Oscar Dronjak (HAMMERFALL): Ние бяхме там!

Интервю с Oscar Dronjak (HAMMERFALL)

През август шведските хеви метъл маниаци HAMMERFALL ще издадат 13-тия си студен албум „Avenge the Fallen”. Преди това обаче групата ще участва и на фестивала в село Могилово – „Midalidare – Rock In The Wine Valley” (12-14 юли). Oscar Dronjak, китарист, основател и основен композитор на HAMMERFALL даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Oscar Dronjak (HAMMERFALL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 1.07.2024 година.

От другата страна - Привет, Oscar, последствията от локдауните останаха ли далеч зад Вас?

Oscar Dronjak - Първо, благодаря за това интервю. Не ни се случва често да свирим в България. Всъщност няма значение колко пъти сме били. Наистина имаме няколко турнета, които минаха и през вашата страна. По принцип постоянно сме на път. Всеки концерт е от значение, но понякога ни се иска да сме си вкъщи. И да се върна на въпроса. Концертите и турнетата наистина изглеждат по-различно след Ковид-мерките. Когато всичко се нормализира, очаквах повече еуфория от всички. В началото хората някак си бяха по-внимателни. Днес, обаче, нещата са различни. Също така има голяма разлика между публиката в Европа и Латинска Америка. И това няма нищо общо с пандемията и локдауна. Примерно - феновете в Германия не показват и не изразяват чак толкова силно емоциите си, когато са на концерт. Може би там не е толкова естествено да се изтрещява на живо. Нека го кажа по този начин. От друга страна в източната част на Европа концертите ни винаги са били страхотни. Тук феновете си приличат с тези от Латинска Америка по темперамент.

От другата страна - Две години по-късно как се промени музиката?

Oscar Dronjak - Двете нулеви години бяха трудни за всички. HAMMERFALL не ги преживяха и почувстваха толкова зле. И все пак всичко продължи две години. През тях аз работех. Разбира се, че всеки направи някакви саможертви. За мен в основата на всичко, което правя, е енергията. Зареждам се от това, че правим турнета, че сме на пътя, зареждам се от всичко, което е свързано с групата. Това е източникът ми на енергия. Тя ми е необходима, за да създавам музика. По време на пандемията, когато не можехме да правим концерти и какво ли още не, едва ли не мракът се спусна над нас. Аз създавам музика, когато съм щастлив. Не създавам щастлива музика, но трябва да съм щастлив, за да композирам добра музика. Без значение от стила. Така стоят нещата при мен. Тя трябва да идва от по-светло място. По време на пандемията ми беше трудно да открия тази искра. Така една песен, която обикновено завършвам за месец, ми отнемаше по три. И всъщност това е начинът по който локдауна ми се отрази в най-голяма степен.

От другата страна - Имаш ли специално място, където се отправяш, когато нямаш вдъхновение за създаване на музика?

Oscar Dronjak - Не точно. Имам моето домашто студио вкъщи, където създавам музика. Това в някаква степен ми помага да изляза от къщата, без значение че студиото се намира в същия парцел и е отдалечено на 15 минути. Но е един вид моето място. И ми помага по малко. По този въпрос си говорихме с Joacim Cans. Той беше в същото състояние тогава. Т.е. ако чувстваме липса на вдъхновение и креативност, тряба да ги потърсим, да се накараме да ги открием. Няма място в съзнанието ми, което посещавам, когато нямам идеи. Просто разчитам на сърцето си. И все пак се справихме. Предполагам, че повечето хора успяха да преминат през тези две нулеви години.

От другата страна - Как гледаш на музикалното наследство на HAMMERFALL след тези повече от 30 години?

