Richie Faulkner (JUDAS PRIEST): Дъщеря ми е най-големият фен на JUDAS PRIEST

Интервю с Richie Faulkner (JUDAS PRIEST, ELEGANT WEAPONS)

Повече от 50 години британските хеви метъл легенди JUDAS PRIEST пазят и разпространяват хеви метъла по целия свят. Само преди няколко месеца Боговете на метъл издадоха поредния урок по хеви метъл – техният „Непробиваем щит”. И той е точно такъв, категоричен е китаристът Richie Faulkner. Вече 13 години той е част от една от най-големите хеви метъл банди в света. На 19 юли JUDAS PRIEST отново ще направят концерт в България, този път по покана на „Fest Team”. Британските легенди се завръщат у нас с чисто новия албум „Invincible Shield”. Със съдействието на организаторите Richie Faulkner даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Richie Faulkner (JUDAS PRIEST, ELEGANT WEAPONS) е излъчено в „От другата страна” на 1.07.2024 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна - Привет, Richie, скоро с JUDAS PRIEST отново идвате в България. Този път на новия албум „Invincible Shield“ ли ще наблегнете? Или ще изпълните най-доброто от дискографията на групата, макар че е трудно да се определи кое е най-доброто?

Richie Faulkner - Много е хубаво да чуя това. Съгласен съм с теб, че JUDAS PRIEST нямат нещо по-слабо от най-доброто, защото и аз съм им фен. Песни като „Victim of Changes”, „Sinner”, „You've Got Another Thing Coming”, „Rapid Fire”. Прав си, че няма слаба композиция. Напълно съм съгласен с теб. PRIEST са от онези банди, които съществуват, повече отколкото аз съм живял на този свят. Не знам ти на колко си. Те винаги са били част от живота ми. Това се отнася и за много други. Те казват същото – че са фенове на метъла и са израснали с JUDAS PRIEST. JUDAS PRIEST винаги са били с нас. Невероятно е, че според феновете продължаваме да създаваме фантастична музика и то 50 години по-късно. Това е невероятно наследство за всички, както и за хеви метъла, и неговото могъщество.

От другата страна - Сетлистът Ви как ще изглежда?

Richie Faulkner - В момента за това турне подменяме някои от песните. По принцип от новия албум изпълняваме „Panic Attack”, „Invincible Shield”, „Trial by Fire”, „Gates of Hell”, „Crown of Horns”. Вече имаме пет песни от новия албум. Както отбелязах променяме сетлиста. Един ден свирим „Crown of Horns”, а друг – може да изпълним „Gates of Hell”. Опитваме се да представим новия албум, колкото се може повече, докато се придвижваме по света с това световно турне. И както отбелязах малко по-рано, в сета ни има композиции от „Sin After Sin”, разбира се от „Painkiller” и „Screaming for Vengeance”. По време турнето се опитваме да свирим различни песни, за да бъдат самите концерти свежи и вълнуващи както за нас, така и за публиката. Песни като „Saints in Hell”, „Beyond the Realms of Death”. Наясно си, че JUDAS PRIEST имат огромен каталог, от който да избираме. Обичаме да правим подобни промени. По този начин обръщаме внимание на различни албуми по време на турнето.

От другата страна - Има ли песни, които искате да направите, но в сета няма място за тях по някакви причини?

Richie Faulkner - Понякога и това се случва. Всеки един от нас има своите фаворити. Като пример ще дам „Freewheel Burning” и „The Sentinel”. Свирихме ги на предишното турне, което направихме. Така че понякога променяме сетлиста и не изпълняваме някои от песните. Иначе ще тръгнем със същия сет и за следващото турне. Има композиции, които ще бъде страхотно да свирим на живо, но се появяват основателни причини, заради които отпадат. Има и такива, които откакто съм в групата, никога не сме изпълнявали на концерт като „Reckless” и „Solar Angels”. Репетирали сме ги, но както каза, по някаква причина не намират място в сетлиста, независимо дали е заради динамиката му или просто не са подходящи за съответното турне. И отново, винаги търсим различни възможности, с които да обогатим сета. Така че в някакъв момент и тези композиции може да станат част от турнето.

