Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доцент Васил Трайков: Надявам се още тази година Националният план за сърдечносъдово здраве да стане факт

Целта е до 2030 година да намалим смъртността с 30%

Доц. д-р Васил Трайков - председател на Дружеството на кардиолозите в България
Снимка: В. Василева

Национален кардиологичен план, по който работи Дружеството на кардиолозите, трябва да обедини държавните институции, професионалните и научните среди, бизнеса, неправителствения сектор с цел подобряване на показателите за заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания, по които България остава трайно на водещи позиции сред страните от Европейския съюз.

Сърдечносъдовите заболявания са сред основните социалнозначими заболявания и продължават да бъдат водещата причина за смъртност у нас, а страната ни все още няма стратегия за превенцията, профилактиката и лечението им. 

По данни на Дружеството на кардиолозите всяка година над 1 милион българи боледуват от сърдечносъдови заболявания, извършват се около 6000 кардиохирургични операции и близо 90 000 интервенционални процедури. 

Валерия Василева разговаря с доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2022-2024 година, за проекта за Национален план за сърдечносъдово здраве:


- Доцент Трайков, какво трябва да знаем за същността и философията на проекта за Национален кардиологичен план?

- Всъщност ние не го наричаме „кардиологичен“ - наричаме го Национален план за сърдечносъдово здраве, т.е. ние обръщаме знака и не говорим за болест, а за здраве. Насочен е не само към пациентите с конкретно заболяване, а към всички граждани

Инициативата тръгна от Европейското дружество по кардиология и от Европейския алианс за сърдечносъдово здраве. С ясното осъзнаване на сериозността на проблема за сърдечносъдовите заболявания те започнаха инициативата в Европа през 2021 година, за да се фокусира вниманието на цялото европейско общество и изготвиха Европейски план за сърдечносъдово здраве. В него е очертана система от мерки на хоризонтално и вертикално ниво за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост и на смъртността. Доста са всеобхватни и включват не само медицинската страна, т.е. европейският план е по-скоро концептуален. Целта му е да послужи на отделните страни да използват и адаптират основните насоки и да създадат свои, вече по-конкретни, национални планове за сърдечносъдово здраве. Няколко държави вече имат такъв - Испания, Хърватска, Чехия, разписан, утвърден и въведен.

България също се движи по този път още от старта на инициативата, благодарение на тогавашния председател на Дружеството на кардиолозите, професор Асен Гудев. В нашата организация има утвърдена приемственост и всеки следващ председател продължава работата на предходния, който пък по устав остава в управителния съвет, и през 2022 и 2023 година успяхме не само да говорим повече за Национален план за сърдечносъдово здраве в България, но създадохме и Български алианс за сърдечносъдово здраве. Идеята е в него да членуват научните дружества в областта на сърдечносъдовата медицина, представители на бизнеса, на индустрията за медицински изделия и фармацевтичната, широко да е участието от общини, работодатели, пациентски организации и много други заинтересовани страни. 
През декември 2023 година беше подписан меморандум от членовете на Българския алианс за сърдечносъдово здраве. Всяка от страните пое ангажимент да участва в създаването на плана. Дружеството на кардиолозите в България ще го изготви, но ще бъде обсъден с всяка от страните и накрая ще бъде ратифициран от тях. Идеята е да има широко представителство на много заинтересовани страни, които да ни помогнат този план наистина да има тежест. Имаме подкрепата на институциите, на Европейското дружество, ще работим заедно и се надявам в съвсем обозрим срок да постигнем успех по този проект.

- Чисто политически периодът, за който говорите, беше наистина много турбулентен, може би това донякъде забавя финализирането на такъв национален план? Възможно ли е в рамките на мандата на сегашното ръководство на Дружеството на кардиолозите това да се случи?

- Имаме амбицията да го завършим в този мандат на ръководството, но дори и да не се получат нещата, това не е фатално, тъй като - както казах, ние имаме приемственост и работата ще продължи със същия темп и със същите хора в малко по различни роли, и с професор Гудев и със следващия председател. Казвам го съвсем отговорно, тъй като това е добър модел на управление, следва европейския и е едно от нещата, които правят нашето дружество доста устойчиво през годините. Що се отнася до турбуленциите, които споменахте, надявам се да са зад гърба ни, че имаме нещо доста по-стабилно и в момента институциите ни подкрепят за този план. Категорично има нужда от подкрепа. Ние ще създадем плана, задачите, които ще залегнат, за които ще ви кажа след малко, но всъщност въвеждането, изпълнението и контрола по изпълнението на този план е нещо, за което институциите трябва да помогнат, за да се получат нещата.

- Това е задължително, защото и Ваши колеги непрекъснато подчертават, че само лекарите не могат да се справят с проблема със сърдечносъдовите заболявания и смъртността. В случай, че бъде утвърден и въведен и сработят всички мерки, след колко време България ще направи някаква сериозна стъпка и ще излезем малко от черната статистика?

- Амбицията на Европейския алианс за сърдечносъдово здраве е да намали с 1/3 заболеваемостта до 2030 година. Това е доста амбициозна цел. Аз смятам, че обозримият период за България също е  2030-та година, за да видим някакви промени. Честно казано, много бих се радвал да достигнем тези 30% намаление, но мисля, че трябва да сме доволни и на 15%, дори и на всяко задвижване в тази посока, защото дори и малкото намаление на смъртността ще има огромен ефект. 

Важно е да кажем, че много от сърдечносъдовите заболявания и от смъртността заради тях, всъщност са предотвратими, а именно преждевременната смъртност при пациенти под 65 години. Това е  напълно предотвратимо с ефективен комплекс от мерки, залегнали именно в идеята на този план. И, ако приемането му се случи - би следвало да има съвсем реално измерими резултати.