Oscar Dronjak - Има едно основно нещо. Когато основах групата през 1993 година, стремежът ми беше съвсем простичък. Исках да свиря музиката, която обичам и която изглежда, че никой не искаше да свири през 1993 година. И това беше мелодичният хеви метъл. В средата на 90-те години на миналия век хората не се впечатляваха от този стил. Когато подписахме звукозаписен договор за „Glory to the Brave”, бях толкова щастлив. Мечтата ми беше да запиша албум, пълен с муздиката, която обожавам. След като машината се завъртя и нещата започнаха да се случват, HAMMERFALL ставаха все по-големи и все по-успешни, и мелодиите в музиката отново започнаха да се завръщат. Смятам, че и ние имаме пръст в този процес. Не казвам, че е станало заради нас, но нещата се развиваха в тази посока и ние помогнахме мелодията в музиката да се завърне, както и за възраждането на хеви метъла, който обожавам от дете. Помогнахме стилът да се върне под прожекторите, защото през 90-те той беше в изтикан в ъгъла. Смятам, че това е най-великото ни постижение. Има още нещо. Ние създавахме музика основно в Швеция, а там ситуацията през 90-те също беше ужасна. Но там с успеха на „Renegade”, който се превърна в огромен хит, се появи цяло ново поколение, което откри метъла. Не HAMMERFALL, а метъла като цяло. Днес щях да съм богат, ако получавах по един лев всеки път, когато някой дойде при мен и ми каже, че от много години е слушал определена музика, след което е чул бандата и тя е станала неговата първа метъл банда, след което е продължил да слуша и други метъл групи, т.е. ни е благодарен, че сме го въвели в метъла,. Това е нещо, с което наистина се гордея. Гордея се, че съм отворил очите на хората за хеви метъла. Винаги съм казвал, от ден първи, че ако дадеш шанс на стила, вероятността да ти хареса, е голяма. Защото метълът и хеви метъл музиката съдържат в себе си толкова много сила и енергия. Те не могат да бъдат открити в никой друг музикален стил. Според мен точно това привлича много хора.

От другата страна – Тогава според теб HAMMERFALL получиха ли онова, което заслужават през годините?

Oscar Dronjak - От феновете – абсолютно. Абсолютно. През годините феновете винаги са били страхотни по отношение на групата. По отношение на музикантите - в самото начало говореха, че бързо ще потънем и няма да стигнем до никъде. Предполагам, че това мнение идва от наблюдението, че много музиканти се провалят още в самото начало. Всички гледаха на нас като на поредната банда, която няма никаква стойност. HAMMERFALL винаги са били група, в чиято основа стоят душата и сърцата ни, правейки нещата по нашия собствен начин. Свирейки музиката, която ние самите обожаваме да свирим. Никой не е мислел, че хеви метълът отново ще е популярен и ние трябва да се насочим към него, за да станем известни. Просто е смешно да си го помислиш. Когато това стана, и ние бяхме изненадани, и самите ние не бяхме подготвени. Въобше не мислехме, че ще стане, но когато се случи, вече бяхме на борда. И стана наистина бързо. Свиря през целия ми живот и HAMMERFALL не е първата ми група. Но периодът от непознаването на групата, до нейното откриване от хората, беше много кратък. Преди да издадем делюта си, не бяхме направили кой знае какво. Тогава се смяташе, че пробивът ни се дължи на късмета. Колегите ни проявяваха ревност, защото всеки работеше, за да постигне успех, но при тях не се получи толкова бързо. И мина много време, преди отделни групи и музиканти да започнат, да признават, че ние сме ги вдъхновили. Едва през последните години те започнаха да си признават, че HAMMERFALL е причината, не да звучат като нас, че сме ги провокирали днес те да създават тяхната музика, защото са ни слушали като по-млади. Едва сега чуваме подобни думи от тук и от там. Интересното е, че дълго време не получивахме никакво уважение в музикалния свят освен от групите, с които сме свирили и свирим. Готини сме, но какво от това? Щеше да ни е от полза и в помощ, ако по наш адрес не се изливаше толкова много негативизъм. В началото на новото хилядолетие беше много популярно да се плюе по HAMMERFALL. Това продължи доста време. Дори беше нещо като мода. Имаше момент, в който вокалистът ни Joacim се чувстваше много обиден, когато изливането на помията върху групата достигна своя пик. Източникът не беше някой от някоя група, а фенове, но няма значение. Преодоляването на последиците отне доста време. Не твърдя, че HAMMERFALL са отговорни за едно или друго. Ние сме просто част от тези неща. Не ни изключвайте. Това е основното ми искане. Дайте ни малко кредит, че сме били там. Правим всичко това от 30 години. В смисъл, че имаме турнета и издаваме албуми. Това е моето наследство, това е нашето наследство, с което се гордея най-много. Направихме нещо, което обожаваме. Може би не вярвахме, че ще стане, но имахме вяра в самите себе си. Направихме го, проработи и сме тук след 30 години. Това искам да остане като наследство.

От другата страна - Може ли комерсиалният успех на една група също да е повод за омраза?

