Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даяна Иванова: Виетнамците са постоянно забързани, но винаги намират време за приятел, за разходка, за почивка...

Фотоизложбата "Простор по виетнамски" е подредена до 22 август в пространството за култура и обучение "Аморфа" на ул. "Драган Цанков" 10 във Варна. Неин автор е виетнамистът Даяна Иванова, куратор е фотографът Михаела Аройо. Експозицията е част от обучителната програма на Фондация "Аморфа", която има за цел да подбере с конкурс младежи на възраст 15 -18 и 19 - 26 години. 
С автора на изложбата "Простор по виетнамски", Даяна Иванова, разговаря Светлана Вълкова:

Откъде тръгна идеята да се занимавате с тази специалност?

Точно преди 10 години в такава специалност влязох в Софийския университет към Центъра за източни езици и култури, беше нова специалност. Нарича се "Южна, Източна и Югоизточна Азия". Звучеше доста ново за времето си, съответно и така я избрах. Звучеше ми доста близко до интересите. Самата специалност покрива аспекти от езиците, културите на държавите от точно тези региони, при което най-първата ми страст беше към Япония. Впоследствие, обаче, в процеса на обучение научих повече неща за Виетнам, започнах да уча виетнамски като задължителен предмет, което ме отведе до това, че в последната ми година ни се предостави възможност на двама студенти да заминем на обмен за един семестър в град Ханой, столицата на Виетнам. Там много ми хареса и си казах, че ако искам да се върна там и да продължа да се занимавам с Виетнам като цяло, искам да кандидатствам отново, вече за обучение в самата страна за по-дълго време...

И това явно се случи, след като 4 години сте била там.

Да, точно така. През 2018 г. ме одобриха и заминах за град Хошимин (Сайгон), където записах специалност "Виетнамистика" (магистратура). Тя покрива по-широк спектър от изучаването на държавата, не просто езика. Минах и курс по виетнамски, след това и лекции. Не беше много лесно, но това ми даде шанс повече да се потопя и в образователната им система. Впоследствие се случи и ковид пандемията през 2020 година, което съвсем ме накара да бъда на място там, няма мърдане. Страната беше затворена и за туристи, и въобще за всякакви хора отвън...




Но можеше да се пътува вътре в страната...?

Да, точно, че в страната можеше да се пътува и всъщност това даде още по-голяма възможност човек да опознае страната в един много затворен облик. Тази година успях да се върна за 2 месеца и даже така ми стана мъчно и носталгично за годините, които бяха тогава, тъй като въпреки че имаха по-сериозни мерки за няколко седмици, като цяло всичко беше отворено и животът си течеше постарому, което ми даде възможност да направя запознанства и с виетнамски приятели, с други чуждестранни студенти, хора, които бяха там или учеха.

Как започнахте с фотографията? Това е специален проект, който показва любовта и привързаността Ви към тази страна.

От малка се занимавам с фотография. Снимам просто за удоволствие. Впоследствие още при първото ми пътуване имах доста снимков материал. Това отключи идеята да направим малка изложба в рамките на един студентски фестивал, докато все още бях студент. Това беше през 2017 година и тогава за първи път видях снимките си на стена, изложени, което допълнително ме запали и ми даде идеята защо пък да не се задълбоча в тази насока. Години по-късно продължих да развивам техника на снимане и повече да се интересувам от похвати. Докато бях във Виетнам, открих и един фотоклуб с други любители фотографи, с които обменяхме идеи и заедно направихме една групова изложба там, което допълнително ми даде още един устрем да продължа да се развивам и така да си избирам снимките, и да искам да казвам нещо с тях.




Какво казвате тук в тази изложба? Много неща предполагам, защото Вие сте била в Сайгон. Знам, че това е огромен мегаполис, но сигурна съм, че Виетнам има и друга страна.

Точно това иска да каже и изложбата, тя разглежда тези две страни на многоликия Виетнам. Конусовидни шапки, най-познатите дори и на българите туристи и други предмети, но това, което показва, не е просто околната страна на града или природните забележителности. Опитва се да съчетае съвременния облик с най-традиционни нишки на техния бит, на техните легенди, на литературни произведения също така, вече и в по-съвременен вариант. Политически идеологии също, това е в една от основните снимки.

Какви други сюжети ще открием тук?

