Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Милков и историите от ръчния му багаж

Георги Милков
Снимка: БГНЕС

Журналистът Георги Милков представи книгата си "Истории от ръчния багажник" във Варна. Той открехва вратата към срещите си с емблематични личности и споделя преживяванията си от най-горещите точки на света. Казва, че през срещите му идват и най-добрите преживявания. Има и истории, които никога няма да разкаже. 

С Георги Милков разговаря Мартин Николов.

Книгата не е нова. Какви истории останаха неразказани? Или останаха за втора част, може би?

Има истории и за втора част, когато дойде времето за това нещо. 

Кои истории се разказват по-лесно - тези, които са разказани или тези, които престоят да бъдат разказани.

Аз обичам да разказвам истории и го правя и с непознатите си читатели и с хората, които ме слушат по радиото и ме гледат по телевизията, по същия начин, по който подхождам с приятелите си, с които сядаме на масата и си разказваме истории. Абсолютно също е чувството и самият аз подхождам по същия начин. Да кажем, че с тази книга и с всяка следваща евентуална, правя опити да разширя този кръг на приятели около масата.

Изненадвате ли ги все още с историите си?

Аз опитвам да изненадвам себе си. Като изненадвам себе си, се надявам да изненадвам и другите. Иначе, с истории, които сам разказвам много пъти най-угнетотелното за мен е,  когато ме карта да ги разказвам още веднъж. Защото самият аз не бих искал да омръзна на себе си, а какво ли става, ако не дай си Боже омръзна на приятелите си пък дори и на тези виртуални в кавички и приятели, но аз ги възприемам като родни мили хора, които познавам отдавана. Така че не искам да разочаровам никого.

Преди ли пътувахте по-често? Сега пътувате ли толкова?

Уви, преди пътувах по-често. Макар че не съм се отказал да пътувам, но честотата на пътуванията сега е по рядка, ако трябва да си го призная. Всичко е свързано с ангажименти и отговорности, които съм поел.Няма как да прекарвам толкова време пътувайки, колкото ми се иска. Но като теглим чертата и като си дам сметка за предишното ми битие, всъщност това е било твърде ненормално, така че се сега съм по-близо до нормалността.

За чия нормалност, обаче, говорим - за Вашата или за тези около вас?

Не съм сигурен дали аз съм сред най-пътуващите хора в България в момента. Слава Богу българите вече започнаха да пътуват много. Има наистина запалени пътешественици, които са си отделили и посветили и ежедневието и отговорностите и финансите и всичко на тази цел да пътуват и нищо друго. Защото така са намерили нещо, всеки намира различни неща. Тези, които са се посветили на тази идея, са много напред с материала. Аз спадам в графата нормалност, както и да се погледна, сравнявайки се със себе си и с хора, които не пътуват чак толкова ,и, сравнявайки се с хора, които последните години прекарват живота си в това, т.е. , търсейки себе си, обикаляйки света.

Да, но едно е да обикаляш и да пътуваш, друго е да имаш способността да го разкажеш.

Е, така е. То всъщност всяко съпреживяно нещо придобива още по-голяма стойност, ако успееш да го съпреживееш,. т. е да го разкажеш. Това е естествено човешко чувство, защото когато ти се случи нещо, бързаш да го споделиш с близките си. С възможностите на технологиите в последните години и начина, по който комуникираме чрез социалните медии и всякакви платформи, като че ли ежедневно можем да види как се излива един водопад от споделяния и съпреживявания. Аз се опитвам да съпреживявам и споделям с моите приятели и последователи, както правят и други хора. Насърчаващо е. Колкото повече спомени има за споделя,  толкова светът става по-богат.

Имате ли любима част от тези истории?

Има, разбира се. То, може би си личи между редовете. Имам сантименти към определени части на света и съответно случките там са ми по-близки и по-любими и те са с по-голяма честота на разказване. Обикновено като се има предвид колко години съм прекарал в Близкия Изток, повечето хора очакват да разказвам1001 нощи от Арабския свят. Макар че аз намерих достатъчно места по света,  далеч от този регион, който ми е близък на сърцето. Но искам да кажа и далеч от сфера, с която ме свързват, съм намерил много любими места по света и гледам да ги наобикалям от време на време.

