Крум Сотиров: Орхидееното общество във Варна има своите социални каузи за децата и възрастните хора

Крум Сотиров, гост на "Златното сечение", е роден във Варна, дълги години учи и живее във Великобритания и САЩ, световнопризнат орхидеен специалист, лектов в орхидеените общества в Канада и САЩ, основател на Първо орхидеено общество - България и на първата и най-голяма оранжерия на Балканите за редки видове орхидеи „Орхидария“, която прераства в ботаническа градина, където се запазват видове, образоват се и се развива изкуството на орхидеите сред ценителите. В разговор с Валерия Василева разказва за социалните каузи на основаното от него Първо орхидеено общество - България, за работата си като специалист по оржидеи и редки и новооткрити растения, за времето като полеви лекар в планините на Афганистан и за търсенето на нови предизвикателства. Ако и Вие искате да подкрепите социалните проекти на Първо орхидеено общество - България, следете събитията им в Арт салона на Радио Варна и в социалните мрежи.

- В общи линии, аз все за орхидеи говоря. Това ми е страстта от много години. Аз съм експерт по растенията по принцип и това ми е специалността, а орхидеите са ми висшият пилотаж. Както докторите имат докторат и после – специалност, така аз съм специализирал орхидеи – най-висшите растения от еволюционна гледна точка, най сложните. Така че който е експерт по орхидеите, може да отглежда буквално всичко. Това увлечение започна още в ученическите ми години - почти случайно в Ботаническата градина в Балчик е една много симпатична история с подарени грудки. Аз трябваше да ги вкоренявам, което беше предизвикателство, но оттам цялата ми кариера се оформи, защото аз където и да отида винаги се занимавам с растения, с отглеждането и с вкореняването и с преодоляване на проблеми с отглеждането им. В Кралската ботаническа градина в Лондон работата ми беше да се грижа за растения, които са новооткрити или конфискувани. Това означава, че не мога просто да кликна в Гугъл и да разбера как да се грижа за това растение, защото то е новооткрито и никой не знае как да се грижи за него.

Как подхождате тогава към едно новооткрито растение?

- Това е резултат от многогодишен опит - като му погледна физиологията, като му погледна структурата, хабитуса, как изглежда, накъде се е навело и така нататък, определям някакви приблизителни условия за грижа и после започвам да експериментирам. Интересно е, че растенията, противно на очакванията, реагират много бързо. Аз за 24 часа могат да забележат разлика в растението и да видя дали условията, които съм предоставил са правилни или неправилни, но това е резултат на многогодишен опит. Да, могат да реагират изключително бързо и много бавно се развалят. Това важи за всички растения - по принцип много бавно се развалят. Всички растения дори и най-кекавите в момента, в който им предоставите добри условия, много бързо реагират и дават сигнали, че тези условия са хубави.

Вашата работа с растенията се основава на науката, но има някои митове. Мога да ви попитам - предполагам, че ще се забавлявате с това, но реагират ли наистина растенията на говор, на специално отношение към тях, на комуникация, на музика?

- В науката има едно такова нещо, което се нарича връзка между променливите и връзката между едното и другото не означава, че са непременно причина и следствие. Смятам, че определено има ефект, когато човек говори или обръща внимание на растението, но това не е задължително да е причина за подобряването на растението. Може би един човек, който има тенденцията да говори на растението, му обръща повече внимание като цяло. Така че, да, наблюдава се определено резултат, когато някой говори, пее и така нататък, винаги резултатът е позитивен, но не е доказано, че всъщност самият говор или вибрациите на гласа, или енергията, която изпращаме е причината за подобряване на растението. Мога да кажа за себе си, че растенията на мен не ми говорят буквално, но като ги погледна мога да кажа как са били отглеждани и в какъв етап на развитието си са в момента. Дали това е, защото имам огромен опит с най-различни растения от цялата планета или просто защото усета ми подсказва - не знам. Не знам каква е причината, но като го видя мога да кажа дали това растение е било на тъмно, дали е било рядко поливано, преполивано и пр., но за мен на този етап тези неща вече са просто интуитивни.

