Маруся Маринова е личен коуч и биофийдбек терапевт. В практиката си отскоро включва и т. нар. неврологичен дизайн. Инструментът, който използва, е разработеният от д-р Андре Вермюлен NAP™- въпросник за самооценка на неврологичната гъвкавост или невропластичност (Neuro Agility Profile™). В предаването „Златното сечение“ Маруся Маринова коментира отделните характеристики на неврологичния профил като баланса между двете мозъчни полукълба, индивидуалния стил на обработка на информацията, предпочитания начин на учене и мислене – визуален, аудио или чрез действие и преживяване, интелектуалните предпочитания въз основа на теорията на Хауърд Гарднър за множествената интелигентност и др. Анализът дава възможност за оценка и на мозъчната дейност и доколко оптимално реагираме под влияние на фактори като стрес, движение, нагласа, хранене, гимнастика за ума, сън. Неврологичната гъвкавост е изключително важна за адаптивното ни поведение в стресови ситуации, в конкурентна среда или когато сме изправени пред сложни за разрешаване проблеми в процеса на учене или работа.
Кое Ви предизвика да включите подобен инструмент за самооценка и обратна връзка относно неврологичните особености в своята работа? Какво се случва най-често, възникват някакви специфични бариери ли, съпротиви може би?
Това не е просто тест, а инструмент за личностно развитие. В началото след създаването му е използван повече за подобряване на атмосферата в екипи, за откриване талантите на служителите, но аз лично намерих приложението му и в коучинга. Помага ни да разберем по-добре себе си – начин, по който възприемаме света, кои са водещите ни сетива, как общуваме и мн. др., а това е важно, защото само когато познаваме себе си, тогава можем да опознаем другите и да подобрим комуникацията си.
Когато започнах да работя с коучинг техниките забелязах, че много хора предпочитат да свършат нещо, което им е актуално в момента и после някак си да забравят. Истината е, че много често започнаха да се връщат с други проблеми. Това ме накара да се замисля по какъв начин да им дам възможност да видят себе си от всички страни, във всички сфери на живота, което включва абсолютно всичко, за което се сещаме – навици, общуване с приятели, работа, учене, качество на съня и пр. – да видят живота си в неговата цялост. Първото, което използвах беше НЛП (невролингвистично програмиране), което ни насочва към много важни аспекти на комуникацията, след това включих биофийдбека, който ни показва как реагираме в стресови ситуации, но не и защо реагираме по съответния начин. И в един момент естествено възникна и въпросът „Защо?“. Защо реагираме по определен начин? Защо при някои хора промените се получават бързо, а при други е необходим по-бавен начин на учене и промяна? Тогава потърсих инструмент, който може да даде отговори, да помогне да разберем и емоциите си и да ни предложи насоки за себеразвитие в тази посока. И установих в практиката си, че дори и аз да вижда напред възможностите на клиентите си, важното е да ги оставя те сами да ги осъзнаят и опознаят и да достигнат до целта, която са си поставили.
Каква е логиката на изследване и подобряване на неврологичната ни гъвкавост - ако имаме някакво доминиращо състояние, започваме да работим с него или напротив, започваме от нещата, където имаме някакъв дефицит?
Логиката е да развиваме тези показатели, които най-бързо можем да повлияем. Инструментът, за който говорим, дава възможност първо да определим своята относителна латералност – дали работим повече с ляво или с дясно полукълбо, дали сме повече експресивни или приемащи, доколко успяваме да рационализираме емоциите, защото това е един от начините за благоприятно излизане от стреса – да включим рационалния мозък, къде са неврологичните блокажи и т. н. Щом имаме това знание за водещите ни сетива, можем много по-бързо и качествено да учим. Първо започваме от всички ресурси и положителни качества, които имаме и след това доразвиваме там, където има дефицит. Част от въпросите са свързани със стреса и как го преживяваме. Върху това оказва влияние доколко е пълноценен сънят, движим ли се и то не просто да се разходим в парка, но да се движим с емоция, като практикуваме танци, любим спорт и пр. Важно е също да знаем доколко позитивно мислим, къде е фокусът ни, защото където е фокусът ни – това ще виждаме и приемаме в живота си.
Относно емоциите и движението, има една интересна история, свързана с американката невробиолог Уенди Сузуки, автор на книгата „Момичето, което се влюби в своя мозък“, която до 40-ата си година изучава мозъка и има много големи научни постижения, преподава в Нюйоркския университет, но в личния си живот установява, че трябва да направи големи промени. Тя прави и и едно много показателно изследване със свои студенти – разделя ги в две групи, едната има интензивни спортни тренировки прези лекциите по невробиология, а другата – не. Оказва се, че първата група усвоява много по-лесно материала, отколкото втората, която се занимава само с интелектуални дейности, т.е. движението храни мозъка. Върху всичко това можем да действаме така, че да се чувстваме по-добре, без да сме свръхкритични към себе си. Няма негативна оценка, ние просто сме различни и сме добри в различни области, идеята е да намерим своето място. Този дизайн може да ни бъде много полезен в тази посока, включително и ако искаме, например, да сменим професията си. Много мои клиенти в годините след 2019-а започнаха да се занимават със съвсем различни неща от тези, които са привили винаги. Годините на пандемията бяха много тежки, но сякаш ни дадоха и време да се огледаме в себе си и да открием какво е онова, което ни прави истински щастливи...
Цялото интервю с Маруся Маринова можете да чуете в звуковия файл.
Радина Боршош дебютира в главната роля на Ирина от "Тютюн" в едноименния спектакъл на Варненския драматичен театър. Младата актриса замени Диана Димитрова, която изпълняваше ролята от създаването на постановката през 2021 г. Като Борис Морев в представлението ѝ партнира Калин Врачански. "Тютюн" варненската публика може да гледа и на 6 декември...
Няма нагласа да се върви към съставяне на правителство. Това мнение изрази политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него първият работен ден на 51-вото Народно събрание е бил достатъчно показателен, а липсата му на оптимизъм се дължи на заявките и говореното на лидерите на партиите. По думите му за избора на..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Има основна връзка между функцията на стомашно-чревния тракт и главния мозък. При нарушение на функциите на стомашно-чревния тракт може да възникнат заболявания свързани и с централната нервна система, вкл. невродегенеративните заболявания. Това каза в интервю за Радио Варна доц.Светлана Фоткова-Георгиева от факултета по фармация на варненския..
Около една пета от населението на Европа се сблъсква с проблема безплодие – данните бяха представени по време на кръгла маса по повод Европейската седмица на фертилитета, която се провежда от 4 до 11 ноември. В една трета от случаите причините за неуспешно забременяване са у жената, в една трета от случаите – у мъжа, а в останалите случаи става..
Централната избирателна комисия с явно вътрешно решение се отказва да бъде регулатор на целия изборен процес. Това коментира в интервю за Радио Варна изборният експерт проф. Румяна Дечева. По думите ѝ, при наличие на изборни нарушения, именно ЦИК е регулаторът, който трябва да направи необходимото, за да бъдат поправени грешките. Всички трябва да..
С официална церемония на Морска гара - Варна ще бъде изпратена поредната антарктическа експедиция с научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий". Командир на кораба е капитан II ранг Радко Муевски. Екипажът се състои от 34 души, в него се включват и три дами. Този път сред учените има и двама орнитолози, които ще наблюдават птиците по..