Лесна работа: Нюансите са важни

Здравейте! Колко често слушате истории и търсите недоизказаното в тях, детайлите?

Към всеки разказ допълваме свои цветове и картини. И след като седмици наред наблюдавахме какво се случва със заседналия кораб, изкушавам се да добавя различен нюанс, съживявайки стара история.

Случи се в Гибралтар.

Точно бях сбъднала една от детските си мечти: да стигна до Херкулесовите стълбове – онези, които в представите на древните били краят на света, или поне на света, който те познавали.

Получи се сложна комбинация. Първо бях ужасена колата да не излети от тесните улички надолу – към пропастта. После онемях от възторг, докато стоях на ръба на древния свят, какъвто го описваха книгите от детството ми. Исках да поглъщам забележителната гледка още и още, до безкрай, докато синьото не се разтвори в очите ми и не заличи всички мисли, превръщайки времето в красота. Накрая се сдобих и с петно на блузата, защото един симпатичен магот ме замери с кроасан.

Щом слязохме до фара и църквата, вълните не само разказваха легенди, както си представях като дете. О, не! Те дори бяха захвърлили на брега грамаден кораб.

Поредната история лежеше почти в краката ни, врязана в острите камъни под самия фар.

Сякаш морето, в изблик на гняв, беше запратило към Скалата металното туловище и то изглеждаше като огромен мъфин, който боговете бяха разрязали през средата, за да си го поделят за следобедния чай.

Тълпи от местни жители и туристи се стичаха, за да видят металните останки и да наблюдават спасителните работи.

И тогава водата изхвърли върху камъните едно мъничко фарче. Като миниатюрно копие на истинския фар, който в момента се извисяваше до нас на Скалата.

Като иронична подсказка, че всичко е временно и всеки миг е ценен.

Не зная дали крехките тъжни останки бяха от сувенир, подарен на капитана от годеницата му. Вероятно да му носи късмет и да му напомня, че един прозорец на брега винаги ще свети до неговото завръщане. А може и да беше играчка, с която някой от екипажа е планирал да зарадва детето на приятелско семейство. Дори не зная дали този малък безпомощен фар беше част от останките на едно корабокрушение! Или моряк го беше запратил към брега като послание... Към брега на сигурния свят, където има пристан, спасение след бурята и надежда.

Не знаем как е било. Но лесна работа е да не забравяме, че зад новините винаги има човешки съдби, радости, болки, очаквания, надежди.

Нюансите са важни.

Само с тях историите са истински, вълнуващи и незабравими.

И още нещо: когато се плъзгаме по повърхността на новините, когато сме критични, присмиваме се, или говорим с назидателен тон, хубаво е да имаме предвид, че истинските причини за нещата не са непременно видимите. И всеки подхвърлен от вълните миниатюрен фар може да е талисман, подарък, послание... Всичко може да е. Има истории, които никога няма да научим защо са точно такива. Има сюжети, които завинаги остават недовършени... Поне за широката аудитория.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая всички следващи истории да са цветни и щастливи. Подаръците от тях винаги да стигат до получателите си и да им доставят радост, морето да е спокойно, чувствата да са приятни и да ни загръщат с топлия си шал. Това ще направи октомври още по-хубав, нали?