни. Няма да направя подобна стъпка само, за да повторя съседите си в музикалната сцена. Правя онова, което искам, спрямо чувствата, които са ме сполетели в конкретен момент. Става въпрос за моите чувства, защото ако ще създавам нещо, то трябва да идва от мен и от моята душа. А не защото други са постигнали творчески успех с него. Така че, когато другите създават песни и ако искат да правят сладникави поп песни без много съдържание, всичко е наред. Не съм полицай, за да им държа сметка. Но не е нещо, което аз правя. Не създавам поп парчета, защото въобще не ме интересуват. Също така не мога да говоря за другите. Идея си нямам, какво правят останалите. Мога да говоря единствено за себе си. Музиката, която харесвам, трябва да е искрена и страстна и много често идваща от място, където господар е болката. Най-много ми въздейства подобна музика. Псевдоинтелектуалните бръщолевения също не ме интересуват. Не слушам подобни неща.

От другата страна - Означава ли това, че болката е основен източник за велико изкуство?

Dwid Hellion - Това е труден въпрос. За мен нещата стоят по този начин. За мен песните, вдъхновени от болката, дори тази предизвикана от любов, защото любовта може да е радост, но и в същото време източник на болка, освободена от нея, обикновено съдържат най-трогателните моменти. Бих казал, че през моя поглед болката, както и всяка силна емоция, са важни за музиката по начина, по който аз я виждам. Но както казах и по-рано удоволствие може да ми донесе и слушането на някои момичета, които говорят съвсем обикновени неща. Примерно докато съм в колата, ги слушам как пожелават по радиото денят да е хубав. Това също може да бъде приятно. Все едно от време на време си хапваш по някой бонбон. Нещо като сладко лакомство, което не е здравословна храна. Това е най-добрата аналогия, която мога да предложа.

От другата страна - Това означава ли, че постоянно търсиш тези силни чувства, когато твориш, вместо да се отдадеш на импулса?

Dwid Hellion - Не, не търся нищо. Точно наобратно е. Аз съм проводник на чувствата ми. Музиката е реакция на начина, по който се чувствам. Създавам, защото тези чувства са вътре в мен. Не трябва да ги търся, за да се опитам да открия нещо, с което да творя. Просто притежавам всичко, на което мога да стъпя, за да създавам. Притежавам източника, изобилие от източници, твърде много източници, които се натрупват и когато ситуацията стане нетърпима за мен, ги насочвам към музиката, произведения на изкуството, текстове или всякаква творческа дейност.

От другата страна - Как успяваш да опазиш съзнанието си чисто и отворено в дигиталния свят, където всеки има мнение?

Dwid Hellion - Всъщност не обръщам много внимание на това, което другите хора имат да кажат за мен, защото това е тяхното мнение за мен. То няма нищо общо с мен, защото е тяхната погрешна интерпретация на това, което смятат, че съм или това, което мислят, че би трябвало да бъда. Те по-скоро трябва да са по-загрижени за това, кои са те самите и какво правят вместо да се притесняват за мен. Съществуват обаче твърде много хора, които изразходват страшно много време, тревожейки се за мен без да ме познават. Това е определено ниво на неразбиране, приемайки, че някой се държи по определен начин, с който провокира разочарование в някого. А разочарованият дори не познава личността, от която се е разочаровал и идея си няма кой е човекът, върху когото е проектирал собствен, погрешно изграден образ за това, кой трябва да е. И цялата картина се дължи единствено на собствената му представа за този човек, когото дори не е срещал. Предполагам, че просто бих изказал съжаление към тези хора, защото ако имаха някакъв мозък, щяха да се притесняват повече за това кои са те самите, какво правят и по-добре да се концентрират, върху живота си. Да го направят по-подобен на човека, който се надяват, че съм аз или си представят, че някой друг е. Те трябва да вложат тази енергия, опитвайки се да се поставят в съвършената ситуация, в която си представят, че съм аз самия. Не съм тук, за да следвам другите или да правя онова, което те смятат, че трябва да правя. Не съм такъв човек.

От другата страна - INTEGRITY съществуват повече от 30 години. Най-големите предимства и най-големите недостатъци за групата днес?

