Мариян Карагьозов: Не виждам основание да се твърди, че в Турция има предпоставки за гражданска война

След ареста на опозиционния политик Екрем Имамоглу в сряда, в Турция отново се проведоха масови демонстрации в негова защита. Събралите се на протеста в Истанбул са били 300 000, протести се състояха и в Анкара, Измир и Трабзон. В Истанбул, чийто кмет е Имамоглу, полицията приложи лютив спрей и гумени куршуми срещу протестиращите. Хората скандираха "Оставка на правителството!". За разпръсването на демонстрантите бяха използвани и сълзотворен газ, и водни оръдия. Близо 100 души са били арестувани по данни на вътрешния министър Али Йерликая. Турският президент Ердоган определи демонстрациите като "уличен терор".

Според бившия кореспондент на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов, дори в момента Турция да е разделена и да има напрежение между опозиция и управляващи, надхвърляща нормалните стандарти и ескалираща в насилие, той изключва да се стигне до нещо по сериозно:

Има големи разминавания между оценките на привържениците на опозицията и тези на управляващите, за състоянието на страната и личността на президента Ердоган. Независимо от тези разминавания обаче, за мен вариантът за гражданска война е напълно изключен.Помним, че през 2013 г. имаше друга поредица от протести в Турция, които започнаха от парка Гизи, които продължих аседмици, дори месеци и това дори не доведе до по-сериозен граждански конфликт. Така че, това са спекулации без абсолютни никакви основания.

      Турция е голяма страна, така че да твърдим, че протестите са обхванали цялата страна е амбициозно. Протести във връзка с ареста на популярния кмет на Истанбул има в големите градове. Той беше отстранен, защото е смятан за една от най-силните фигури, които могат да се противопоставят на евентуалните президентски избори срещу президента Ердоган. На Имамоглу са повдигнати обвинения в корупция и в подкрепа за терористична организация, което означава, че в общината са били назначавани хора или е имало някакви отношения с хора, които според турските власти, са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). Той е едно от популярните лица на опозицията. Народно републиканската партия в Турция спечели за първи път през 2019 г., след  доста дълго време Анкара и Истанбул, а Измир контролираше от десетилетия. Анталия също е считан за град, който е по-скоро светски ориентиран. Но, на местните избори през 2023 г., тази основна опозиционна партия увеличи присъствието си. Тя проби а Анадола и други райони, в които Партията на справедливостта и развитието на Ердоган имаше сериозни позиции. Мнозина смятаха, че тази вълна ще има отражение и на предстоящите президентски избори. Оказа се, обаче че Ердоган успя да ги спечели, тъй като на местните избори избирателите изпратиха сигнал до властите, че изпитват недоволство от икономическите проблеми, спадащия курс на лирата, от инфлацията. Но, предпочетоха един силен лидер, който да може да преведе страната през геополитическите трудности. Тоест на локално и на национално ниво се получи едно разминаване между подкрепата за външната политика на Турция, която е считана за мнозинството граждани за успешна и подкрепата за опозиционни кметове. Това породи едно напрежение между властите, които искат да си върнат контрола над Истанбул и и опозицията, която започна да контролира големите градове. Но, за мен вариантът за гражданска война е категорично изключен. 

По думите на Карагьозов, опитът за преврат през 2016 г. беше военен и то на една много малка част от турската армия. по думите му, тогава са участвали определени части от авиацията, т.нар. гюленисти – привърженици на Фетхуллах Гюлен, проповедник, противник на Ердоган, който почина неотдавна в изгнание в САЩ. Така че, дори и през 2016 г. в обществото нямаше никаква подкрепа към този опит за преврат. Срещу него се обявиха всички водещи политически партии, бизнеса, медиите, гражданското общество.  А огромното мнозинство в армията остана лоялно на властите в Турция, допълва експертът.

Той отбелязва също, че  армията винаги е използвала аргумента за защита на светската държава като оправдание за своите намеси в политическия живот. 

        Армията в Турция винаги е имала един стремеж след всеки военен преврат да увеличава своята роля. И ако след преврата през 1960 г. е армията довежда до една доста демократична конституция, тази тенденция е обърната със следващия преврат през 1971 г. и още повече с преврата от 1980 г., който е крайно репресивен. Правилно отбелязахте, че след 22 г. на власт Партията на справедливостта и развитието контролира до голяма степен държавния апарат на централно ниво, но опозицията контролира общините и там има възможност да провежда свои политики на местно ниво и да назначава свои привърженици и това е една от причините за напрежението по оста централна-местна власт.