Вчера Дядо Коледа ми мина път. Беше прекрасно, вълнуващо събитие. Вървяхме си – всеки в своята посока. Наоколо нямаше никакви хора. Стори ми се странно да го видя изведнъж пред себе си, на един подарък разстояние. Още по-странно ми се строи, че галантно ми даде път.
Но как да се възползвам от тази любезност? Как да пресека пътя на Дядо Коледа?
Разбира се, че не посмях. Отнесох се с уважение към него, към цялата идея и философия за Коледа и на свой ред се спрях, за да покажа, че той е с предимство. Неговата празнична мисия е далеч по-отговорна от моята, нали? Аз просто се наслаждавам, а той е в непрекъснато движение, разпределя подаръци, грижливо ги подрежда до украсените елхи.
Когато вярваш в идеята за Коледа, това пресичане на пътя те кара да се чувстваш като погален от Вселената. Едно мило погалване; знак, че си на правилния път и предстоят хубави неща.
Така че, да, отнесох се с уважение. Дадох път на празничното чувство, на идеята за Коледа, за топлина, светлина, обич и радост.
Първо си казах:"О! На колко години си, а още вярваш!". Но Дядо Коледа сладко ми се усмихна, благодари и ми пожела весели празници. Пожела ми да се случат всички прекрасни, жадувани от мен места, неща, хора, отношения и събития. Не в този ред, но какво значение има редът, след като онова, което ти е на сърце, се превръща в реалност?
Беше странно пресичане на пътища и житейски траектории и ме накара да се усмихвам. Сякаш отново бях онова малко момиченце, прегърнало желания подарък и безкрайно щастливо пред елхата, за снимка с Дядо Коледа... После?
Празник. Наслаждавам се.
Седя и се наслаждавам на усмихнатите лица на любимите хора, на сладките разговори около трапезата. Разговори за дребни неща, за големи каузи, за забавни преживявания и незабравими спомени. Разговори, в които най-най-важното е, че сме заедно на този светъл празник, че има път зад гърба ни и много предстоящи хора, места, неща, събития занапред. В камината гори огън. Танцуват веселите празнични пламъчета. Взираме се в тях и топлината на атмосферата и на общуването е в хармония с топлината на препълнените ни с обич сърца. Отново сме заедно в една красива равносметка на отминаващото и в очарователно очакване на предстоящото. Както винаги по това време. Фантастично чувство. Наслаждавам се.
Старателно подредихме масата. Украсихме я, така че да доставя наслада на всичките ни сетива. Празничните свещи горят, изглеждат толкова привлечени от настроението, че сякаш пламъчета им се движат в такт с музиката.
Направих торта. С ягоди и боровинки. Така обичам по Коледа. Това си е лично моя традиция. Сигурна съм, че вълшебните моменти са още по сладки, когато надградиш старите традиции с любими свои неща.
Наслаждавам се, потънала във въображаемата снимка на тези моменти. Пожелавам си да продължава така Коледа след Коледа, все по-топло, по-хубаво и незабравимо с любимите хора. Прегръщам ги с благодарност, че сме заедно, че са толкова чудесни, че отново знаят кой подарък най-много ще ме зарадва. И за кой ли път си мисля, че те са ми истинският подарък. Най-ценният, най-важният, най-необходимият, за да ме има и за да го има празникът.
В живота на всеки от нас е така, нали?
Вдигам наздравица за хората, които озаряват живота ни и за любовта, която дава смисъл!
Весела Коледа! Да е светло, топло и щастливо занапред.
Има една колоритна история, в която тимуроци /герои на автора Аркадий Гайдар/ запретват ръкави да правят добрини. В разгара на начинанието забелязват възрастна жена, която стои на улицата и замислено се взира в отсрещния тротоар. В духа на всепоглъщащото и необятно добро, те я пренасят отсреща, с две думи: помагат й да пресече. Вярно: старицата..
„Оперни тайни“ е наречен най-новият проект на Държавна опера Варна, който стартира от февруари 2025 г. и е насочен към най-младата публика. Операта отваря врати за най-малките си зрители и ги води зад кулисите със специални тематични детски ателиета, които ще се провеждат всеки месец. Всички елементи и етапи от създаването на оперен спектакъл са..
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..