Лесна работа: Учителят, който преформулира

Днес в един разговор стана дума за преформулирането. Знаете: техника, която превежда гневните изказвания на неутрален език и има за цел да успокои емоциите и да потърси възможни решения. Всъщност тя променя начина, по който хората възприемат и представят даден проблем, сменя рамката, в която сме успели да напъхаме някаква ситуация.... Да речем черната рамка се превръща в златиста или в цвят капучино. И тогава грешките от миналото стават бъдещи цели, а негативните изказвания добиват нов прочит и получават позитивно значение.

Това ме изкушава да ви разкажа една невероятна история, случила се с бащата на моя най-близка приятелка, в началото на деветдесетте години. Беше време специално – на обществени трусове, които се отразяваха върху човешки съдби.

И тогава – героят на нашата история, учител по професия, се налага да работи в свободното си време и като таксиметров шофьор, за да оцелява семейството му. Една нощ го спира мургава двойка – мъж и жена, които преди да се настанят, натъпкват в колата голям чувал. Пътуват до отдалечено от града село и колкото повече наближават крайната дестинация, толкова повече нашият герой се тревожи, че най-вероятно няма да получи нито стотинка за дългия нощен преход. Междувременно двойката разгорещено обсъжда ситуацията и всъщност, шофьорът на таксито, става неволен свидетел на разговор, който не би искал да чува. Научава, че тези хора току-що са направили обир, чувалът е пълен с крадени вещи, а те дискутират по-нататъшните си действия. И да! Става ясно, че те нямат никакви пари. Към края на пътуването човекът осъзнава, че това, че няма да си получи парите, е най-най-най-малкият му проблем. И така той се оказва в опасност в една тъмна, тъмна нощ, на самотно, напълно непознато за него място, в малкото пространство на лекия автомобил.... Когато... Мъжът вади пистолет и го насочва към главата му с думите:

- Дотук сме. Няма да платим.

Тогава нашият герой, впрочем забележителен, дългогодишен учител, запазва самообладание и пита:

- Момче, ти деца имаш ли?

Получава следния отговор:

- Да, имам. Четири. Защо?

Цитирам обяснението на учителя:

- Аз моите деца съм ги отгледал, но не съм сигурен дали ти ще успееш да отгледаш твоите.

Събеседникът му определено се вслушва в думите и стреснато пита:

- Защо?

Нашият герой отговаря:

- Защото ако ме убиеш, ще трябва да ме излежиш. Ти ще гниеш по затворите, докато децата ти растат. И как ще растат без баща?

Разговорът продължава в тази посока още няколко минути.

Ето го и големият финал: мургавият клиент прибира пистолета и казва на жена си:

- Пари нямаме, ама... я дай на човека един свещник. Свестен човек излезе.

Ето това аз наричам преформулиране. Перфектно свършена работа: от насочен в главата пистолет да промениш ситуацията към „дай на човека един свещник“ за благодарност. При това на уединено непознато място, в тъмна, тъмна нощ.

Ако питате как изглежда този исторически свещник, с който благодарен крадец желае да си плати таксито и дали после години наред стои на видно място в дома на оцелелия, докато всички минават на пръсти край реликвата. Не. Нищо подобно. Тази смразяваща кръвта, но и забавна на финала история, така и приключва – без свещник.

Един български учител не приема крадени вещи, но има знания, които добре приложени в правилния момент, могат да спасят човешки живот.

Ето това наричам преформулиране.