Чували ли сте за горяните?
Първото, най-продължително и най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа, зародило се още в първите години след преврата на 9-и септември и разрастнало се значително след национализацията и колективизацията и то некъде да е, а в България?
И докато няма човек, който да не е чувал за Унгарските събития от 1956-та, за Пражката пролет през 1968-ма или за протестите на "Солидарност" в Полша от 1980 г., днес споменът за българските горяни и горянското движение е почти погребан под тонове фалшиви разкази за "ентусиазма" на лишените от земята и препитанието си селски стопани в България и на интернираните царски офицери и пр., както и под хиляди репресии, несправедливи съдебни процеси, бити и убивани десетки хиляди българи, несъгласни с комунистическата диктатура в България.
"Малко се знае за горянското движение и у нас, и в Европа. Истината е, че се заражда още след 1944 г. и продължава поне 6-7 години", казва Тодор Господинов.
Бивш криминален и съдебен журналист във Варна, днес той е преподавател по информационни технологии във Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Само преди дни излезе и дебютният му роман, посветен на горянското движение.
В основата на книгата - "Швеге. Срещу сърпа и чука" стои петгодишно изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории на Господинов, чийто прадядо е бил ятак на горяните и е лежал в лагера в Белене, а неговият брат Никола (Кольо Господинов) - също горянин, е убит от комунистическата власт в Старозагорския затвор.
"Дядо ми ми разказа много късно, едва след 30-ата ми година, за това, че неговият баща е лежал в Белене. Умишлено бяха крили от мен и брат ми, за да не се изтървем и да не пострадаме", посочва Господинов.
"Швеге" разказва историята на млад мъж, който през 1950 г. издирва убийците на брат си, изправен срещу цялата мощ на смазващата всяка съпротива тоталитарна държава.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..