От другата страна - Новият албум „Invincible Shield” излезе по-рано през тази година. Ако вземеш цялата дискография на групата, коя ера е представена в него по най-добрия начин?

Richie Faulkner - Интересен въпрос. JUDAS PRIEST имат добре разпознаваемо ДНК и са много отличителни. Което означава, че елементи от тях има в целия албум. Все пак това е очаквано, като се има предвид, че зад песните стоят същите музиканти. Според мен обаче „Invincible Shield” представя JUDAS PRIEST през 2024 година. Той съдържа всички елементи от музиката на групата, които познаваме и обичаме, но не е ретроспективен. Това е добре обмислен албум и стъпка напред, както JUDAS PRIEST винаги са постъпвали. Ако мога да се изразя по този начин, „Invincible Shield” представя JUDAS PRIEST през 2024 година, като същевременно съдържа всички онези елементи, които обичаме.

От другата страна - Имаш ли любим албум на JUDAS PRIEST от тези, в които не свириш?

Richie Faulkner - Разбира се. „Defenders of the Faith” винаги е бил любимият ми албум. Обичам „Painkiller”, обичам „Killing Machine”, също така и „Stained Class”. Но, ако трябва да избера само един, ще посоча „Defenders of the Faith”. Песни като „The Sentinel”, „Night Comes Down”, „Freewheel Burning”. Класически албум. Определено е любимият ми.

От другата страна - Ако някой те попита какво представлява хеви метълът, кой албум на JUDAS PRIEST ще му препоръчаш и защо?

Richie Faulkner - Страхотен въпрос. Мисля, че ще избера „Painkiller”. Мисля, че има нещо в този запис, което за мен въплъщава чувството за хеви метъла в най-великия му вид. Също така бих посочил и албуми като „Sad Wings of Destiny” и „Screaming for Vengeance”, „Killing Machine”, „Stained Class”, в които също има елементи от хеви метъла, но „Painkiller” наистина съдържа всичко, което знаем за хеви метъла, всичко, на което казвахме хеви метъл тогава и казваме хеви метъл и до днес. Ако извънземните кацнат на Земята и ме попитат какво означава хеви метъла, мисля, че ще им подоча албума „Painkiller”.

От другата страна - Има ли песен от дискографията на JUDAS PRIEST, която ти се иска ти да беше написал?

Richie Faulkner - И това е страхотен въпрос. Когато създаваш една песен, ти изграждаш определена връзка с нея. Тук отново ще спомена „ The Sentinel”. Тя е една от най-любимите ми песни на всички времена. И ако я бях написал, щях да имам съвсем друга връзка с нея. Може фактът, че не съм автор на тези композиции да е причината, да ги обичам толкова много. Но разбирам въпроса. Една от тях е „The Sentinel”, други са „Victim of Changes” и „Night Comes Down”. Заглавната песен от „Painkiller” също. Мисля, че има композиции, които ми се иска да бях създал. Основно, защото са страхотни за свирене.

От другата страна - Лесно или трудно беше за теб да се присъединиш към духа на бандата, когато стана част от нея?

Richie Faulkner - Израснах с JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, BLACK SABBATH, UFO, THIN LIZZY и групи като тях. Преди да стана част от JUDAS PRIEST дълго време свирех в кавър банди. Така че музиката им е част от моето ДНК. Двойната китарна атака се вгради в гените ми. Класическият хеви метъл винаги е бил част от ДНК-то ми. И когато се присъединих към JUDAS PRIEST, не трябваше да променям кой знае колко онова, което правех до този момент. Беше естествено за мен, беше органично. За да отговоря на въпроса ти - от тази гледна точка беше лесно. Бях наясно какво се изисква от мен, познавах групата, знаех какво означават JUDAS PRIEST за милиони хора. В този смисъл се получи някак си естествено. Очевидно е, че бях наясно с позицията, която ми се предлагаше. Знам какво означава K.K. Downing, знаех какъв легендарен китарист е. Знаеш тежестта, която неговото място носи. Но техният стил на свирене беше вкоренен в мен, както и изпълненията на групата точно по този начин и създаването на музиката по същия този начин. Получи ми се много естествено и органично. Бях уверен, ако разбираш какво имам предвид

От другата страна - В този случай след толкова много години има ли все още нещо, което не толкова много хора знаят за JUDAS PRIEST, но би искал повече да научат?