Dwid Hellion - GPS-ът е доста удобен за пътуване по света. Не разполагахме с подобни устройства в началото на групата. Друго предимство е комуникацията с хората в реално време, както правим сега. Разбира се, за мен не е точно предимство по отношение на групата, но е вярно, че работи по този начин. Също така мога да записвам албуми вкъщи. През 80-те това беше невъзможно. Мога да записвам албуми на лаптопа ми, докато пътувам, ако желая. Това е страхотно предимство. И когато приключа със записите, мога веднага да ги изпратя на звукозаписната компания или до фирма, която да ги тиражира. Технологиите предоставят много предимства. По отношение на недостатъците не мисля, че има такива. Дори и хората да не са щастливи, защото не съм човекът, който са си представяли, че съм и те реват за това в Интернет, не ме интересува. Не ме интересува дали го правят, защото те са могат да правят каквото искат и да си губят времето с каквото си поискат. Подобни неща, могат да бъдат разглеждани като недостатък, но в същото време не се интересувам от тях. Правя онова, което искам според собствените си разбирания и виждания. Достатъчно съм щастлив, че имам възможността да постъпвам точно по този начин. Чуждото мнение и критика не ме засягат особено. Ако го правеха, тогава ще трябва да променя музиката си, за да се опитам да угодя на всички. А ако се опитам да угодя на всички, а всички са различни, означава, че никога няма да бъда продуктивен. Никога няма да се получи, ако се стремя да направя всички щастливи.

От другата страна - INTEGRITY са една от първите банди, които смесват метъл с хардкор. Сега това е нещо нормално, но в миналото?

Dwid Hellion - Трябва да се върна към началото. Като дете слушах много различна музика във времена, през 80-те, когато обществото искаше всеки да слуша само един стил. Падаш си по пънк, но не можеш да си фен на друга музика. Фен си на метъла, но не можеш да си пускаш пънк или други стилове. Можеш да слушаш хардкор, но не и пънк или метъл, или друг музика. Ако си го позволиш, хората бих ти се ядосали. Ще те нарочат за продажник, ще те обиждат, защото харесваш широка гама от стилове. Не ме интересуваше какво мислят хората, както и днес не ме интересува. Това, което чувствах, беше, че разнообразието от музика ми позволява да имам повече възможности, с които да създавам моя собствена. Когато създавам собствена музика, мога да извличам влияния от различни стилове и да ги влагам в моята. Така имам обширен запас от звуци на мое разположение, за да мога правилно да общувам със света. Предполагам, че хората казват, че комбинираме метъл с пънк или там каквото смятат, че правим. Примерно метъл с хардкор. Но е повече от това, защото музикалното разнообразие, което харесвам, е голямо. Също така искам всички детайли, които харесвам да имат място в музиката, която аз създавам. Не съм си мислил, че го правя, защото продуктът, който предлагам, е прекрасен за продажба. Идеята не беше тази. По-скоро принципът беше – тези звуци представят мислите ми и за да успея да ги изразя, се нуждая от китарен звук, който е по-метъл или ми трябват точно такива сола, защото са по-симфонични и по време на концерт или в албума онагледяват по-добре вижданията ми. Обичам този начин на изразяване, обичам чувството, с което китарните сола обогатяват песента. В миналото мнозина не приемаха този подход и се разочароваха. Но за мен всичко беше наред, защото не ме интересуваше какво мислят, както не ме интересува и днес.

От другата страна - Преди повече от 30 години така ли изглеждаха INTEGRITY днес?

Dwid Hellion - Никога не съм мислел за утрешния ден, когато основах групата. Бях се концентрирал върху чувствата ми в онзи конкретен момент. Със сигурност съм мислел повече за миналото. Голяма част от натрупаните негативни чувства в миналото ми, се проявяват в музиката ми. Никога не мисля за бъдещето. Нищо от това не беше поставено на стратегическа основа. Нямаше нищо планирано, че ще създавам точно този вид музика, един ден тя ще се прояви под друга форма и ще достигне до друго място. Просто това е нещото, което правя. Споменах го по-рано. Аз съм само проводник. Нали, дори не съм истински. Аз съм само канал, чрез който всички чувства, които изпитвам, се предават в музиката на INTEGRITY.