Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Виолин Райков: Рибите страдат от промените в околната среда

Популациите на бялата мида също. Тя може да изчезне от местата, където е в момента

Снимка: БГНЕС

Климатичните промени и замърсяването. Това са два от основните проблеми, пред които са изправени световните морета и океани. Негативните последици за морските обитатели са сериозни до такава степен, че се стига до рязко намаляване на популацията или направо до изчезване на някои от видовете. Специалистите в тази област работят по редица проекти, чиято цел е да установят до каква степен негативните промени в околната среда влияят на рибите и морските бозайници. Проблемът в случая е, че след като резултатите от тези проекти станат ясни, администрацията бавно се задейства, за да синхронизира решенията си с новите реалности. Рибите вече съзряват полово по-рано, а това означа, че трябва да има промени в правилата за риболов и за замърсяването. Но за какво? Търсим отговора на този въпрос от доц. Виолин Райков от Института по океанология към Българската академия на науките.

Къде се проявяват стресовите фактори, свързани с рибата? Може би от липсата на кислород и намаляването на количеството му?
Изследваме първо микробиологичното замърсяване - опаразитяване с различни паразити вътре в рибите, преминаваме през генетика, външна морфология на рибите и т. нар. оксидативен стрес - как промените в средата влияят на биохимията и на самите процеси, които се случват в рибите, тоест различни стресове. Разбира се, намаляването на количеството на кислорода е едно от нещата. Морската среда, както сухоземната и въздушната, представляват една особена среда с различни стресове, и рибата като център на тази система доста е повлиявана от различни промени в околната среда. Хищничеството, намаляването на кислорода, всякакъв вид замърсители... Така че рибите страдат доста от промените в околната среда.

И от затоплянето на водата в някои места от океана.

Това е едно от най-важните неща, което вълнува всички, които се занимават с климатични промени и биоразнообразие. Ефектите са вече видими и това е един от основните фактори, но тя води след себе си промени и във всички останали фактори. Това повишаване на температурата в атмосферата и в морската среда, изместването в сезоните влияе индиректно и директно. Индиректното е чрез храната. Рибите се хранят с различни видове, които, като изчезнат поради затопляне и се появят по-топлолюбиви, при рибата се получава стрес, защото тя не е пригодена да се храни с тези видове. Започват миграции, навлизане на нови видове, които става конкуренти на местните. Те ги изместват в хранителните им ниши. Голяма е динамиката през сезоните.

Това е нещо, което касае и Черно море.

Абсолютно. Черно море е много интересно като обект за изследване - то е най-голямото вътрешноконтинентално море в света. Това са негативни характеристики за наличието на живот - това е по крайбрежната ивица. Във вътрешността, вече надолу, в големите дълбини под 150 метра, там няма никакъв живот. Всички тези фактори карат животинските и растителните организми да живеят в една много тясна ивица до брега, където пък са всички човешки дейности. Има едно препокриване на човешките дейности с дивата природа и това е конфликт за организмите, голям стрес е за тях.

Да, и знаем кой е най-големият губещ в този конфликт.

Да, ние, хората, сме най-върховният хищник. Ние сме най-главните ползватели на всичко, което природата дава. За съжаление доста пъти неблагоразумно ползваме даровете на природата. Тя обаче си връща. Природата не е статична система и много често се забелязва намаляване на популациите и на биомасата на определени видове - примерно бялата мида. Тя живее в изключително тясна ивица,  нейните популации страдат и тя малко по малко може да изчезне от местата, където е в момента.

И в същото време тя е много атрактивна за продажба. Много е търсена в Испания, в Италия.

Абсолютно. Продуктът е с експортна насоченост, но не само тя. Примерно барбунът се изнася в Гърция. При рибите, ако има стресов фактор, те могат да мигрират, докато при мидата миграциите са доста ограничени. Тя е на едно място, под пясъка заровена, и там не може да избяга от негативните фактори. При нея намаляват жизнените процеси, спира растежът и в крайна сметка настъпва смърт. Понякога е масова - затова наблюдаваме и празни черупки от миди и от всякакви организми.