Oscar Dronjak - Това е другото нещо. Някак си се приема за единствено вярно нещо и се казва, и се мисли, когато твоята собствена група няма никакъв шанс да стане популярна. За това става въпрос. Можеш да сложиш каквото си искаш значение в тази дума. Когато ние започвахме, думата комерсиален, беше заменена с мейнстрийм. А метъл братството трябваше да се различава от всички и всичко. Нямаше как да е мейнстрийм. Никога не съм вярвал в тези неща. Както казах, ако дадеш шанс на метъла, ще отвориш очите и ушите на хората. Те може да си мислят, че няма такъв шанс, но ще стане точно обратното, защото хеви метълът е много мощна сила. Смятам, че всеки, който свири в група и иска да постигне някакъв успех, ще оцени подкрепата от всеки фен, без значение какъв е той, щом фенът харесва музиката, която правиш. Единствено това има значение. На мен въобще не ми пука. Пак ще се върна на албума „Renegade”. На цяло поколение от тийнейджъри, които не познават 80-те, както ние ги познваме и стилът им е нов, дадохме и показахме, че музиката би могла да бъде и различна от онази, която слушат по радиото и гледат по телевизията. Онова, което стана с нашата по телевизията, където се озовахме, е друга история. Но стъпваме на добра основа. Някои хора си мислеха тогава, че HAMMERFALL е комерсиална група, защото започнаха да ни харесват. А ние не бяхме виновни за това. И се започна една, все едно сме направили нещо нередно. За мен подобно отношение от метъл фен е глупашко. Можеш да мислиш каквото си искаш за музиката, с това всичко е наред, но ако искаш групите да запишат следващ албум, те трябва да постигнат успех. В противен случай не очаквай повече нова музика. Така стоят нещата.

От другата страна – Два последни въпроса - вярно ли е, че всяка група от Швеция е повлияна от ABBA?

Oscar Dronjak - Няма как да е по друг начин. Преди 30 години мразех тази идея. Когато бях як метъл. Наложи ми се да осъзная, обаче, че няма как да избягаш от ABBA. Роден съм през 1972. Израснал съм с тях. Дори вкъщи да не се слушаше толкова много музика, ABBA са си ABBA. В Швеция те се институция. Когато пораснах и преодолях тесногръдото си мислене, установих, че те са най-добрите композитори в целия свят. Ако вземеш музикалния им каталог, нещата, които са създали за ABBA, всичко, което са написали, осъзнаваш, че са направили нещо невероятно. Успели са да измайсторят шедьоври. Просто вземат нищо и от него създават музика. Те са абсолютни майстори. Така че абсолютно всеки в Швеция, може и да не харесва ABBA, но без съмнение е повлиян от тях.

От другата страна - Последно – кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Oscar Dronjak - Няколко са. Мразя подобни въпроси. Предварително винаги имам готови велики отговори, но когато давам интервюта, никога не мога да се сеят за нещо конкретно. Ще се върна на първото шоу, което направихме извън Швеция. Не е чак толкова „Spinal Tap“ момент, но беше странно, защото тогава нямахме никакъв опит. Не разбирахме нищо от това как работят нещата. Тогава свирихме на „Wacken Open Air“. В Швеция бяхме направили няколко малки клубни участия, за да подгреем. Турнето ни започна от „Wacken“ и продължи с няколко концерта с TANK и RAVEN. Някъде десетина дни, може би осем. И разбира се „Wacken“ ни беше първият концерт. Фестивалът не беше толкова голям, колкото е днес, но имаше 15 000 души и от тогава не е спирал да се разраства. Тогава имахме екип. Обаче идея си нямах каква е ролята им и работата им. Както отбелязах, нямахме никакъв опит. На „Wacken” преди да започнем, дойде един пич и ми взе китарата. Опитах се да си я върна, с въпроса какво си мисли, че прави. Той ме успокои, че всичко е наред и работи за мен. Бях доста учуден. Настрои китарата и всичко останало. Но, когато си неопитен, като нас тогава, нямаше как да повярвам, че някой ще дойде да ми настройва китарата, да прегледа системите и да направи така, че всичко да работи. Тогава имахме 30 секундно интро. И докато то вървеше, постоянно просвирвах, за да съм сигурен, че китарата наистина работи. Беше адски нелепо. Когато днес си пусна записа от тогава, винаги се чувствам неудобно. Защото наистина е толкова нелепо. Не знаех нищо. Не знаех нищо за бизнеса и трябваше след това бързо да се понауча.