Точно преди 10 години в такава специалност влязох в Софийския университет към Центъра за източни езици и култури, беше нова специалност. Нарича се "Южна, Източна и Югоизточна Азия". Звучеше доста ново за времето си, съответно и така я избрах. Звучеше ми доста близко до интересите. Самата специалност покрива аспекти от езиците, културите на държавите от точно тези региони, при което най-първата ми страст беше към Япония. Впоследствие, обаче, в процеса на обучение научих повече неща за Виетнам, започнах да уча виетнамски като задължителен предмет, което ме отведе до това, че в последната ми година ни се предостави възможност на двама студенти да заминем на обмен за един семестър в град Ханой, столицата на Виетнам. Там много ми хареса и си казах, че ако искам да се върна там и да продължа да се занимавам с Виетнам като цяло, искам да кандидатствам отново, вече за обучение в самата страна за по-дълго време...
И това явно се случи, след като 4 години сте била там.
Да, точно така. През 2018 г. ме одобриха и заминах за град Хошимин (Сайгон), където записах специалност "Виетнамистика" (магистратура). Тя покрива по-широк спектър от изучаването на държавата, не просто езика. Минах и курс по виетнамски, след това и лекции. Не беше много лесно, но това ми даде шанс повече да се потопя и в образователната им система. Впоследствие се случи и ковид пандемията през 2020 година, което съвсем ме накара да бъда на място там, няма мърдане. Страната беше затворена и за туристи, и въобще за всякакви хора отвън...
Но можеше да се пътува вътре в страната...?
Да, точно, че в страната можеше да се пътува и всъщност това даде още по-голяма възможност човек да опознае страната в един много затворен облик. Тази година успях да се върна за 2 месеца и даже така ми стана мъчно и носталгично за годините, които бяха тогава, тъй като въпреки че имаха по-сериозни мерки за няколко седмици, като цяло всичко беше отворено и животът си течеше постарому, което ми даде възможност да направя запознанства и с виетнамски приятели, с други чуждестранни студенти, хора, които бяха там или учеха.
Как започнахте с фотографията? Това е специален проект, който показва любовта и привързаността Ви към тази страна.
От малка се занимавам с фотография. Снимам просто за удоволствие. Впоследствие още при първото ми пътуване имах доста снимков материал. Това отключи идеята да направим малка изложба в рамките на един студентски фестивал, докато все още бях студент. Това беше през 2017 година и тогава за първи път видях снимките си на стена, изложени, което допълнително ме запали и ми даде идеята защо пък да не се задълбоча в тази насока. Години по-късно продължих да развивам техника на снимане и повече да се интересувам от похвати. Докато бях във Виетнам, открих и един фотоклуб с други любители фотографи, с които обменяхме идеи и заедно направихме една групова изложба там, което допълнително ми даде още един устрем да продължа да се развивам и така да си избирам снимките, и да искам да казвам нещо с тях.
Какво казвате тук в тази изложба? Много неща предполагам, защото Вие сте била в Сайгон. Знам, че това е огромен мегаполис, но сигурна съм, че Виетнам има и друга страна.
Точно това иска да каже и изложбата, тя разглежда тези две страни на многоликия Виетнам. Конусовидни шапки, най-познатите дори и на българите туристи и други предмети, но това, което показва, не е просто околната страна на града или природните забележителности. Опитва се да съчетае съвременния облик с най-традиционни нишки на техния бит, на техните легенди, на литературни произведения също така, вече и в по-съвременен вариант. Политически идеологии също, това е в една от основните снимки.
Какви други сюжети ще открием тук?
Сюжети от ежедневието на хората, особено в града. Почти всеки втори виетнамец се занимава с някакъв малък бизнес. Една от композициите засяга и темата за това колко важен е пазарът и до ден днешен за виетнамския бит и кухня дори: там например пресните съставки са едно от най-важните неща за направата на най-добрите им известни ястия.
Кои са те?
Ами това със сигурност всички го знаят, супата "Фъ" ("Фо"). Това е телешки бульон с оризови спагети. Общо взето така се приготвя, но супата "Фъ" далеч не е единствената супа, която е позната. Може да се каже, че всяка провинция има собствен специалитет. Супа с нудли, естествено, ястия с ориз и десерти, направени с оризово брашно. За храна мога да говоря безкрайно...
Какво не знаем за виетнамците? Какво има под тази конусовидна шапка или отвъд нея?