Мерките в плана, както казах, не са само превенция. Безспорно тя е много важно нещо - засяга цялото общество и помага да не допускаме болестта. Естествено, не може да бъде вездесъща и не може да работи в 100% от случаите, но може да намали активно броя на тези пациенти, които се разболяват. 

Същевременно ние не спираме да работим върху ефективното лечение и тук трябва да фокусираме нашето внимание върху мерки, които биха ни довели до достъп до ранна диагностика и ранно лечение, т.е. да не допускаме забавяне в диагнозата, да не допускаме забавяне в лечението според съвременните препоръки. Това е втората основна цел.

Огромна цел също е рехабилитацията на болните, които вече са пострадали – нещо, което не се обсъжда много, но е много важно, за да могат пациентите да се върнат към активен живот в обществото. Това е една тема, по която някак си не се говореше през годините. Рехабилитацията на сърдечносъдовите заболявания в България не е на много високо ниво - има структури, но не са интегрирани достатъчно добре, за да работят с всички или с повечето пациенти със сърдечна операция, например и т.н. Това също ще залегне в плана.

От друга страна, когато говорим за превенция, трябва да обърнем внимание на мерки за намаляване на тютюнопушенето, на мерки, които подобряват начина на живот чрез елиминиране на заседналия начин на живот и промоция на физическата активност и за много по-мащабни мерки дори като чистотата на въздуха. Замърсяването на въздуха е много сериозен фактор при сърдечносъдовите заболявания... В този смисъл Националният план за сърдечносъдово здраве, който подготвяме, е доста всеобхватен и налага работа на много нива.

- Ратифицирането и въвеждането на такъв план как би улеснило лекарите, които първи се срещат с пациентите, ако бъдат диагностицирани? Ще им дава ли някаква различна насока?

- Всяка информационната система в кабинета на общопрактикуващите лекари и в момента има вградена насока за действие при диагностициране. Въпросът е да излезем от това и да отидем на по-високо ниво, за да сме по-всеобхватни в превенцията си. 

На чисто административно медицинско ниво институциите, които вземат решенията в здравеопазването, би следвало на базата на този план да направят съответни промени, които да улеснят лекаря да прави превенция или да го мотивират, когато се налага един пациент да мине през някаква скринингова програма, както и този човек да има лесен достъп  - казвам човек, а не пациент, защото той може само да има рискови фактори и да не е болен, и веднага да бъде изпратен на правилното място, за да бъдат повлиян рискът... 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът Анатолий Станкулов: Там, някъде зад всички проблеми, ни чака морето

„ Там някъде зад къщите е морето“ – така се нарича изложба живопис , с която художникът Анатолий Станкулов гостува в  Художествената галерия на Балчик. Тя ще продължи до 3 юли. Тя съдържа картини от два негови цикъла „Бряг“ и „Там, някъде зад къщите, е морето“. Общо 36 живописни платна на автора, който е със завидна биография – над 600 участия в..

публикувано на 25.06.24 в 08:15

Искра Радева: Морето ми липсва страшно много!

"Живея в полите на планината, но морето ми липсва страшно много!". Това каза за Радио Варна актрисата Искра Радева, която е във Варна и участва в дискусията „Социалните иновации“ на Академията в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Актрисата призна, че много обича морето и особено й е приятно да гостува във Варна,..

публикувано на 24.06.24 в 06:30

Пианистът Саркис Балтаян - за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българин

С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна от 20:30 часа днес ще бъде официално открит Международният музикален фестивал "Варненско лято" 2024. Събитието включва произведенията Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров,  световна премиера на "Ouverture en forme d'Espérance" оп. 43 от Патрик Дюър, Концерт във Фа от Джордж Гершуин и..

публикувано на 22.06.24 в 06:30

Николай Тодоров-Ник: Паелята е фестивално ястие, което събира и обединява хората

Паелята е едно от най-популярните, вкусни, но и трудни за приготвяне ястия в света, което може да затрудни дори някои от най-добрите майстор-готвачи. Родена във Валенсия, днес тя е неизменна част от испанската кулинарна култура. Нещо повече – от дълги години има и световен шампионат по приготвяне на паеля, в който се включват..

публикувано на 21.06.24 в 10:26

Авторът на "Живот в едно пътешествие": Светът е малък, а хората толкова си приличат

Валентин Станков представи книгата си  „Живот в едно пътешествие“ в Двореца - Балчик, в Учебен център по изкуствата, в Двореца, където авторът разказа а живота, пътуването… и всичко останало. Валентин Станков е актьор по образование. През 2007 г. завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева. Играл е в театър „Възраждане“,..

публикувано на 21.06.24 в 08:30

Шеф Марианна Александрова: Подготвям гастрономически хъб в Колежа по туризъм с достъп за външни посетители

Мениджмънт на туризма и развлекателния бизнес и Мениджмънт на хотели и ресторанти са двете специалности, които конкурентно поддържа и развива Колежът по туризъм към ИУ-Варна. Новост в обучението са кулинарните мастър класове, които провежда със студентите победителят в последното издание на кулинарния телевизионен формат Мастър шеф Марианна..

публикувано на 20.06.24 в 07:15

Картини без четка в Балчик отправят послания да сме в хармония с природата

За втора поредна година художничката Теодора Николова от Исперих гостува на Балчик. До 6 юли нейните творби ще бъдат експонирани в Художествената галерия под надслов "В хармония с природата". Откриването е от 17.00 часа във вторник. Тя представя една от най-древните и интересни живописни техники - енкаустика (восъчна живопис). Основен пластификатор..

публикувано на 19.06.24 в 08:20