Кои са най-екзотичните места, където наблюдавахте растения?

- Аз съм бил в Афганистан като полеви медик. В планината направих повече от 1600 снимки на растения. Планините на Афганистан изглеждат като каменни пустини, но ако се наведете през пролетта, виждате как цъфтят милиони миниатюрни цветчета – прекрасни, адаптирани растения и заедно с тях има и интересни камуфлажирани насекоми, които оживяват пустинята. На мен ми беше страшно интересно, защото тази пустиня е суха 12 месеца в годината и за 1-2 топли и влажни седмици всичко разцъфва през пролетта, а после  отново се превръща в пустиня.

Тези контрасти във Вашия живот на какво се дължа - между красотата на природата и грижата за растенията и войната?

- За мене адът е една празна стая, в която нямам нищо да правя и винаги през целия си живот съм търсил предизвикателства, преодоляване на нови трудности. Фройд е казал, че именно най-тежките моменти в живота си спомняме с въздишка и сантимент на стари години. Най-щастливи са хората, които са имали предизвикателства, които са преодолели нещо трудно и всъщност това разбиране определя целия ми живот. 

След това специализирате арт терапия?

- Да, когато се завърнах от Афганистан, бях в шок, страдах от посттравматичен стрес. Американското правителство ми даде възможност за ново образование и аз избрах арт терапията, за да помагам на други хора с това страдание. Развих подход за арт терапия чрез градинарство. Забелязах, че едни от най-прекрасните и добре поддържани градини днес, а и в исторически план, са създадени от бивши военни. И това занимание се оказа особено подходящо и полезно за тях.

На какво Ви учи природата?

- Движението чистият въздух, слънцето, вятърът в лицето - това са неща, които подобряват здравето на всеки човек, независимо от професията, независимо от нивото на движение по време на работа, независимо от натоварването. По някакъв начин, когато човек види приоритетите на растението и приоритетите на живата природа, изведнъж вижда колко смешни са неговите собствени проблеми. Реално от страх растенията протестират само  по един начин - те умират. Това е техният начин на протест и за природата това е окей. Природата няма никакъв проблем едно растение да прояви своя протест със смърт, така както самураите на времето, нали, аз протестирам със смъртта си. Но когато човек види как едно растение избуява, как привлича пеперуди, как привлича пчели, как природата завладява бетонните пространства, които ние изграждаме като хора, как природата почиства, което ние замърсяваме, как за природата е окей да има пластмасови торбички и стъклени шишета и около тях отново се заражда живот - човек като го види това нещо не може да не види някакво висше създание, някаква висша мисъл във всичко това и да разбере че неговите, а, днес съм загубил 20 лв., о, днеска съм се скарал с някого за пари, за място за паркиране на място или с кондукторката в автобуса… Всичките тези работи някак си стават смешни и човек разбира, че неговата функция е всъщност той да има някаква функция. Човек разбира, че без функция ние ставаме депресирани. Ние ставаме гневни негативни, когато ние се чувстваме безполезни, ставаме лоши. Всъщност природата е по мъдра от нас. В природата няма пари, в природата няма договори, няма нищо човешко и въпреки всичко един вид в природата оцелява повече от милион години. Нали това е доказано с научен експеримент, че видовете оцеляват по милион години. Така че. Ние можем само да се учим от природата. Другото, което ние имаме заложено в нашето дълбоко дълбоко подсъзнание, оценяването на красотата и ние разбираме, че ние се стремим към практичност, но всъщност красотата е това, което ни кара да се радваме. Красотата ни прави щастливи, прави ни хора, всички останали бетонни мостове и високи сгради впечатляват само за 3 секунди…

Какво научихте от цветята, което беше полезно за вас във вашия живот? Растенията изобщо, не знам защо все говоря за цветя, може би защото е пролет.