Сюжети от ежедневието на хората, особено в града. Почти всеки втори виетнамец се занимава с някакъв малък бизнес. Една от композициите засяга и темата за това колко важен е пазарът и до ден днешен за виетнамския бит и кухня дори: там например пресните съставки са едно от най-важните неща за направата на най-добрите им известни ястия.

Кои са те?

Ами това със сигурност всички го знаят, супата "Фъ" ("Фо"). Това е телешки бульон с оризови спагети. Общо взето така се приготвя, но супата "Фъ" далеч не е единствената супа, която е позната. Може да се каже, че всяка провинция има собствен специалитет. Супа с нудли, естествено, ястия с ориз и десерти, направени с оризово брашно. За храна мога да говоря безкрайно...

Какво не знаем за виетнамците? Какво има под тази конусовидна шапка или отвъд нея?

Виетнам е познат на българите и на цял свят, обикновено първата асоциация е с военните конфликти, които са продължили години и до ден днешен този облик много силно присъства в съзнанията ни, но това, което се случва днес под конусовидната шапка, е, че тези неща сякаш са отдавна загърбени. Сега по-скоро се гледа в настоящето и в бъдещото развитие. Виетнамците се стремят да оставят миналото зад себе си и да се развиват в тенденциите на днешния свят.




А защо заглавието на изложбата е точно "Простор по виетнамски"? Предполагам, че нямате предвид само географията, може би простор за душата?

Тази дума я избрахме първо като игра на думи. Обмисляхме как можем да говорим за свободното или по-скоро несвободното пространство във Виетнам. Как всъщност всеки търси този простор и по някакъв начин го намира. Но другата игра на думи е просторът, където си простираме дрехите. Те, например, са доста видими по улиците навсякъде. И имаше една такава снимка. Простори за дрехи могат да се видят навсякъде, от всеки прозорец. Общо взето и на нас ни е позната тази гледка.

Имате и една книга, която е в един екземпляр. Малко по-рано е правена лично от Вас.

Тази книга - фотоалбум направих към края на годината, когато се върнах от Виетнам през 2021-ва. Направих я, първо защото вече беше студено време, исках да направя нещо като за края на годината, да си сътворя нещо, което да си е само мое. Все още ми беше много прясно завръщането, доста трудно приех да се върна от Виетнам в България тогава. Донякъде го направих и заради това да обобщя всичките моменти от предишни години на хартия за себе си.

Какво най-много Ви липсва от Виетнам?

Най-много ми липсва да следвам това по-неглижиращо ежедневие, което повечето виетнамци следват, въпреки че и те са много заети, много забързани постоянно, но в същото време винаги намират време за приятел, намират време за разходка, да седнат и просто да починат за малко. Могат да пътуват един час с мотор, но после пак със сигурност ще има време за разговори, за събиране със семейството дори...




Това е друга философия за живота май?

Да, всъщност това нещо, което може би и в България го е имало, но някак си с развитието на света забравяме за тези неща, а там се случва донякъде. И там хората разглеждат вече тази промяна, но в същото време климатът, храната, някакви неща, които за тях са силни белези за начин на живот и за идентичност, те ги съхраняват и поддържат.

Можете ли да кажете нещо на виетнамски? Може би някакъв стих или мисъл.

Обикновено хората ме питат как е "здравей" на виетнамски, така че сега ще започна с по-проста дума. "Xin chào" е здравей на виетнамски. Бих споделила и това изречение, което се ползваше като мото по време на локдауна: "Стой спокойно, където си".


Целия разговор на Светлана Вълкова с Даяна Иванова чуйте в звуковия файл в началото на публикацията. 




