Историкът Иван Кънчев: Да извлечем начина на мислене на Левски - реалист с ясна визия какво тряба да се направи

Преклонението пред делото на Апостолаа на свободата в два поредни дни, на 18-ти и на 19-ти февруари, е още една тема, която лично за мен буди безсмислено разделение. Това си има напълно логично обяснение, с което все повече хора са запознати - преминаването от единия календар към другия. Не смятам, че това е най-важното. По-скоро ми се иска да извлечем начина на мислене на Васил Левски, защото той един изключителен реалист, много добре осъзнаващ какви са възможностите на нашето население и какво трябва да се направи, за да се стигне до там, където той си е представял; пътят, който трябва да се извърви, за да се стигне до Свободата. Това каза днес в предаването "Новият ден" на Радио Варна историкът Иван Кънчев. Цялото интервю четете или слушайте по-долу.

На 18 февруари България отбелязва 149 г. от обесването на Васил Левски, национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) /и 19 февруари/. Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски – това са имената, с които е известен Васил Иванов Кунчев. В много храмове в страната ще бъде отслужена панихида в негова памет. Почитта към Апостола в Добрич е днес с поредица от събития. Във Варна поклонението ще е утре. Програмата вижте тук.

Когато навлязохте в историческата наука, как преоткрихте Левски? От първо лице сподели младият историк Иван Кънчев, един от създателите на интернет платформата „Българска история“. Екипът на новата медия създава съдържание, с което докосва зрителите и читателите си, а целта им е опресняване на историческата памет и засилване на националната гордост.

Този процес при мен наистина се случи. Левски и Ботев са от онези личности, с които израстваме, всеки един българин знае истории за тях. Но сякаш забравяме, че те са били обикновени хора от плът и кръв, със своите проблеми, мечти и въжделения. И тогава, когато си дадем сметка за това и прочетем нещо, което например е било написано от самия Левски или диктувано от него, тогава си даваш сметка за личност от какъв мащаб говорим, с мислене изпреварило времето си и наистина разбирам защо е издигнат на този пиедестал, на който наистина трябва да стои в нашето национално самосъзнание. Но, наистина трябва да се докоснем и на една по-зряла възраст, за да успеем да осъзнаем всичко това. Преди няколко години издадохме една книга "Писмата на Левски", която събира някои от запазените до ден днешен писма, написани от него или е диктувал на друг, за да бъда писани.

В "Българска история" правите исторически справки и разказвате факти, относно въпроси, които се повдигат днес по повод различни събития и личности. Попаднах, например на темата "Левски и Македония", в която отговаряте истина ли е, че Македония не фигурира в плановете на Левски за Освобождение, както често се твърди? Има ли такива теми, които сега са спорни около личността на Левски?

Тази, която дадохте като пример е точно такава. Имаме и друг аспект, с който я засягаме и това показва многопластовостта на личността му. Конкретно за Македония е интересно, защото ние знаем за неговите обиколки из българските земи, сякаш Македония остава малко в периферията. Това, разбира се е по напълно обективни причини, но той е имал такава идея и такъв замисъл. Но, спорни теми ще има. Ние, например не сме си позволявали да подготвим материал за неговото залавяне и пътя до София, защото има някои теми, по които трудно някога ще успеем да разберем 100-процентово фактологията какво точно се е случило.

Екипът на "Българска история" как приемате това двудневно отбелязване на тази черна дата в историята ни - обесването на Левски, на 18 и на 19 февруари?