Richie Faulkner - Това също е страхотен въпрос. Всички са наясно, че ги наричат Богове на метъла. Но когато срещнеш JUDAS PRIEST, виждаш, че те са човешки същества като теб и мен. Те са нормални хора. Мисля, че когато се съберат заедно и създават тази музика, се превръщат в Метъл богове. Но, ако ги срещнеш в бара, на концерт или някъде другаде, ще видиш, че са нормални момчета като теб и мен. И май всеки го знае. Но хората може би не разбират, че това е нещо специално. Когато се присъединих към бандата, те станаха още по-специални - братя, приятели и човешки същества от преди. Те са нормални момчета като мен и теб и това е много специален момент.

От другата страна - Имаш три албума с JUDAS PRIEST, но какво все още не си постигнал с тях до момента?

Richie Faulkner - Отново страхотен въпрос. Самият факт, че ми предложиха определена роля в JUDAS PRIEST като китарист, е вече огромно постижение. Всичко след това е бонус. Присъединих се към групата за тяхното прощално турне. То трябваше да е последно в кариерата им. За щастие издадохме още три албума, направихме турнетата „Epitaph” и „Redeemer of Souls”. Също така и турне за „Firepower”, и за 50-годишнината на бандата. В момента обикаляме света с „Invincible Shield”. Знаеш ли, всичките ми мечти се сбъднаха, ако знаеш какво имам предвид. Какво не съм постигнал? За да съм честен, постигнал съм всичко, за което съм мечтал.

От другата страна - Кой е твоят „Непробиваем щит”?

Richie Faulkner - Можеш да отнесеш това заглавие към много неща. За нас той е метълът, който обичаме, това е метъл общността, това е нашата музика, нашата общност. Това и всичко, което държим над главите си. Всичко, което представляваме. Това е "Непробиваемият щит" на хеви метъла. Той ни свързва, защитава ни от всичко и сме горди да го държим над главите си. Горди сме да заявим, че това е нашата музика. В същото време той може да означава семейство, може да препраща към А-отбор, дори футболен отбор. Каквото си поискаш обединение и за това става въпрос. Това е общността и музиката, която обичаме и с която се гордеем. Това е "Непробиваемият щит" и той ще просъществува завинаги.

От другата страна - Коя е твоята музикална революция?

Richie Faulkner - Нека да помисля... Винаги се опитвам да дам най-доброто от себе си, на което съм способен. Винаги се старая да пиша по-добри песни, като и да свиря по-добре, да измислям по-запомнящи се по-интересни рифове. Винаги се опитвам да съм по-добър от предишния момент. Така че всичко, което може да бъде откровение или революция в този смисъл, е част от усилията, които полагам винаги за да съм по-добър и да правя нещата по-добре.

От другата страна - Кои са качествата, които цениш в музиката, които винаги те карат да гадаеш, да се чудиш и да им обръщаш по-голямо внимание?

Richie Faulkner - Това са винаги онези неща, които изпълняваш или създаваш за песен, които карат космите на ръцете ти да настръхнат. Или космите на врата. Става въпрос за онези части на музиката, които действат на подсъзнателно ниво, които не можеш да контролираш, които те удрят по начин, над който нямаш контрол. Без значение дали е хеви метъл или класическа музика. Тези неща постоянно ме завръщат към музиката. Имам моменти, когато сме на сцена и докато свирим дадена песен, ми настръхва косата. Има нещо в самата песен или в музикалността, или при взаимодействието с публиката, над което нямаш никакъв контрол. Това харесвам в музиката. Начинът, по който може да те накара да се чувстваш и това нещо е напълно извън контрола ти.

От другата страна - Най-голямата саможертва, която си готов да направиш в името на музиката?

