Навръх 21 януари, когато отбелязваме Бабинден по стар стил, ви срещаме с две млади акушерки от Варна, които са част от младата вълна в професията. Мерлин Бейтула и Кремена Панова определят акушерството като призвание е не като професия.
"Акушерството изисква голямо сърце, отдаденост и много търпение", каза Мерлин, която завършва Медицинския университет през 2020 година и почти веднага постъпва на работа в родилното отделение на варненската АГ болница.
Кремена е завършила през 2013 година, но тъй като става майка, започва работа в най-голямата акушеро-гинекологична болница в Североизточна България преди малко повече от 2 години.
С усмивка, Мерлин Бейтула си спомня вълненията от първото си раждане.
"Това е нещо, което никога няма да забравя. Беше едва третият ми работен ден в болницата. Спомням си как трепереха ръцете и краката ми и как се насълзиха очите ми когато бебето проплака. Тази емоция изпитвам още по-силно при всяко следващо раждане", сподели с вълнение Мерлин Бейтула.
Кремена Панева също помни и брои всяко свое раждане, откакто е на работа в АГ болницата.
"Първото ми раждане беше много вълнуващо. За щастие всичко мина добре. Ражданията ми до момента са около 250", сподели Кремена.
Двете млади акушерки нито за миг не са се замисляли да търсят реализация в чужбина.
"Вярно е, че имаме недостиг на кадри в България, но с упоритостта, труда и търпението, които влагаме в професията, можем да вървим напред и да се развиваме в България. Тук разполагаме с отлични условия за това", каза Мерлин Бейтула.
"Аз съм пътувала много в чужбина, но най-хубаво си е вкъщи", допълни Кремена Панева.
По повод празника, Мерлин и Кремена пожелаха на всички акушерки и акушеро-гинеколози да не губят страстта към професията, да се усъвършенстват и да помагат на родилките, което е тяхна мисия.
Чуйте разговора на Иван Барбов с Мерлин Бейтула и Кремена Панова:
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..