Опазването и възстановяването на биоразнообразието на Черно море да бъде споделена отговорност на всички страни, които пряко граничат с Черно море и тези, които контактуват с него чрез речните води. Да бъде изградено тясно взаимодействие между различни институции, научни организации и бизнеса, които могат да дискутират проблемите, свързани с изменението на климата и последиците от това, и да обединят усилия в борбата си с климатичните промени с помощта на единна платформа.
Повишаване на екологичното възпитание и образование в ранна училищна възраст и привличане на интереса на по-големите ученици към науката и научните професии.
Повишаване на осведомеността и подобряване на грамотността на обществото за антропогенното въздействие върху околната среда.
Около тези идеи се обединиха участниците в дискусията на тема "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“, организирана от Радио Варна. Събитието е част от проекта на Българското Национално Радио НАШАТА ЕВРОПА, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
„Не толкова глобалното затопляне и покачването на средната температура на морската вода на Черно море са вредните фактори, които влияят на организмите, колкото замърсяването. Не трябва да забравяме, че четири големи реки се вливат в него. Всяка година пестициди и нитрати попадат в Черно море“, посочи проф. Георги Рачев - географ, климатолог и университетски преподавател, СУ "Св. Климент Охридски".
„Опазването на биологичното разнообразие и на климатичната система не могат да бъдат обект на една държава или групи държави, регионалното решение ни води до комплексно генерално решение. Този проблем трябва да е обект на общите усилия не само на черноморските държави, но и на всички други държави, които контактуват с Черно море чрез река Дунав, например“, изрази убеждението си проф. Рачев.
Той направи аналогия с глобалния климат и опитите на Европа да го подобри с намаляването на въглеродните емисии в атмосферата и добива и използването на въглища в Китай, което води до нарушаване на баланса.
Европа става все по-малко карбонизирана, докато Китай добива 1 млн. тона въглища допълнително на ден, направи сравнение проф. Рачев.
Идеята за консолидиране на усилията на институциите, науката и бизнеса бе подкрепена от Доц. д-р Николай Вълчев - директор на Института по океанология "Проф. Фр. Нансен" към БАН. Според него създаването на по-широка платформа, която дава възможност за комуникация между секторите, на европейско ниво, е най-добрият вариант.
Многократно по време на дискусията бяха изтъкнати уникалните характеристики на Черно море и неговите флора и фауна. Представена бе тенденцията на повишаване на температурата на морската вода и потенциалните последствията за екосистемата.
Доц. Николай Вълчев обясни, че затоплянето на водата ще доведе до издигане на слоя от сероводорд, към повърхността, което ще доведе до намаляване на нивата на кислород и промяна на местообитанието.
Според рибарската общност обаче затоплянето на климата оказва благоприятно влияние на Черно море. Рибните запаси се увеличават, риболовът започва по-рано, наблюдава се поява и на нови видове, каза във видео материал, излъчен по време на дискусията, Емил Милев, председател на организацията на производителите „Черноморски изгрев“.
Той си обяснява факта, че през последните години има по-добър улов и по-добри количества и с изграждането на пречиствателни станции, но очерта друг сериозен проблем- липсата на контрол върху дейността, свързана с отпадъците на търговските кораби.
По думите му един от основните замърсители е търговското корабоплаване.
Обвиняват нас рибарите, че замърсяваме, но ние сме най-слабото звено и сме най-уязвими и подлежим на санкции, посочи Милев като допълни, че са стриктни по отношение на опазване чистотата на морето и събират и чужд отпадък.
Думите на Милев коментира в студиото Георги Гавазов, предприемач в областта на риболова и преработката на риба, който каза, че лесно може да се провери твърдението за отпадъците от търговките кораби на база на разтоварено количество в пристанищата.Гавазов е един от организатор на инициативата „Най-ценният улов“ – мащабна акция, в която се включиха рибарски сдружения, които изкараха с мрежите си тонове отпадъци от Черно море.