Виетнам е познат на българите и на цял свят, обикновено първата асоциация е с военните конфликти, които са продължили години и до ден днешен този облик много силно присъства в съзнанията ни, но това, което се случва днес под конусовидната шапка, е, че тези неща сякаш са отдавна загърбени. Сега по-скоро се гледа в настоящето и в бъдещото развитие. Виетнамците се стремят да оставят миналото зад себе си и да се развиват в тенденциите на днешния свят.
А защо заглавието на изложбата е точно "Простор по виетнамски"? Предполагам, че нямате предвид само географията, може би простор за душата?
Тази дума я избрахме първо като игра на думи. Обмисляхме как можем да говорим за свободното или по-скоро несвободното пространство във Виетнам. Как всъщност всеки търси този простор и по някакъв начин го намира. Но другата игра на думи е просторът, където си простираме дрехите. Те, например, са доста видими по улиците навсякъде. И имаше една такава снимка. Простори за дрехи могат да се видят навсякъде, от всеки прозорец. Общо взето и на нас ни е позната тази гледка.
Имате и една книга, която е в един екземпляр. Малко по-рано е правена лично от Вас.
Тази книга - фотоалбум направих към края на годината, когато се върнах от Виетнам през 2021-ва. Направих я, първо защото вече беше студено време, исках да направя нещо като за края на годината, да си сътворя нещо, което да си е само мое. Все още ми беше много прясно завръщането, доста трудно приех да се върна от Виетнам в България тогава. Донякъде го направих и заради това да обобщя всичките моменти от предишни години на хартия за себе си.
Какво най-много Ви липсва от Виетнам?
Най-много ми липсва да следвам това по-неглижиращо ежедневие, което повечето виетнамци следват, въпреки че и те са много заети, много забързани постоянно, но в същото време винаги намират време за приятел, намират време за разходка, да седнат и просто да починат за малко. Могат да пътуват един час с мотор, но после пак със сигурност ще има време за разговори, за събиране със семейството дори...
Това е друга философия за живота май?
Да, всъщност това нещо, което може би и в България го е имало, но някак си с развитието на света забравяме за тези неща, а там се случва донякъде. И там хората разглеждат вече тази промяна, но в същото време климатът, храната, някакви неща, които за тях са силни белези за начин на живот и за идентичност, те ги съхраняват и поддържат.
Можете ли да кажете нещо на виетнамски? Може би някакъв стих или мисъл.
Обикновено хората ме питат как е "здравей" на виетнамски, така че сега ще започна с по-проста дума. "Xin chào" е здравей на виетнамски. Бих споделила и това изречение, което се ползваше като мото по време на локдауна: "Стой спокойно, където си".
Целия разговор на Светлана Вълкова с Даяна Иванова чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
Галин Ненов се занимава с бийтбокс от 17 години. Познат под псевдонима KillaBee, той е двукратен национален шампион на България. През годините е участвал в различни проекти - от народна музика, през хип-хоп и дръм енд бейс, до джаз. През последните няколко години участва на фестивалите Varna Jazz Days, RADAR, Varna July Fest, а миналата година..
Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..
Възможно е във вторник депутатите от парламентарната група на ДПС-ДПС да обявят официал но, че излизат от управлението. Това каза в предаването на Радио Варна „Позиция“ политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него обаче липсата на подкрепа от партията на Доган няма да се отрази върху стабилността на..
Звездите на Мишлен се смятат за отличителен белег на изискани ястия от най-добрите готвачи в света. Не са лесни за получаване и се дават на най-добрите ресторанти. Само на 26 години, но вече с Мишлен звезда е Карлос Касияс. Братовчед на известния испански вратар от близкото минало Икер Касияс, Карлос се изявява на полето на кулинарията..
Интервю с Барфоломей и Монах Борута (ПАТРИАРХЬ, екс-БАТЮШКА) След като разделиха БАТЮШКА на две и продължиха в паралелни посоки, музикантите на страната на Барфоломей се преименуваха на ПАТРИАРХЬ. През миналата година, дойдоха у нас и представиха първия си албум под това име „Господи“. Само четири месеца по-късно, през януари ПАТРИАРХЬ издадоха..
Името на Михаела Аройо нашумя през 2024 г., когато представи проекта "Сънувам на български", изследващ идентичността на българската диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на 5 години в рамките на 16 пътувания варненската фотографка посещава над 60 населени места в Молдова и Украйна с преобладаващо българско население,..
През януари миналата година от Община Варна обявиха, че заедно с Министерството на икономиката и индустрията ще създадат съвместно инвестиционно звено , което ще работи за привличане на стратегически инвеститори в града. От Радио Варна решихме да проверим докъде стигна идеята и има ли вече реално работещо инвестиционно звено във Варна...