Даяна Иванова живее във виетнамските градовe Ханой и Хо Ши Мин и в продължение на 4 години ги документира. По време на ковид пандемията и взетите мерки за временна изолация на Виетнам тя преоткрива предизвикателството на заснемането на виетнамския град такъв, какъвто тя го вижда.
Даяна има магистърска степен в направление социология, антропология и науки за културата – „Южна, Източна и Югоизточна Азия“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира няколко месеца в Ханой (2016-2017 г.) и завършва магистратура „Виетнамистика“ в гр. Хо Ши Мин (2018-2021 г.).
Във Виетнам се присъединява към колектива и фоторазходките на The Southern Photo Club. След връщането си в България продължава да задълбочава интересите си в интердисциплинарни посоки и намира още съмишленици, с които обикаля и снима родния град София, обединени под името фотоклуб „Еделвайс”. Показвала е свои снимки на самостоятелна изложба „Виетнам – фотографии и разпилени мисли” (София, 2017), „Saigon Mono” (групова изложба, Хошимин, 2020), „ТЛЕН” (фотоколажна изложба, Враца, 2022), „Люлин през обективите” (групова изложба, София, 2023). Към момента е докторант и младши изследовател в Центъра за източни езици и култури към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където разработва обучителен модул „Виетнам“.
Даяна Иванова е гостуващ лектор в направление „Книги – Виетнам“ в „Аморфа Академия за млади посланици на културата – 2024, издание „Европа-Азия: Книги, Кино, Културна дипломация на Източна и Югоизточна Азия“.




По публикацията работи: стажант-редактор Елена Атанасова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

EMERGENCE ART FEST с трето издание

Наближава третото издание на Emergence Art Fest. Събитието тази година е с обогатена концепция, с повече музикални изпълнения и с представяне на постановката на театър "Калейдоскоп".  Третото издание на фестивала представя над 35 нови изгряващи творци от 14 града - художници, фотографи, режисьори, писатели, музиканти, творци с ръчно изработени..

публикувано на 14.03.25 в 08:30

Sonny Sandoval (P.O.D.): Не се продавайте!

Интервю със Sonny Sandoval (P.O.D.) За по – малко от три месеца билетите за концерта на GODSMACK свършиха. Американската банда избра да започне европейското си турне от България на 22 март, като заедно с тях ще видим сънародници им от P.O.D. и DROWNING POOL. Sonny Sandoval, лидерът на P.O.D., даде специално интервю за българските фенове на..

публикувано на 14.03.25 в 07:20

Пътешественичката Стела Колева: Най-голямото богатство на Мароко са хората

Две седмици прекарва в Мароко пътешественичката Стела Колева. Тя описва всичко, което я впечатлява там, в своя блог, и разказа част от интересните си моменти за предаването "Хоризонти" по Радио Варна.  Маракеш, Казабланка и Рабат са градовете, които посещава Стела Колева. Тя обаче определи като "истинска сензация" един от тях - Рабат. Това е бижуто..

публикувано на 13.03.25 в 08:00
Теодор Славев

Теодор Славев за казуса с вота: Прокуратурата действа в интерес на управляващите

Пораждат се съмнения, че има политическо влияние върху прокуратурата след активирането й с искането от Конституционния съд да предостави всички документи по делото за законността на вота за 51-вото Народно събрание. Действията й може да са в интерес на управляващото мнозинство. Това мнение изказа политологът Теодор Славев от Българския институт за правни..

публикувано на 12.03.25 в 08:25

Lefteris Hatziandreou (BIO-CANCER): Живеем на Балканите. Няма как да сме единни

Интервю с Lefteris Hatziandreou (BIO-CANCER) Само след дни гръцката траш дружина BIO-CANCER ще направи поредните си концерти в България. Разликата този път е, че те няма да са в София, както досега, а в противоположния край на страна. Във Варна на 14 март и в Бургас на 15 март. BIO-CANCER ще бъдат подкрепени от бургаските трашари THE OUTER..

публикувано на 12.03.25 в 08:05
Снимка: Фондация „Асоциация Анимус“

Експерт: С термина "битов скандал" се омаловажава домашното насилие

Институциите да могат да разпознават риска за живота на една жена, жертва на домашно насилие, за да бъдат избегнати нови убийства, като това в Балчик. Това коментира Надежда Стойчева, клиничен психолог и  съдиректор на фондация „Асоциация Анимус" в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Тя посочи, че според сега действащия Закон за защита от домашно..

публикувано на 11.03.25 в 08:00

Френска Полинезия - там, където природата е над всичко

Едно от най-запазените от човешката активност места по света е Френска Полинезия. Безкрайно сини лагуни, уникален подводен живот, опазване на природата до съвършество. Това сподели българският пътешественик Динко Николов в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти".  Той измина над 77 хил. км. с 22 самолетни полета за около 60 дни, за да посети..

публикувано на 10.03.25 в 08:20