В качеството си на предприемач той посочи, че са важни малките стъпки и личните жестове на всяка една компаниия. Бизнесът е длъжен и трябва да се ангажира не просто да създаде добавена стойност за собствениците, но и да се справи с големи значими за цялото общество проблеми.
Темите за това какво всеки от нас може да направи за подобряване на климата и как ние въздействаме върху изменението му да залегнат в образователната система, смята Илиян Илиев - член на УС на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна. По думите му много от хората не си дават сметка за тежките последици дори от използването на климатични инсталации, а в българските училища екологичното образование не е добре развито.
Според Мирослава Робинсон, представител на „Басейнова дирекция- Черноморски район“, екологично мислене трябва да се формира у децата още в началното училище, а учениците в гимназиален етап трябва бъдат привлечени към науката.
Доц. Вълчев допълни, че се наблюдава комерсиализация на манталитета, но едновременно с икономическите ползи, трябва да има и екологично мислене. Той е на мнение, че младите хора трябва да разберат, че научните професии са престижни и освен бизнес, на първо място трябва да се прави наука.
Попитан какво е по-важно за преодоляване на проблемите с изменението на климата - административните мерки или промяна на мисленето зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев посочи, че ако не променим първо мисленето си, ще продължаваме да живеем в страна, която не ни харесва.
Той подчерта, че в министерството следват философията: „Мислим глобално, но действаме локално.“ Първо се фокусираме върху това да намалим въздействието на човека върху околната среда, подчерта Белев.
Зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев отбеляза, че министерството, например, има редица инициативи свързани с даване на възможност на общините за по-добро управление на водите.
Четири спортни обекта ще работят и в деня на националния празник на България – 3 март (понеделник). На разположение на жителите и гостите на морския град ще бъдат плувен басейн „Делфини“, игрищата в общински спортен комплекс „Морската градина“, както и Ледената пързалка и зала „Скуош“ в общинския спортно-развлекателен комплекс „Младост“. Всички обекти..
Пикап е блъснал пешеходец на бул. "Владислав Варненчик" във Варна, при движение на заден ход. Пострадалият е с контузия на крак и глава, съобщиха от КАТ-Варна.
Инцидентът с падналия стълб във Варна е едно неприятно, лошо обстоятелство, станало през нощта, когато няма хора по улиците и трафик. Това подчерта в интервю за Радио Варна изпълнителният директор на "Градски транспорт" инж. Николай Антонов. Той обясни защо не е дал изявления пред медиите, включително и пред Радио Варна, в деня на инцидента. Причината..
Пивоварният сектор е водещ за хранително-вкусовата промишленост в България. Това, според Съюза на пивоварите в България, се дължи най-вече на икономическия и социален принос на пивоварните компании в страната и на отговорните им политики към потребителите. В структурата на продажбите най-висок е делът на РЕТ бутилките - 50 %, следвани от кеновете - 25 %,..
Комисията за енергийно и водно регулиране задължи трите електроразпределителни дружества да компенсират всички реално засегнати и изрядни битови клиенти заради прекъсването по коледно-новогодишните празници. Това става ясно от съобщение на регулатора до медиите. Неустойките ще се приспадат от общата стойност на бъдещата фактура на потребителите, или ще..
Общинският съвет във Варна се събира на редовно заседание в четвъртък – 27 февруари, в 10:00 часа в зала „Пленарна“ на Община Варна. В предварителния дневен ред са включени 12 точки. Предстои общинските съветници да решат дали да одобрят разходи, които ще бъдат направени преди приемането на бюджета за 2025 г. Въпросните средства са предвидени за..
Под риск е усвояването са половината от средствата от Националният план за възстановяване и устойчивост, обяви вицепремиерът Томислав Дончев, цитиран от БНР. България няма за получи второ плащане заради неизпълнени реформи. Малка е вероятността до август следващата година да се разплатят всички договорени проекти с европейско финансиране. До две..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