- Едно от най-интересните неща е, че всички растения са билки. Ние откриваме за какво са тези билки, но най странното е, че растенията имат някакъв ефект върху нашето здраве. Странно е, защото ние не се препокрива с еволюционната теория, защото растенията са се появили и 300 милиона години преди нас. А те имат ефект върху нашата биология, включително растения, с които ние никога не сме имали допир. Те могат да подобрят всякакви жизнени функции в нашето тяло. Няма никаква логика нещо, което се е появило преди нас, да има позитивен ефект и да е част от нашата машина. И на мен ми е много интересно. Значи, орхидеите, бидейки най-голямото семейство цъфтящи растения, повече от 24 000 вида, са богати на алкалоиди и всеки ден се откриват нови алкалоиди, които имат някакъв позитивен ефект за човешкото здраве. А орхидеите са най-малко проучени от гледна точка на билки. Плевелите са най-проучени от гледна точка на билки и има хилядолетни традиции за събирането на плевели, които са билки. Орхидеите в последните последните 100 години започват да се изучават за техните ефекти върху здравето. Освен това при растенията има много химикали, които имат ефект не само върху човека и върху неговото здраве, но могат да се използват и за други неща. Като бях в Кралската политическа градина - така просто от собствен интерес, понеже там има огромна библиотека, бях започнал да проучвам растения, които с корените си извличат ценни метали от почвата и при изгарянето на тези растения тези ценни метали могат да бъдат извлечени. Има растения, които извличат злато. Има растения, които извличат сребро.  Но това е нещо, което е научно изследвано, не е разработена някаква технология, с която да се приложи. Аз мисля, че много са много по ценни от тези растения, които извличат отровите от почвата.

Ако ви поканят и ви възложат да направите нещо ново в Морската градина, откъде бихте започнали? Нещо, което Ви стои като идея за Варна?

- Аз се опитвам да направя някаква промяна в града и затова със сестра ми преди 8 години създадохме Първо орхидеено общество. Това, което се опитваме да направим в момента, е да интегрираме възрастните хора и децата, които за съжаление поради липсата на пари не могат да участват в много занимания. За това на 23 Април правим едно свободно събитие тук в арт салона на радио Варна с цел събиране на средства, за да могат с пенсионерите и децата да идват на нашите сбирки, без да се налага да плащат и да видят лекции, свързани с растенията, свързани с орхидеите. И да се опитат ръцете върху най-различни забавни занимания. По време на този фъндрейзинг ще направим викторини, забавни лекции, уъркшопове,  най-различни занимания за посетителите, за да можем да привлечем възможно повече хора като това е едноблаготворителна, благотворителна, благотворителна кампания и пролетен фестивал. За съжаление много малко се прави по въпроса, така че ние сме го нарекли мини орхидеен фестивал. Ще има и също така редки орхидеи за продажба, т.е. хората трябва да знаят, че ще има физически, които може да се пипнат, не като не интернет да го гледаш на картинка… Така че, това е малкото,  моите 5 стотинки, които аз мога да допринеса за града.

Да, ние сме говорили със сестра Ви, с Искра Сотирова, че кандидатствате по проекти по програмите за финансиране, но не могат да ви припознаят - културен проект ли сте , образователен ли, социален ли – има ограничаване и етикиране на това, което хората правят, и когато то е многопластово, някак не е адаптирана системата за финансиране към него.

- Точно така, не е адаптирано към строгата формална структура на тези проекти и програми. Наистина, аз не знам каква е причината, че винаги ни отказват. Ние досега функционираме само на базата на пари, събрани от добри хора, които са решили да дадат малко повече пари за другите. Затова казвам, че във Варна има много добри хора.

Сега какво бих направил с Морската градина? В целия свят тези ботанически градини, които са отворени за народа, винаги задължително имат много интегрирано изкуство в тях скулптури за градината това е най-подходящата форма на изкуство, но в градината може да се направи и други форми на изкуство, например когато храстите се подрязват с формата на животни. Бонсай е формата на изкуство може в тази градина да се направят най-различни - има, но могат да направят повече и по-разнообразни и по-различни аранжименти с цветя. Бих сложил много повече водни елементи. Хората се привличат от от водата - ако сте се разхождали в Морската градина, ще видите, че най-много концентрация на хора има близо до водата. Трябва да има повече водоскоци, трябва да има повече фонтанчета, чешмички, водни канали, те променят микроклимата на градината, така че има много какво да се прави за тази градина, освен да се отрязват старите дървета и да се засаждат нови.

