Точно преди 10 години в такава специалност влязох в Софийския университет към Центъра за източни езици и култури, беше нова специалност. Нарича се "Южна, Източна и Югоизточна Азия". Звучеше доста ново за времето си, съответно и така я избрах. Звучеше ми доста близко до интересите. Самата специалност покрива аспекти от езиците, културите на държавите от точно тези региони, при което най-първата ми страст беше към Япония. Впоследствие, обаче, в процеса на обучение научих повече неща за Виетнам, започнах да уча виетнамски като задължителен предмет, което ме отведе до това, че в последната ми година ни се предостави възможност на двама студенти да заминем на обмен за един семестър в град Ханой, столицата на Виетнам. Там много ми хареса и си казах, че ако искам да се върна там и да продължа да се занимавам с Виетнам като цяло, искам да кандидатствам отново, вече за обучение в самата страна за по-дълго време...
И това явно се случи, след като 4 години сте била там.
Да, точно така. През 2018 г. ме одобриха и заминах за град Хошимин (Сайгон), където записах специалност "Виетнамистика" (магистратура). Тя покрива по-широк спектър от изучаването на държавата, не просто езика. Минах и курс по виетнамски, след това и лекции. Не беше много лесно, но това ми даде шанс повече да се потопя и в образователната им система. Впоследствие се случи и ковид пандемията през 2020 година, което съвсем ме накара да бъда на място там, няма мърдане. Страната беше затворена и за туристи, и въобще за всякакви хора отвън...
Но можеше да се пътува вътре в страната...?
Да, точно, че в страната можеше да се пътува и всъщност това даде още по-голяма възможност човек да опознае страната в един много затворен облик. Тази година успях да се върна за 2 месеца и даже така ми стана мъчно и носталгично за годините, които бяха тогава, тъй като въпреки че имаха по-сериозни мерки за няколко седмици, като цяло всичко беше отворено и животът си течеше постарому, което ми даде възможност да направя запознанства и с виетнамски приятели, с други чуждестранни студенти, хора, които бяха там или учеха.
Как започнахте с фотографията? Това е специален проект, който показва любовта и привързаността Ви към тази страна.
От малка се занимавам с фотография. Снимам просто за удоволствие. Впоследствие още при първото ми пътуване имах доста снимков материал. Това отключи идеята да направим малка изложба в рамките на един студентски фестивал, докато все още бях студент. Това беше през 2017 година и тогава за първи път видях снимките си на стена, изложени, което допълнително ме запали и ми даде идеята защо пък да не се задълбоча в тази насока. Години по-късно продължих да развивам техника на снимане и повече да се интересувам от похвати. Докато бях във Виетнам, открих и един фотоклуб с други любители фотографи, с които обменяхме идеи и заедно направихме една групова изложба там, което допълнително ми даде още един устрем да продължа да се развивам и така да си избирам снимките, и да искам да казвам нещо с тях.
Какво казвате тук в тази изложба? Много неща предполагам, защото Вие сте била в Сайгон. Знам, че това е огромен мегаполис, но сигурна съм, че Виетнам има и друга страна.
Точно това иска да каже и изложбата, тя разглежда тези две страни на многоликия Виетнам. Конусовидни шапки, най-познатите дори и на българите туристи и други предмети, но това, което показва, не е просто околната страна на града или природните забележителности. Опитва се да съчетае съвременния облик с най-традиционни нишки на техния бит, на техните легенди, на литературни произведения също така, вече и в по-съвременен вариант. Политически идеологии също, това е в една от основните снимки.
Какви други сюжети ще открием тук?
Сюжети от ежедневието на хората, особено в града. Почти всеки втори виетнамец се занимава с някакъв малък бизнес. Една от композициите засяга и темата за това колко важен е пазарът и до ден днешен за виетнамския бит и кухня дори: там например пресните съставки са едно от най-важните неща за направата на най-добрите им известни ястия.
Кои са те?
Ами това със сигурност всички го знаят, супата "Фъ" ("Фо"). Това е телешки бульон с оризови спагети. Общо взето така се приготвя, но супата "Фъ" далеч не е единствената супа, която е позната. Може да се каже, че всяка провинция има собствен специалитет. Супа с нудли, естествено, ястия с ориз и десерти, направени с оризово брашно. За храна мога да говоря безкрайно...
Какво не знаем за виетнамците? Какво има под тази конусовидна шапка или отвъд нея?
Виетнам е познат на българите и на цял свят, обикновено първата асоциация е с военните конфликти, които са продължили години и до ден днешен този облик много силно присъства в съзнанията ни, но това, което се случва днес под конусовидната шапка, е, че тези неща сякаш са отдавна загърбени. Сега по-скоро се гледа в настоящето и в бъдещото развитие. Виетнамците се стремят да оставят миналото зад себе си и да се развиват в тенденциите на днешния свят.
