Документи за Съединението във Варненския архив

В Държавен архив - Варна се пазят малко документи, свързани с Деня на Съединението - 6 септември 1885 година. Въпреки това черноморският град има съществено значение за този исторически акт поради факта, че именно тук официално е оповестено Съединението на България. Това разказва Донка Николова - началник на Архива.

По това време княз Александър Батенберг е в летния си дворец Сандрово, днешен "Евксиноград". Той се запознава със събитията от телеграма, взема решение да подкрепи въстаниците и приема да стане княз на Обединена България. Около 15 часа на шести септември от балкона на Телеграфо-пощенската станция във Варна пред събралото се множество князът оповестява събитията в Пловдив и подкрепата си за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 

Брате!

Вчера ний тука имахме твърде важни известия, известия съвършено ненадейни за мен и за много още, известия радостни, но и нелишени от мъчнотии и опасности, известия такива, каквито рядко в живота си слуша човек.

Беше часът около четири подир пладне, когато ми дойде иконом Енчо, и ми каза, че съединението на Южна България със Северна било провъзгласено в Пловдив, че Румелийското правителство било свалено, а българският княз признат за княз и на Южна България, и че князът бил на телеграфната станция, отдето правел разпореждания, и че за днес щял да тръгне оттука. Смаян останах от тия новини. Видяха ми се по своята важност и ненадеждност толкоз маловерни, дето казах на иконома троснато, че подобни лъжи нямат си мястото. Но пред уверенията на иконома, че всичко казано от него е действително, разтреперан от душевно вълнение, взех си тогата и отидох на телеграфната станция, пред която стояха около двеста души народ, и с любопитство гледаха на телеграфната станция. Качих се в станцията и влязох в стаята на началника на станцията, дето подир малко влезе Тъпчилещов, който ми каза накъсо няколко известия от този толкоз важен акт.

Подир малко пристигна и князът, който ми каза, че вчера подир като си направил банята, зел да отваря отправените нему телеграми, между които намерил и една от Пловдив, подписана от „Временното правителство“, с която му съобщаваше, че народът провъзгласил него за княз и го чакал да отиде в Пловдив. Смаян останах от това известие, ми каза князът. Затова побързал да слезе долу, попитал с телеграма кой е председател на това правителство, и след малко му съобщили, че такъв бил доктор Странски. Него прочее повикал на пловдивската телеграфна станция и поискал сведения от него за станалото. Странски ми отговори, каза князът, и сега ще ви донеса неговата телеграма, и замина, за да донесе телеграмата, и ми даде да прочета телеграмата, която съдържаше долу-горе следното. Около две хиляди народ от околностите днес се събра пред конака и провъзгласи, че Източна Румелия не съществува и признава за княз Негово Височество Българския княз за господар. Подир това извика народът господина Кръстевича и като му съобщи решението си, помоли го най-учтиво да влезе в приготвената за него кола, която замина за княжеската граница. Временното правителство, което се състави, повери военните сили на Източна Румелия на един български офицер майор Николаев, прекъсна телеграфическите отношения с Цариград, срина мостовете в Търново Сеймен, и назначи една депутация, която да съобщи на консулите на Великите сили в Пловдив решението на народа. Консулите приели депутацията радушно и са обещали да съобщят немедлено на правителствата си станалото (което и са направили, защото депешите им са минали оттук). Народът във всички градове в Южна България, продължаваше телеграмата, са посрещнали с възторг станалото в Пловдив и провъзгласили за княз на Южна България княза и го очаквали. Като получил тази телеграма, князът отговорил на Странски, че приема решението на народа и ще тръгне за Пловдив. На това, приложил князът, аз тази вечер тръгвам и вярвам, че в неделя ще бъда в Пловдив, за да съм и там княз или кой знае где, ако предварят и нахлуят по-напред турските войски в Източна Румелия. Жално ми беше на княза, че нашите войски не бяха приготвени и разпоредени така, щото начаса да навлязат в Южна България. И така аз бях вече уверен, че съединението на двете Българии - южна и северна - е провъзгласено и че княз на тази съединена България е българский княз, който приел решението на народа и тръгва към Пловдив. Прекръстих се като чух тия известия от устата на българския вожд, прекръсти се и той и се целунахме.

Князът телеграфирал на императора за станалото, и поискал покровителството му. В същото време заповядал на войските да потеглят за южна България. Като пристигне в Пловдив ще издаде манифест и ще съобщи на Великите сили за станалото, че той прие решението на народа в Южна България, и пред тях ще гарантира живота, имота и честта на мюсюлманското население и на другите жители, ще изкаже, че признава сюзеринитета на Султана, и ще го помоли да припознае извършеното дело. Забравих да ти кажа, че Странски телеграфира как тишината в Южна България не е нарушена.

