Сдружение VarnaSpaces / Пространствата на Варна за двете години от своето създаване се превърна във важен участник в процесите по отваряне на градското планиране към идеите и мнението на гражданите. Като инициатор и медиатор сдружението предизвика дискусии, представи предложения за промени в градската среда, спомогна за намирането на общ език между граждани, експерти, институции, администрация и бизнес. За това, което се случи, и за това, което предстои пред VarnaSpaces, разказва арх. Венцислава Недялкова - председател на сдружението.
Всъщност ние работим в избраната от нас посока вече четири години, но сдружението официално съществува от две. През този период се изправихме пред много предизвикателства, но нашата цел неизменно си остава да включваме гражданското общество в градското планиране. Докъде сме стигнали е трудно да се каже, но със сигурност сме на прав път. Всяка наша дейност води до отварянето на нови и нови врати, до приобщаването на още граждани към идеята. В крайна сметка това е процес, който уверено следваме.
Как се роди идеята да създадете сдружение, чиято дейност да е посветена на градското планиране и на участието на гражданите в него?
Всичко започна с един каталог за градски пространства за култура, който направихме преди четири години. Тогава бяхме аз, Макс, Кейт и Мануела. Това беше и първият проект, с който кандидатствахме към фонд "Култура" на Община Варна. Изработихме и каталог, който включваше въпросните пространства, и всичко това, тъй като беше фокусирано върху една градоустройствена концепция за обживяване на градски пространства, ни вдъхнови да продължим да работим в тази посока под името "Пространствата на Варна".
Кои ваши събития дотук би отличила?
Със сигурност никога няма да забравя опешеходяването на крайбрежната алея във Варна. Това си беше революция за нашия град и искрено благодаря на всички замесени. Много вълнуващ беше и проектът "Активирай пространство" със студентките от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" - техните свежи идеи бяха изключително зареждащи! Последва период, в който започнахме по-конкретно да се занимаваме с градоустройствени теми. С проекта "Където Охрид среща Буров" се опитахме да предложим на местната администрация как би могла една 200-метрова отсечка от ул. "Охрид" да стане пешеходна. Тогава отново ни подкрепиха много доброволци, граждани, местни бизнеси, както и районната администрация. А изминалата 2023 г. беше колкото турбулентна, толкова и вълнуваща. Двете основни дейности бяха рисунките на "Севастопол" по проект "Reconnect the City", който осъществихме в партньорство с Община Варна, както и "Форум за Варна", в който включихме експерти от цялата страна и заедно помислихме за това, как Варна може да стане един по-красив и удобен град за всички. Проведохме три дискусии на тема "Градоустройството на Варна", "Варненският бряг" и "Културното наследство на Варна". Това беше едно от най-смислените начинания с наше участие, защото се оказа, че хората във Варна жадуват за такъв тип събития. С огромен интерес следяха това, което казват експертите, а последвалите им въпроси бяха изключително адекватни. Срещите преминаха в съвсем приятелски и спокоен тон, с разбиране за проблемите и желание за тяхното решаване.
А какво предстои пред VarnaSpaces?
На първо място трябва да завършим проектите, които сме започнали. Единият от тях е "Форум за Варна", на чиито публични дискусии гражданите валидираха идеите на експертите. В рамките на тази година предстои обобщаване на цялата информация и представянето ѝ пред обществото на достъпен и ясен език чрез сборник с идеи за градско развитие на Варна. Той ще бъде безплатен и достъпен за всеки гражданин, ще се разпространява на популярни места из града, а също така ще го подарим и на всички общински съветници. Желанието ни е хората малко по малко да започнат да си представят по-цялостната картина за развитието на този град.
А нещо съвсем ново, от което се надявам да бъдем част през тази година, е поканата от един европейски консорциум, в който участват институции от Германия, Италия, Англия, Франция и Испания, да станем техен партньор в един проект, наречен "Утопия". Става дума за визуализация на различни сценарии за развитие на определени места в пристанищни градове, богати на културно наследство - чрез виртуална реалност хората да могат да видят идеите за обживяване на тези пространства. Нашата идея е да помислим какво може да се случи с Магазия 7, която се намира на пристанище Варна-Изток. Това е едно огромно хале, което се ползва сравнително рядко, а в същото време Варна има нужда от закрити пространства за култура. Някои от другите идеи са Магазия 7 да се превърне в Морска палата, експо център, в място за изложби, изложения, а ако получим зелена светлина за този проект, ще предложим и още варианти.
Друга инициатива, която се надявам да има продължение през тази година, е свързването чрез рампа или подобно съоръжение на ул. "8-ми ноември", която вече е пешеходна, с обществената зона на Пристанище Варна. Този проект започнахме още с предишната администрация, с която доста бяхме напреднали в комуникацията, но тъй като става въпрос за пет институции, от които зависи реализацията, нещата се движат бавно. Истината е, че това не е просто стълба, която ще подобри достъпността до пристанището. Тя ще го свърже с историческото ядро на града, което пък ще доведе до промяна на туристическия облик и на икономическото развитие на района. И още нещо: това, освен връзка между две градски зони, е и своеобразен мост между институциите в града. Установихме, че често хората на отговорни постове не могат да намерят общ език - ще дам за пример общинската администрация и администрацията на пристанището. От което страдаме всички ние, така че се надявам чрез тази рампа да се установят нови, диалогични междуинституционални и междуличностни отношения и в крайна сметка да стигнем до резултат в полза на всички.
Целия разговор с арх. Венцислава Недялкова в предаването Улица "Събота" слушайте чрез плейъра в началото на статията.
Анджела Родел е родена в Съединените американски щати. Следва езикознание в университета Йейл. Актриса, музикант, преводач. Живее и работи в България. Превежда романа на Георги Господинов "Времеубежище", който беше отличен с наградата "Букър". "Преводач съм от 20 години. Учила съм много от други автори, преводачи-колеги. Приемам наградата като хубаво..
Галин Ненов се занимава с бийтбокс от 17 години. Познат под псевдонима KillaBee, той е двукратен национален шампион на България. През годините е участвал в различни проекти - от народна музика, през хип-хоп и дръм енд бейс, до джаз. През последните няколко години участва на фестивалите Varna Jazz Days, RADAR, Varna July Fest, а миналата година..
Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..
Възможно е във вторник депутатите от парламентарната група на ДПС-ДПС да обявят официал но, че излизат от управлението. Това каза в предаването на Радио Варна „Позиция“ политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него обаче липсата на подкрепа от партията на Доган няма да се отрази върху стабилността на..
Звездите на Мишлен се смятат за отличителен белег на изискани ястия от най-добрите готвачи в света. Не са лесни за получаване и се дават на най-добрите ресторанти. Само на 26 години, но вече с Мишлен звезда е Карлос Касияс. Братовчед на известния испански вратар от близкото минало Икер Касияс, Карлос се изявява на полето на кулинарията..
Интервю с Барфоломей и Монах Борута (ПАТРИАРХЬ, екс-БАТЮШКА) След като разделиха БАТЮШКА на две и продължиха в паралелни посоки, музикантите на страната на Барфоломей се преименуваха на ПАТРИАРХЬ. През миналата година, дойдоха у нас и представиха първия си албум под това име „Господи“. Само четири месеца по-късно, през януари ПАТРИАРХЬ издадоха..
Името на Михаела Аройо нашумя през 2024 г., когато представи проекта "Сънувам на български", изследващ идентичността на българската диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на 5 години в рамките на 16 пътувания варненската фотографка посещава над 60 населени места в Молдова и Украйна с преобладаващо българско население,..