Лесна работа: Разходка с куче

Който има куче – знае. Всеки следващ ден е по-вълнуващ от предишния.

Започва така. Рано, преди изгрев слънце някой се опитва да ме избута от леглото, след като цяла нощ е полагал неистови усилия да ми внуши, че мястото ми е на земята, докато неговото е тук – горе: да се шири на два персона по диагонал и царствено да изпъва лапички. То, милото, отдавна се опитва да ми обясни правилата на този дом, но аз съм си твърдоглава. Както и да е, преди да падна от леглото, жизнерадостната атмосфера ме поглъща напълно. Скачане, лай, кучешки целувки и всички екстри, които вървят с тях.

Добре де, добре. Ставам. Бързо си вземам душ и дисциплинирано се строявам до вратата за излизане. Да, обаче настроението на сладурчето се е променило. То демонстративно се пльосва върху леглото, отправя ми най-невинния поглед и бавно притваря очи, готово за втори сън. Аз отвръщам с любезна покана за разходка, продължавам с опит за строги и напълно безрезултатни команди и накрая преминавам към горещи молби.

- Моля ти се, миличко! Нали искаше да излезеш на разходка? Нали бързаше? Хайде да вървим. Много те моля!

Половин час по-късно, точно преди да получа нервен срив, домашният ми любимец царствено излиза от стаята, прави няколко парадни обиколки на коридора и лениво се просва в краката ми. После размисля, вероятно мотивиран от обещанието за вкусна закуска след разходката, и бавно вдига лапичка, за да му сложа каишката. Браво, най-прекасно кученце на света! Благодаря ти, че си тъй послушно и любезно!

Още не сме тръгнали, а вече съм изтощена.

Излизаме. Кучето ми оглася улицата с весел лай и се втурва към младеж, който носи шест кафета. Грешка! Носеше шест кафета допреди да се стресира от летящата насреща му пухена топка и да разлее част от безценната течност. Той намръщено се обръща към мен:

- Ама, моля ви се! Узаптете този звяр! Всеки ден едно и също. Кафето не може да стигне до колегите ми. /Впрочем, звярът е дванайсет килограма и изглежда като блага плюшена играчка. Дори у мравките не предизвиква страх. Но вместо да препоръчам на събеседника да си купи очила, аз кротичко отвръщам:

- Извинявайте. Кучето просто ви се радва.

- Те и колегите ми се радват, но не ме лаят.

Е, това вече е спорно. Сигурно не лаят, но може и да не му се радват чак толкова. Аз обаче нямам време да го осветля по темата, тъй като кучето ми рязко променя сферата си на интереси и се втурва с отдаденост да разравя някаква купчинка пръст.

До нас веднага изниква старец и държи сметка какво толкова усилено търси домашният ми любимец. Ами ако подкопае основите на сградата? На квартала само това му липсва: сгради, рухнали вследствие на кучешки своеволия и човешка небрежност. Тя и без това държавата се разпада, дай сега да унищожим и сградите.

Боже, ако кучето ми знае, че една плитка, невинно изкопана дупчица, може да повлече след себе си такива бедствия, да не кажем цял апокалипсис, вероятно ще се заключи у

дома, ще си поръчва всичко по интернет и никъде няма да мърда, докато не се убеди, че светът е в безопасност. Старецът настоява за отговор.

- Какво копае кучето?

- Трюфели, - отвръщам аз. – Копае за трюфели. Ще ставаме богати.

Как продължава разходката и забогатяваме ли от трюфели ще научите в следващото издание на рубриката „Лесна работа“.

Автор: Даниела Иванова