Тъй като самата книга обхваща продължителен период от вашия живот - като истории и преживявания, носталгията играе ли роля за нейното написване?

Носталгията е много вездесъща част въобще от начина, по който възприемаме света. Не става въпрос за моята лична, макар че има доста такава. Младите хора не са носталгици. Но предполагам, че с годините и с набиране на житейски стаж носталгията неизменно идва, почуква на вратата и започва да напомня колко хубаво е било, когато си бил млад (...)

Чуйте интервюто на Мартин Николов с Георги Милков:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Светлана Драганова

Април – от минус 2 до плюс 30 градуса

След гъстите почти целодневни мъгли през последните дни във Варна и преваляванията от дъжд, в четвъртък имахме за малко слънчево време. И вместо да вадим от гардероба вече летните дрехи, от следващата седмица ще трябва да извадим по-дебелите якета и да слагаме отново шапка.  През първите дни на  април на места ще превали и сняг сочи прогнозата на..

публикувано на 04.04.25 в 08:15

Сега ми трябва глътка светлина

„Сега ми трябва глътка светлина“ – така се нарича новата стихосбирка на добричката поетеса Петранка Божкова. Книгата включва 59 стихотворения, разпределени в пет тематични цикъла. Поетичните изповеди разкриват широк спектър от чувства, тревожни въпроси, съмнения, радости и надежди. Петранка Божкова е филолог по образование и дългогодишен кореспондент..

публикувано на 03.04.25 в 08:00
Иво Инджов

Иво Инджов: Ахмед Доган вече е минало

Заплахата пред ДПС е Делян Пеевски, Ахмед Доган вече е минало. Доган трябва да бъде вече обект на исторически изследвания. Това коментира политическият анализатор Иво Инджов в контекста на очакващото се решение фракцията на Ахмед Доган да оттегли подкрепата си към кабинета "Желязков" и появилите се спекулации за разцепление на ДПС-ДПС. Митът за Сокола..

публикувано на 02.04.25 в 08:35

Alex Callier (HOOVERPHONIC): Предимството на инди групите е, че хората не те разпознават по улиците

Интервю с Alex Callier (HOOVERPHONIC) На 10 април белгийската инди банда HOOVERPHONIC ще отбележи в България 25-годишнината от издаването на емблематичния „The Magnificent Tree“. Групата идва в София по покана „BGTSC“. Мястото е клуб „Joy Station“. HOOVERPHONIC идват със струнен квартет, за да претворят на живо „The Magnificent Tree“. SLOW..

публикувано на 02.04.25 в 08:10
Георги Господинов и Анджела Родел с наградата „Букър”

Анджела Родел: "Букър" е награда за българската литература

Анджела Родел е родена в Съединените американски щати. Следва езикознание в университета Йейл. Актриса, музикант, преводач. Живее и работи в България. Превежда романа на Георги Господинов "Времеубежище", който беше отличен с наградата "Букър". "Преводач съм от 20 години. Учила съм много от други автори, преводачи-колеги. Приемам наградата като хубаво..

публикувано на 01.04.25 в 08:45

Галин Ненов-KillaBee - за музиката, бийтбокса и предстоящото второ издание на "Lord Of The Mic"

Галин Ненов се занимава с бийтбокс от 17 години. Познат под псевдонима KillaBee, той е двукратен национален шампион на България. През годините е участвал в различни проекти - от народна музика, през хип-хоп и дръм енд бейс, до джаз. През последните няколко години участва на фестивалите Varna Jazz Days, RADAR, Varna July Fest, а миналата година..

публикувано на 31.03.25 в 00:13

Георги Ангелов (История.BG): Образованието ни е от 19 век

Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..

обновено на 30.03.25 в 10:40