Richie Faulkner - Добър въпрос. Смятам, че саможертвите в някои сфери са неизбежни. По отношение на музиката – ако не звучи добре и правилно, не го правим. Така че в това отношение компромиси няма. Ако не усещаме онова чувство, за което говорих, оставяме нещата настрана. Така че не бихме пожертвали нищо, за нещо което не е толкова добро. Ние винаги сме посветени 1000 процента и в този смисъл не жертваме нищо. Даваме всичко за музиката. Жертваме всичко, за да преследваме най-доброто на което сме способни. Правим го за феновете, за турнето, за наследството на групата. Ние сме заедно тук далече от семействата и приятелите ни, свирейки музиката, която обичаме, за феновете, които обичаме. Така че това правим. Всъщност не гледаме на него като на саможертва. А го приемаме като чест и дълг. Така че това е, което правим.

От другата страна - Това да си част от голяма група като JUDAS PRIEST има ли и своята тъмна страна?

Richie Faulkner - Не точно. Не бих използвал определението „тъмна страна“. Невероятна чест е да съм част от JUDAS PRIEST, да съм част от бандата, от творческия екип, както и част от семейството. Очевидно е, че понякога трябва да се откъснеш за определен период от собственото си семейство, да си далече от дома и подобни неща. Но никога не сме достигали до момента, в който повече никога повече няма да го направим. В това отношение не съществува толкова „тъмна страна”. Положението, на което сме, е страхотно. Страхотно е, че стъпили на него, можем да свирим любимата си музика, за феновете, които обичаме по целия свят.

От другата страна - Преминаваме на турнетата. Най-паметният подарък, който фен ти е подарил докато си на турне?

Richie Faulkner - Страхотен въпрос. Феновете са ни подарявали много красиви подаръци. Аз съм фен на „Междузвездни войни“. Подаряват ми много сувенири, свързани с поредицата. Но най-хубавите подаръци са от дъщеря ми. Тя е почти на четири. И ми е фен. Фен е на групата. Обожава песента „Panic Attack”. Тя също ми подарява подаръци. Тя рисува и ми подарява рисунките, така че мога да ги взема с мен, когато пътувам. Вероятно те са най-ценните подаръци, които фен ми е подарявал. А дъщеря ми е фен.

От другата страна - Най-трудната част от турнето и три неща, които те спасяват по време на турне?

Richie Faulkner - Най-трудната част е да си далеч от семейството и от децата си. Вече го споменах. Това е трудната част, която всеки може да си представи. Винаги е било така. Трудно е, когато прекарвате много време далече от семейството си. Трудно е. Аз обаче винаги ги вземам с мен, когато съм на турне. Пътувам с дъщеря ми. Тя обича да пътува. Преживява много неща, които обикновено не би могла – заедно срещаме много хора, посещаваме различни страни и места, опитваме различна храна. Това е, което се опитвам да правя. И три неща без които не мога да преживея на турне? Вероятно китара. Когато съм на път, трябва винаги да имам една китара под ръка, дори и в хотелите, за да измислям музика и да просвирвам различни рифове. Второто нещо е телефонът, който днес е много важна вещ. Дори в момента говоря с теб по телефон. Той се превърна в неизменна част от живота ни. И със сигурност чифт чисто бельо. То е задължително, както и пастата и четката за зъби.

От другата страна - Има ли нещо в живота ти, което ти е оказало голямо влияние, за да си човека, който си днес?

Richie Faulkner - Определено това е дъщеря ми. Всеки, който има деца, би отговорил по този начин. Децата имат най-голямото влияние върху нас. Второто е присъединяването ми към JUDAS PRIEST. Получих обаждане от тях, с предложението да обмисля дали не бих станал част от една от най-големите хеви метъл банди в света. Това беше монументално. Когато се свързаха с мен, живеех в гаража на един приятел. И както можете да си представите, това обаждане промени живота ми, както от музикална гледна точка, така и като начин на живот. Така че нещата са две – когато се роди дъщеря ми и когато станах част от JUDAS PRIEST.

От другата страна - Времето изтече. Последно - втори албум от ELEGANT WEAPONS?

Richie Faulkner - Абсолютно. Работим по него. Създаден е и е частично записан. Барабаните и китарите са вече готови, както и някои басове. В някакъв момент и Ronnie Romero трябва да се присъедини, за да запише вокалите. Видяхме се с него преди няколко дни в Испания. Хубаво беше да се срещнем. Да, просто трябва да го завършим. Когато турнето на JUDAS PRIEST приключи, ще потърсим свободен прозорец, за да издадем втория албум на ELEGANT WEAPONS.