„Лесна работа“: Политиците като биткойни

Здравейте! И настана часът. Онзи, в който получаваме отговори. В случая – следизборни. Нали си спомняте? Точно в 12:00 каляската се превръща в тиква; гостите са длъжни да напуснат хотелската стая, ако не желаят да доплащат за още една нощувка; свършва новогодишната реч на президента, започват илюминациите и ред други вододелни и основополагащи събития. В този план на мисли ще стане ясно и кой накъде ще ни води през следващите години.

Преди дванайсет изслушахме всичко, което биха направили. После, по стара традициия, вероятно ще се наложи да преглътнем нещата, които, въпреки посланията, не направиха.

И да продължим напред, както винаги, с идеята за едно по-различно бъдеще.

След обещанията, естествено, идва царството на хармонията: ние няма какво повече да искаме, поради което те няма какво повече да ни отказват....

Този път, докато наблюдавах рок звездите на отминалата предизборна кампания, с всичките им странности, ексцентрични постъпки и впечатляващи изяви, мислех си, че всъщност, те са противоположност на биткойна. Да, сериозно! Нека не ви хрумва, че сравнявам ябълка с кенгуру! Ни най-малко.

Биткойнът е глобалното злато, което няма нужда от трезор. За разлика от него, нашите политици са местен актив, който непрекъснато трябва да бъде опазван – един от друг, сам от себе си и допълнително, на моменти, да предпазваме електората от него, както и обратното - в случай на вулканично изригнали страсти.

Още? Кое дава стойност на биткойн? Огромната вяра на хората, че той има стойност и сигурността им, че количествата му са ограничени. Как е при политическите рок звезди?

Те се роят, количеството нараства, а избирателите все повече се съмняват в реалната им стойност.

Е, ако задълбаем в спецификата на нещата, ще открием и някои сходства. При биткойна миньорите инвестират електричество и хардуер и копаят, копаят... В политиката инвестират време, средства и обещания и отново копаят... Обикновено под креслото на другарчето.

Друга прилика е, че щом те посочат като печеливш, получаваш право да избереш новите транзакции, да ги включиш в един блок и отново да завъртиш колелото. Разликата е в периодиката: в политиката е от мандат до мандат, в блокчейна на 15 минути. Във втория случай повече от половината участници по презумпция са честни и добронамерени и лотарията не може да бъде счупена, а в първия случай не можем да сме сигурни кога става дума за честност и добронамереност и счупването на лотарията е въпрос на желание и на поръчка.

Така че, да! дванайсетият час удари. В случаите с избори, когато партито свърши, щом вече сме преминали през всички диспути, изявления, събития, финални изпълнения и изтрезняване, обикновено следва въпросът: „Как така се случи? Кой в действителност е човекът, за когото гласувахме?“

Ето ви още една прилика с биткойн: като Сатоши Накамото. От една страна е изградил цял нов свят, от друга страна никой не е сигурен кой е Сатоши и дали е една личност, или - цяла група от умни хора.

Като в нашия случай: гледаме местните Сатошита и се дивим - проектират нови светове, а все не излизаме от стария...

Но има време... До хамлетовщините има доста време. Сега сме още в началната точка. Както всеки път след избори. Така че най-доброто предстои.

От мен – Даниела Иванова, чудесна седмица и добро настроение! Имаме нужда от умни договори, големи идеи и нови звезди в този интересен дигитален свят. Дано да ги получаваме!