Човек трябва да вижда хубавите неща от живота, да носи оптимизъм в себе си, да обича природата и да прекарва повече време сред нея, а в отношението си с хората – да търси личния контакт и да използва минимално съвременните средства за комуникация. Така мисли авторът и писател Мариан Желев, който винаги намира време да излезе сред природата – мястото в което преоткрива себе си, намира спокойствие и се зарежда с енергия за всекидневието в големия град.
На 24 май той предпочита да отиде в гората, където да помълчи, а не да афишира за един ден в годината, гордостта си, че е българин и е от духовен народ, който сам е създал своята писменост. Той се гордее, че е българин и корените му са от нашите земи, но предпочита да използва думите на родния си език в текстовете, които пише през цялата година. Продължава да пише и да изразява себе си в разкази.
Мариан Желев е родом от Добрич, но от много години живее във Варна. Има две деца – дъщеря, която тази година завършва средното си образование и вече е избрала своя път в живота и по-малък син, който е седми клас сега и му предстои да кандидатства. Шегуваме се, че тази година е и абитуриент и седмокласник, а той споделя, че израства отново с децата си и както той е учител за тях, така и те са негови учители.
Разговаряме по повод 24 май и с уговорката, че ще си говорим на „ти“.
В какви времена живеем сега?
Ако кажа трудни няма да учудя никого, ако кажа лесни, ще стресна може би някого с оптимизма си. Но при нас мисля, че по-често е било така – да оцеляваме точно в такива условия и да показваме дух и воля като българи.
Какви са разказите на Мариан Желев днес?
Винаги с оптимизъм гледам и с човещина. Гледам да вляза там, където и аз самият, а и читателят мисля, че би искал да погледне – с прости очи, на прости неща, които са повод за доверие и вяра в хубавата страна на живота.
Има ли място в днешната литература за романтика, любов, героизъм, смелост, достойнство?
Има, само че, може би трябва да бъдат облечени в друга дреха. Не че хората са се отдръпнали от тия ценности, но просто те трябва да бъдат показани по простичък начин.
Какви хора ни направиха социалните мрежи?
Повече изолирани. Обикновено заставайки пред белия лист аз също искам да се изолирам. При пишещите хора и при творците изобщо това не е непозната дума, не е плашеща дума да се изолираш, но когато стане масово и започнеш да ставаш зависим от такъв тип комуникация, хората не знаят как да си кажат една хубава дума помежду си и оттам се губят някои естествени жестове, които си правим един към друг. Оттам може би идва тая грубост, тоя страх помежду ни. Отнеха ни нещо и то много, но се надявам да си го върнем.
По какъв начин?
С общуване. Но не с телефона в ръка, а на живо.
Какъв празник е 24 май за теб? Преди време беше казал, че на този ден обичаш да мълчиш и да се затваряш. Така ли е и сега?
Да, защото тази гордост, която изпитвам като българин, като човек, който има гордостта да каже, че е част от един народ, който сам е създал своята писменост, и предпочитам да не го афиширам и „бия на тъпан“ един ден в годината, а да го втъка във всички текстове и в цялото ми поведение като автор, като творец, който си служи с думите през цялото време на годината, не само в един ден. По-назад бях написал един текст, в който нарекох българите богаташи. В смисъл, че ние сме един от най-духовно богатите народи, независимо от числеността ни. Съдейки по това, което сме създали – ние сме наистина богаташи.
Кога човек спи спокойно?
Когато си е свършил работата, когато се е усмихнал, когато е казал на някого, че го обича и не е направил нищо лошо. Чести празник на всички! Аз на 24 май лично бих отишъл в гората да се поразходя и да помълча малко.
Мариан Желев е български писател. Роден е в Добрич на 15 октомври 1974 г. От 1999 живее във Варна. Първата му издадена книга е „Свлачище“ през 1998 г. – роман, който е отличен с наградата „Златен Пегас“ на конкурса „Южна пролет“. И още - романите „Малката действителност“, „Сбогом, България!“, „Катастрофа“ и „Жив“, сборник-разкази „На бял свят“ и „Спете спокойно: Подбрани истории“.
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..