Около часа пет князът бе свършил работата си в телеграфната станция и потегли да си отиде. В това време пред телеграфната станция се беше събрал чудо народ, който като видя князът да излиза от станцията, посрещна го с продължително урра! Като се обърна към събрания народ, князът каза, че се надява как той – народът – ще служи като резервна войска, за да запази тишината на мястото. Едно гръмогласно урра посрещна думите му. И той тръгна за манастира.

Тъй като князът прие да тръгне на десет часа, аз слязох на станцията към девет. Сравнително малко народ намерих там, но колкото часовниковата стрелка наближаваше към десет часа, народът се събираше около станцията, така че около десет часа всичкото място пред станцията, вътре и вън, беше пълно. Игла ако хвърлеше, нямаше где да падне. Уратата бяха захванати преди да стигне Князът, но като пристигна, то беше неописан ентусиазъм, уратата не се свършваха, сякаш че всичкият народ дето беше събран на станцията, имаше едно гърло и един глас, и непрекъсната викаше "Да живее князът". Той искаше да говори, но нямаше кой да слуша. Подир усилени покани за тишина, уратата се пресекоха и князът каза: „Отечеството ме призовава и аз отивам, вярвам, че вие ще служите като резерви!“ Едно общо ура посрещна думите на княза, и народът се спусна да дигне на ръце княза. Трогателни, тържествени и величествени минути, минути, в които човек смъртта счита за играчка. Аз не знаех нито какво правя, нито где се намирам. Князът влезе във вагона си, подир като се целуна няколко пъти с мен. Подир малко му донесоха телеграми, които като поразгледа, каза, че в София, както и в Търново станали митинги. На десет часа точно тренът засвири, князът се прекръсти и локомотивът тръгна, и замина посред непрекъснати урра. Пропуснах да ти кажа, че приморският полк ще тръгне за сливенско. Приморският полк казват на войската, която се намира във Варна.

Сега да ти кажа слуховете, които се носят из Варна. Казва се, че станалото в Пловдив било отдавна скроено, но че в Пловдив са побързали. Определено било да стане това на 20 текущий. Говори се още, че руският агент имал още известие на 5-ти още какво има да става в Пловдив, че агентите на силите в София като се научили за революцията в Пловдив, събрали се и били на съвещание, и натоварили своя доайен - гръцкия агент, да попита чрез министър Цанков княза, да не би станалото в Пловдив да е руска маневра, скроена с цел да компрометира княза, и че князът, попитан действително, отговорил, че пловдивското произшествие има чисто народен характер, и че той не го смята скроено от вънкашна сила против него. Князът имал намерение и от Пловдив да даде такъв характер на пловдивското движение в представянията си до другите сили.

Временното правителство в Пловдив, както се научих днес, състояло се от Странски, Янкулов, Гешов и Хаканов като регенти, като действали в името на княза, а Захари Стоянов бил имал място на главен управител. Бюрото в софийския митинг състояло се от Славейков, Греков и Манаров с Петков като секретар. Това са знакове, че партиите млъкнуват. Дано да млъкнат за всякога и да въодушеви всички една мисъл – благото и обединението на народа, и едно чувство – любовта към княза и Отечеството. Защото всичко се намира в опасност и можем всичко да загубим.

Господ да благослови започнатото дело, да подкрепи княза и народа, и да видим обединеното дело свършено, и припознато от силните на света.

Какви ли страхове теглят нашите в Бургас. Господ да ги насърчи и пази.

Целувам те

Варна

Симеон

7 септември 1885

ЦДА, Ф. 700К, оп. 1, а.е. 23. (Семеен фонд Георгиеви, Евлоги и Христо (1819–1897))

Във Варненския архив се съхраняват четири документа, отразяващи събитията по Съединението. Три от тях са от личния архив на революционера Отон Иванов: две писма, разменяни между него и Георги Илчев, и бележки на Георги В. Илчев за събитията в Панагюрище през септември 1885 година.

Четвъртият документ съдържа спомени на д-р Анастасия Головина, написани през 1925 година по повод 40-годишнината от Съединението - "Малко спомени за нашето славно минало". Д-р Головина е съпруга на Александър Фьодорович Головин и негова помощница, когато е назначен за директор на Бюрото за кореспонденция и секретар на политическия кабинет и канцеларията на княз Александър I Батенберг.