А има ли тук спешна нужда според вас се подновят дърветата?

- Спешна нужда няма. Определено няма тази градина ще изглежда прекрасно дори и никой да не я пипа с пръст. Да, ще има плевели и така нататък и ще има кърлежи какво ли не още, но градината ще бъде хубава, защото е създадена от гениален човек и е създадена добре. Значи така е създадена градината, тя се е простирала до Радио Варна, затова хубавата част на градината е. И това нещо трябва да като един пъзел с много елементи да се преповтори, да се мултиплицира, защото различните хора идват в различни части на градината. Не всеки обикаля цялата градина, някои хора идват в единия край, други идват в другия край и така че много може да се направи. И аз бих препоръчал повече изкуство, смятам, че хората трябва да се насърчат, художниците и скулпторите трябва да се насърчат, да създават повече изкуство, защото изкуството е единственото нещо, което ни прави хора. Това да ядем и да печелим пари, и да се състезаваме един с друг всички животни го правят, всеки да дращи с лапите и да ръмжи на другия - кое животно не го прави, но изкуството е нещо, което само хората правят и ако искаме да бъдем хора, трябва да превърнем градината в изкуство и да сложим изкуство в градината - нещо, което е направено от човека, да си види, че, ето това сме ние. И трябва да се даде възможност на хората да участват в изграждането на тази градина, за да могат да имат повече грижа за Морската градина. Най-дейното участие, което съм виждал е като се появи някоя бронзова статуя някои много дейно идва и отрязва ушите, за да я предаде за скрап. Това е единствената дейност, която посетителите извършват в Морската градина и това е естествен процес, защото никой не изгражда. Ние не можем да ценим нещо, което не сме изградили със собствените си ръце, принос, съучастие и това, за да се случи, трябва да привличаме децата. Градската управа трябва да направи възможно така, че децата да идват в градината и да вършат някаква дейност за подобряване на градината. Дали ще садят дръвчета, дали ще почистват, дали ще правят нещо, дали ще правят аранжименти, дали ще плевят… Ще рисуват, ще правят скулптури… Трябва да се насърчат хората да градят, да изграждат, защото само така можем да възпитаваме едно поколение, което не се възхищава на големите експлозии – еха, виж как това гръмна за една секунда унищожи труда на хиляди хора, работили много години… 

Така че това, което ние се опитваме да направим е да привлечем възрастните хора, които се нуждаят от човешки контакт. Те са много самотни. Искаме да ги сближим с малките деца, които също се нуждаят от човешки контакт. Да могат със собствените си ръце да направят нещо, да оценят какво е. Чувството на задоволство при децата, че те са изградили нещо и са го направили - това е най-хубавото нещо, най-хубавият подарък, който може да бъде даден на едно дете. Даже не задоволство. Само опитваме се да дадем някакъв пример. Има хора, които се присъединяват към нашата кауза, уви, твърде малко и ми се иска да апелирам повече хора да се опитат да помогнат. Ако не ви интересуват орхидеите, можете да донесете един кекс на сбирка, имаме и такива членове, които задължително носят почерпка. Може да дойдат хора с някакви ръкоделия, друго хоби, не е задължително човек да отглежда орхидеите - има хора, които просто ги снимат, има хора, които ги рисуват, има хора, които създават бижута от тях има хора, които просто искат да помогнат на други хора. Това хоби е пристрастяващо, то е като наркотик мога да кажа от 30 годишно наблюдение върху колекционери и върху хора, които са свързани с орхидеите, че веднъж орхидеи става завинаги орхидеи. Хората, които се сближат към орхидеите, се сближават към природата, сближават се към корените си, към живота.