А защо заглавието на изложбата е точно "Простор по виетнамски"? Предполагам, че нямате предвид само географията, може би простор за душата?
Тази дума я избрахме първо като игра на думи. Обмисляхме как можем да говорим за свободното или по-скоро несвободното пространство във Виетнам. Как всъщност всеки търси този простор и по някакъв начин го намира. Но другата игра на думи е просторът, където си простираме дрехите. Те, например, са доста видими по улиците навсякъде. И имаше една такава снимка. Простори за дрехи могат да се видят навсякъде, от всеки прозорец. Общо взето и на нас ни е позната тази гледка.
Имате и една книга, която е в един екземпляр. Малко по-рано е правена лично от Вас.
Тази книга - фотоалбум направих към края на годината, когато се върнах от Виетнам през 2021-ва. Направих я, първо защото вече беше студено време, исках да направя нещо като за края на годината, да си сътворя нещо, което да си е само мое. Все още ми беше много прясно завръщането, доста трудно приех да се върна от Виетнам в България тогава. Донякъде го направих и заради това да обобщя всичките моменти от предишни години на хартия за себе си.
Какво най-много Ви липсва от Виетнам?
Най-много ми липсва да следвам това по-неглижиращо ежедневие, което повечето виетнамци следват, въпреки че и те са много заети, много забързани постоянно, но в същото време винаги намират време за приятел, намират време за разходка, да седнат и просто да починат за малко. Могат да пътуват един час с мотор, но после пак със сигурност ще има време за разговори, за събиране със семейството дори...
Това е друга философия за живота май?
Да, всъщност това нещо, което може би и в България го е имало, но някак си с развитието на света забравяме за тези неща, а там се случва донякъде. И там хората разглеждат вече тази промяна, но в същото време климатът, храната, някакви неща, които за тях са силни белези за начин на живот и за идентичност, те ги съхраняват и поддържат.
Можете ли да кажете нещо на виетнамски? Може би някакъв стих или мисъл.
Обикновено хората ме питат как е "здравей" на виетнамски, така че сега ще започна с по-проста дума. "Xin chào" е здравей на виетнамски. Бих споделила и това изречение, което се ползваше като мото по време на локдауна: "Стой спокойно, където си".
Целия разговор на Светлана Вълкова с Даяна Иванова чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
Наближава третото издание на Emergence Art Fest. Събитието тази година е с обогатена концепция, с повече музикални изпълнения и с представяне на постановката на театър "Калейдоскоп". Третото издание на фестивала представя над 35 нови изгряващи творци от 14 града - художници, фотографи, режисьори, писатели, музиканти, творци с ръчно изработени..
Интервю със Sonny Sandoval (P.O.D.) За по – малко от три месеца билетите за концерта на GODSMACK свършиха. Американската банда избра да започне европейското си турне от България на 22 март, като заедно с тях ще видим сънародници им от P.O.D. и DROWNING POOL. Sonny Sandoval, лидерът на P.O.D., даде специално интервю за българските фенове на..
Две седмици прекарва в Мароко пътешественичката Стела Колева. Тя описва всичко, което я впечатлява там, в своя блог, и разказа част от интересните си моменти за предаването "Хоризонти" по Радио Варна. Маракеш, Казабланка и Рабат са градовете, които посещава Стела Колева. Тя обаче определи като "истинска сензация" един от тях - Рабат. Това е бижуто..
Пораждат се съмнения, че има политическо влияние върху прокуратурата след активирането й с искането от Конституционния съд да предостави всички документи по делото за законността на вота за 51-вото Народно събрание. Действията й може да са в интерес на управляващото мнозинство. Това мнение изказа политологът Теодор Славев от Българския институт за правни..
Интервю с Lefteris Hatziandreou (BIO-CANCER) Само след дни гръцката траш дружина BIO-CANCER ще направи поредните си концерти в България. Разликата този път е, че те няма да са в София, както досега, а в противоположния край на страна. Във Варна на 14 март и в Бургас на 15 март. BIO-CANCER ще бъдат подкрепени от бургаските трашари THE OUTER..
Институциите да могат да разпознават риска за живота на една жена, жертва на домашно насилие, за да бъдат избегнати нови убийства, като това в Балчик. Това коментира Надежда Стойчева, клиничен психолог и съдиректор на фондация „Асоциация Анимус" в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Тя посочи, че според сега действащия Закон за защита от домашно..
Едно от най-запазените от човешката активност места по света е Френска Полинезия. Безкрайно сини лагуни, уникален подводен живот, опазване на природата до съвършество. Това сподели българският пътешественик Динко Николов в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти". Той измина над 77 хил. км. с 22 самолетни полета за около 60 дни, за да посети..