Да, ние констатираме тези проблеми. А какво правим, за да ги решим? Може би този проект е част от решението.

Не само правим информационни кампании, с които да осведомяваме хората. Освен това издадохме един много важен документ за анализ на местните законодателства за този проект, за който говоря, по поречието на река Дунав. От там трябва да се тръгне, за да има една правилна рамка, за да се знае кой за какво отговаря и каква отговорност носи - гражданска и наказателна.

Цялото интервю с доц. Виолин Райков чуйте в прикачения звуков файл:





По публикацията работиха: Олга Карова, Елисавета Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Политологът и журналист Живко Иванов: Системните партии намериха решение на политическата криза у нас

Решението на политическата криза у нас беше намерено от политическите партии, но това, че те сполучиха с това си действие, не означава, че пътят пред тях ще бъде лесен. Това коментира за предаването "Пост Фактум" политологът и журналист в Радио Стара Загора Живко Иванов.  България има редовен кабинет, депутатите избраха Росен Желязков за..

публикувано на 16.01.25 в 19:05
Александър Кашъмов

Александър Кашъмов: С поисканите от Сарафов промени има риск от повишаване на непрозрачността

Да бъде отменен достъпът до информация за разследвания и проверки, касаещи прокуратурата. Това е поискал от Върховния административен съд (ВАС) изпълняващият функцията главен прокурор и единствен кандидат за длъжността „главен прокурор“ Борислав Сарафов. За това алармира екипът на Програма „Достъп до информация“ , като изразяват надежда, че „ всички..

публикувано на 16.01.25 в 09:40
Ивайло Илиев

Политологът Ивайло Илиев: Хоризонтът на управление на този кабинет може и да не е толкова кратък

Със сигурност предлаганият кабинет "Желязков" ще започне с крайно ниско доверие. Поради липса на политическа алтернатива обаче, хоризонтът на управление може и да не бъде толкова кратък. Това коментира в предаването на Радио Варна Post Factum политологът Ивайло Илиев. Според него сметките могат да се объркат, ако партия "Величие" влезе в парламента. В..

публикувано на 16.01.25 в 08:05

КТ "Подкрепа" започна подписка за връщане на клас "прослужено време" на държавните служители

Да бъде възстановено възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, по-известно с понятието "клас прослужено време", за държавните служители, настояват от КТ "Подкрепа". Вече има организация за събиране на подписка във всички синдикални структури. Това каза Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация КТ "Подкрепа"..

публикувано на 15.01.25 в 08:30

Христина Набошни: 2025-а е много подходяща за посещение на Китай

2025 година е по-специална за българите, пътуващи до Китай. В края на миналата година стана ясно, че през тази ще можем да посещаваме най-многолюдната страна в света, без да ни е необходима виза. Предизвикателствата да организираме визитата си там обаче не са никак малко.  Отдавна сме свикнали да си помагаме с какви ли не мобилни приложения, а сред..

публикувано на 14.01.25 в 07:30

„Неизчезващите“ - открит урок на киношкола „Братя Люмиер“ във Варна

Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе днес, 13 януари, от 17 часа. Поводът е рождената дата на българското кино.  На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..

публикувано на 13.01.25 в 08:25
Станислав Стоянов, депутат от

Евродепутатът Станислав Стоянов: Шенгенското пространство е инструмент от друго време и създаден при други нужди и реалности

Земеделците и фермерите в ЕС са силно обезпокоени от търговското споразумение ЕС-Меркосур, договор за свободна търговия между Европа и икономически блок включващ няколко държави от Южна Америка. Това каза за предаването „Позиция“ евродепутатът от партия „Възраждане“ Станислав Стоянов. По думите му, подписаното тихомълком от председателя на ЕК..

публикувано на 11.01.25 в 13:45