Kап. II ранг Николай Данаилов: Ще работя още по-упорито за това Варна да се устрои като един международен морски център

Тази вечер на официална церемония със званието "почетен гражданин" на Варна ще бъде удостоен кап. II ранг Николай Данаилов, първият командир на научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Под негово командване корабът завършва успешно два полярни плавания до Антарктида, в рамките, на които освен научноизследователска дейност, екипажите извършват и успешни спасителни операции. Кап. Данаилов се удостоява със званието за неговите безспорни усилия и постигнати ярки резултати в развитието на военноморското, морското и посланическото дело в нашия град.

Вие сте един от шестимата почетни граждани. Смея да твърдя, че нямаше никакви забележки по вашата кандидатура. Какво означава за Вас това да си „почетен граждани на Варна“?

Първо искам да изкажа огромна благодарност към цялата общественост, която застана зад тази моя кандидатура. Наистина бях приятно изненадан и съм изключително горд, че съм подкрепен от доста от варненската общественост. Изпитвам гордост, но и в същото време голяма отговорност, тъй като Варна е град - морска столица на нашата мила Република България, и това само по себе си носи доста отговорности, които оттук нататък, получавайки този почетен приз, ме задължават да работя още по-упорито за това Варна да се устрои като един международен морски център, дори и на Балканите. Но пък и се радвам, че и във външнополитически план ще има добро развитие по отношение на това Варна да бъде развита и опозната добре в Република Аржентина и Южна Америка.

Когато слязохте на брега на ледения континент, кое е най-зашеметяващото впечатление от Антарктида? Тишината? Ледовете? Пингвините?

Континентът диша. Той постоянно се движи. Ледът, който е във водата, издава един много интересен звук. Въздухът, който е в тези ледени късове, които са във водата, е въздух, който е компресиран в продължение на хиляди години и като се освобождава, целият залив е огласен от един много интересен звук.

Записан е от БНР.

Марина Великова със своята фото изложба, подкрепена с аудио записи, наистина е хванала тези звуци и смея да твърдя, че континентът настина е жив. Стъпването на Ливингстън е едно вдъхновение, което допълнително пленява със своята необятност и със своята, от една страна пустота, от друга страна  - пълнота - с пейзажа, който се вижда.

Защото това никъде другаде не може да се види. То е уникално.

Така е. Това е недокосната природа и отново твърдя - изключително чиста, запазена и недостъпна за по-голямата част от човечеството, което ни прави уникални като нация, за това че имаме право да работим и на извършваме научни изследвания на ледения континент.

През пролива Дрейк как беше? Вярно ли е, че там всички ставали рязко вярващи?

Да, така е, наистина. Преди подхода към Дрейк, всеки вътрешно в себе си отправи някаква молитва. Може би... Не знам. Но с добро планиране и с подкрепата както и на колегите от военноморските сили на Република Аржентина, преминахме през Дрейк в сравнително спокойни води. Под спокойни води може да разбирате вятър от порядъка на 20, 25 метра в секунда и вълни от порядъка на 3,4 метра.

Чуйте повече в интервюто на Даниела Стойнова с кап. II ранг Николай Данаилов: